Коментар №3 на седмицата: Странният случай на Слави Трифонов или защо трябва нов парламент веднага

Така наречените коалиционни партньори най-сетне се разделиха. Беше повече от ясно, че Харвард и Учиндол няма дълго да съжителстват. Както и че банкянските тигри не са за Харвард в този мач.

Българската политика е видяла много. Но чудо на чудесата като Слави Т. не беше виждала досега. Три пъти разруши Картаген. И три пъти обясни, че това е за добро. Ние подозираме сценаристите - и с право. Но не тези с погребалните костюми и физиономии, а другите - зад тях. Някакви лакоми чички, които действат ту през дебелаци, ту през повтарячи на смешки, но винаги в свой собствен, а не в обществен интерес.

Неговият странен случай - на Слави Т., доста странен впрочем, сигурно ще се изучава един ден в учебниците - в раздела кой и как не трябва да прави политика. И че не бива да бъде допускан до нея, защото прави основно поразии. Той е и ад и рай, той е каквото си поиска, но най-вече - един употребен човек.

Най-странното е, че има българи, които все още му вярват. Но какво да се прави, ние сме си бамбашка. Все ще намерим някой сапунен мехур, за който да гласуваме. И да се псуваме един друг после.

Нов парламент е нужен веднага. Избори и нови хора - свестни, чисти и необвързани. Това е в основата на по-добрите ни бъднини, а не хартиените бюлетини, за които Борисов внезапно се присети. Ами да, колкото повече се отклонява вниманието и в колкото повече посоки, толкова по-добре за него. Може и да го забравят. Може и да му опростят всички пачки, кюлчета и Мати Хари. Може, ама надали.

Знаем срещу какво са се обединили сегашните управници и всеки техен връстник знае, че залогът е голям - десетилетия напред, в които ще растат децата им. Никой на възраст от 30 до 45 години не би искал те да живеят в мафиотска държава, а той самият да се чувства като емигрант в нея. Това вече сме го играли - с родителите на днешните 30-годишни.

Затова е важно да се разделим, преди да се обединим. Да се отделят честните от мафиотите. Можещите от калинките. Талантливите от чалгарите. Държавниците от мутрокаскетите.

Сегашният парламент е доста далеч дори от най-лошите предишни. Цялата политическа каста е с ниво под санитарния минимум. Единици са тези, които имат потенциал за промени, поне за най-неотложните.

Нека да припомним кои са те: ревизия на трите мандата на Борисов, освобождаване на Гешев, спиране на кражбите. Може и в обратния ред.

За целта обаче е нужно ново Народно събрание. Идеята за кабинет ГЕРБ-ИТН-ДПС-Възраждане в рамките на този парламент е повече от вредна и дано да не се реализира. Пълно е с ентусиасти, на които им се управлява, но нека да не си причиняваме и това. Достатъчно облъчиха населението с глупости и интриги, време е да си ходят.

Тези, които ще дойдат обаче, трябва да бъдат готови на всичко - да ги снимат по стълбища, да им "изпращат хора", да изследват дори ембрионалното им развитие. Защото това е реалността у нас - или руснаците са ни криви, или американците, но никога самите ние. Ние сме си идеални, само понякога ни е малко мъчно за бай Тошо.

Някъде в нечий офис вече има готови варианти за пост-промяната.

Ама ние знаем какво следва, ако се върне Борисов. Пунта Мара живот - доживот.

Автор: Стефан Стефанов