2025 бе активна и разнообразна по отношение на културата и творческата дейност на артистите и културните дейци у нас. С не толкова позитивно усещане обаче останахме към културната политика и отношението на държавата към нейните културни институции и хора на изкуството. В "Студио Actualno" поканихме отговорния редактор в ресор "Култура" на Actualno.com - Неда Ковачева, с която се върнахме назад през годината, за да обсъдим най-важните събития в сферата и да поговорим за тези, които предстоят.
Започваме отзад напред, защото скоро излязоха номинациите за наградите "Оскар" и, за съжаление, българското предложение за награда на Академията не достигна до шортлистите? На какво според теб се дължи това, въпреки че подобряваме качеството на филмите си? Проблемът в разпространението и рекламата ли е най-вече?
Да, за съжаление "Стадото" на Милко Лазаров не премина тази важна цедка на номинациите. Защо българските филми не попадат в шортлиста с изключение на "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" на Стефан Командарев през 2009 г. - не мисля, че има еднозначен отговор. Разбира се, на първо място филмът трябва да е много добър и да се отличава сериозно сред останалите, които тази година бяха 86 заглавия. След това трябва да бъде и много добре финансово подплатен. Доколкото ми е известно, е нужна сериозна кампания в САЩ, чрез която филмът да бъде рекламиран, показван, да бъде говорено за него - а това струва пари.
Говорейки за кино, тази година много силни заглавия се появиха на българския екран и подобаващо започваме с филма на Стефан Командарев "Made in EU', който беше и едно от най-коментираните заглавия у нас и на фестивалите в Европа. Освен него - кои бяха другите значими заглавия, които успяха не само да спечелят наградите на кинофестивалите, но и сърцата на публиката?
Да, "Made in EU" имаше своя дебют на фестивала във Венеция и откри "Киномания". Не ми се иска да изреждам заглавия, но смятам, че не бива да пропускаме и "Безсрамните" на Константин Божанов, който беше показан в секция "Особен поглед" в Кан. Трябва да отбележим и последния филм на обичания Васил Банов - "Рожден ден", на режисьора Ивайло Пенчев, който получи награда на публиката на "Златна роза". Държа да спомена и дебютния пълнометражен филм на Къци Вапцаров - "Добри родители". Той бе показан още през пролетта на София Филм Фест и е абсолютна противоположност на това, което повечето хора асоциативно си представят, когато чуят името на режисьора.
Все по-силно затвърждаваме и фестивалната си култура и страната ни вече е на много високо ниво в това отношение. Нека да кажем кои бяха най-значимите имена, които дойдоха на филмовите ни фестивали тази година?
Факт, че за поредна година се проведоха големите фестивали София Филм Фест, Синелибри и Киномания. И вече категорично може да се каже, че фестивалната публика у нас е фактор, защото прожекциите се разпродаваха и залите бяха пълни. Тук говорим за култивирана публика, която вече е лоялна. Покрай фестивалите тази година у нас дойдоха наистина и много забележителни имена, сред които Андрей Звягинцев, Силви Вартан, Мохамед Расулов, който избяга от Иран, Клаес Бенг и много други.
Целия разговор - вижте в интервюто.
