Коментар №2 на седмицата: Топлофикация София можеше да е газово оръжие срещу Путин

"Топлофикация София" може да работи месеци наред без природен газ. Това на практика потвърди изпълнителният директор на дружеството Александър Александров пред bTV.

Как така може, след като от струва ми се цял живот кой ли не се изреди да се вайка по телевизии, медии и социални мрежи, че "няма газ, какво ще правим"? Ами така - може на мазут. Проблемът е в спазването на европейските екологични стандарти. Ако трябва да ги спазваме, работата на мазут следва да е не повече от десетина дни.

Малко подробности, но важни: "Топлофикация - София" е най-големият потребител на природен газ в България, с около 1 млрд. куб. метра природен газ годишно. Това е към 1/3 от българското потребление на синьо гориво - толкова, колкото се осигурява от Азербайджан. Отделно, Александров поясни, че тъй като сега няма нужда от мазут, то производството е на по-ниско ниво, но бързо може да бъдат увеличени необходимите количества.

Ясно е, че връщането изцяло на мазут едва ли ще стане. Но че има как да се лавира при недостиг на газ определено има. Проблемът е, че малко се знае за това - все още масовото облъчване е как България ще спре да съществува, ако няма руски газ, при положение, че нашето потребление и нашата икономика е най-малко зависима от газ в Европа! Как не се чува на запад от Калотина такъв истеричен вой, че Европа умира без Путин и трябва веднага да му се падне на колене, с жертвоприношение на Украйна. Не че и в Европа липсват такива настроения, обаче има повечко воля да се търсят и да се намерят решения, без да веднага да наведат главата пред сабята.

Точно заради опция като тази с "Топлофикация София" беше важно да подсигурим количества газ поне толкова, колкото идват от Азербайджан - за да може да имаме достатъчно натрупани алтернативи и тогава да искаме своето от най-трудния източник т.е. "Газпром". Да, за едни 7 танкера говоря - тези, дето са ценово атрактивни, ама понеже било много скъпо да се разтоварят и се отказахме от общо 6. Това, че има опции като суапови сделки, това, че тепърва има търгове за разтоварване за догодина т.е. 4 танкера - призна си го самият служебен енергиен министър Росен Христов - ами какво пък толкоз. Който няма алтернативи, отива да се моли на Големия брат, вместо реално да преговаря с него на равни начала. А "братушките" ...

Нали я знаете приказката за деленето по братски? Ако не я знаете, ще я научите. Послушайте само какво каза служебният премиер Гълъб Донев - водят се разговори на високо ниво с "Газпром", но няма да кажа с кого. Думичките, които г-н Донев използва, са все едно някой друг говори с "Газпром", а не воденото от него правителство. То това може и да не е лошо, току виж е някой, който разбира и може! Само че това, че Румен Радев говори с Илхан Алиев подсказва, че май-май "братушките" са в засилка да ни теглят един шут - и като не взехме танкерите, сега ще договаряме газ по съвсем пазарни цени!

Автор: Ивайло Ачев