Коментар №1 на седмицата: Уютна зимна картина с чаша чай и дълбока въздишка на облекчение за Фандъкова

Единствено и само Йорданка Фандъкова, както някой бе написал в социалните мрежи, се е събудила в първата тежко наваляла зимна сутрин с въздишка на облекчение. А защо не дори нещо подобно на щастие. 

Ние може да продължим тази уютна зимна картина от нейно име. Разбира се, като художествена измислица. Не е ли интересно да си Фандъкова и за пръв път да видиш скандал, в който обичайно си бил замесен? Не е ли вълнуващо да четеш с чаша чай как Ваня Григорова изсипва всички възможни критики срещу Васил Терзиев, така щото да изглежда, че ако бе тя в кметския стол, нищо подобно нямаше да се случи и улиците, при такъв обилен снеговалеж, щяха да лъщят изчистени и изринати от булевард на булевард, по онзи приказен начин, който опозицията често ни предлага да възприемаме като реален? И не е ли пак толкова интересно за един бивш кмет да следи как собственият й наследник в общината търси извинения, през които самата тя е трябвало да минава? 

А може би и друго, от перспективата на Фандъкова, поражда вълнение: едно явно объркване на избирателите на Терзиев. На тях тепърва ще се наложи да си спестяват критики, каквито са отправяли години наред, и в това има нещо все пак нещо интересно. Впрочем, немалко от тях вече би трябвало да имат опит от подобна ситуация, свързана с партиите, за които се предполага, че ги представляват в национален мащаб. Колко от поддръжниците на ПП-ДБ намериха сили да излязат от зоната на комфорта - тоест, на комформизма - и да обявят за напълно противоестествен съюза първо с Борисов, а после с Пеевски? Не много, оказа се. Вече мисля, че дори Пеевски да стане премиер, накъдето впрочем реално се е запътил, почти никой няма да излезе на улицата. Дано да греша.

Какво може още да си мисли Фандъкова, получила най-сетне спокойствието, на което, струва ми се, се надяваше от доста време? Че сега ще е и често канен гост, който да говори от нещо като опозиционна гледна точка, дошла от опита. Това е направо чудесно - представете си именно тя да присвои слоган от типа "Спаси София". Струва ви се невероятно? Така е. Не забравяйте, че навремето ви се струваше и невероятно Борисов да се възстанови от удара и да остане като най-важния фактор в държавата и то под формата на коалиция с борците срещу него. 

Но извън предполагаемото облекчение на тази жена, освободила се веднъж завинаги от товар, който очевидно не бе по силите й цяло десетилетие, нищо друго положително не можем да споменем. Най-напред: не е да нямаше съвсем ясни предупреждения и червен код както в София, така и в цялата страна. Нямаше някакъв метеорологичен скандал, прогнозата бе ясна.

Вярно е, че Терзиев днес (чак) заговори за санкции на снегопочистващите фирми. И е факт, че договорите с тях са подписани от Фандъкова. Знаем също, че работата на общината не може да се преобрази нито за 10, нито за 100 дни и в най-добрия случай ще са необходими няколко години. Кметът обаче винаги е онзи, който трябва по някакъв начин да приема частична отговорност. Терзиев нямаше нито едно изречение - съвсем бегло изречение, което да работи в тази насока.   

Хубаво би било, впрочем, да се обяви някакъв срок за невинност. И да отговаря на ключовия въпрос: колко време трябва да управлява човек и екип, докато изгуби "имунитета" на дежурния отговор, че проблемите, натрупани преди него, не може да се разрешат бързо и лесно. Вече се смята, че е проява на лоша памет и слаба политическа култура някой нов да бъде критикуван, при положение, че е наследил мизериите на предходния. Питам не толкова във връзка с Терзиев, който все пак е наистина на власт от броени дни, а заради партиите, които го издигнаха, защото те проявяват все по-голям афинитет да търсят тази универсилна защита - докога в крайна сметка продължава тази презумпция за невинния новак? Ще трябва да  припомним, (именно защото паметта ни е добра, както и политическата култура), че това бе многогодишния трик на Борисов - години наред нямаше въпрос, който той да не прехвърляше към Станишев, така както години наред нямаше въпрос, който пък Станишев да не прехвърли към Борисов.

Но както и да е. Аз само исках да се занимая с доброто настроение на Фандъкова. Останалото е съпътстващ материал. 

Автор: Райко Байчев