Масово напускане на ръководни кадри в съдебната система с цел получаване на кариерни бонуси без конкурс е отчетено в последните дни. Това стана ясно от изказване на министъра на правосъдието Николай Найденов по време на обсъждането на второ четене на измененията в Закона за съдебната власт (ЗСВ) в парламентарната правна комисия.
Позовавайки се на неофициална информация, достигнала до него, Найденов заяви, че само за седмица около 80 души, основно заместници на административни ръководители, са подали оставки. Според него причината е стремежът им да се възползват от действащите разпоредби, които позволяват след освобождаване на ръководния пост да останат като редови магистрати в съответния съд или прокуратура.
Темата беше повдигната във връзка с предложения на "Прогресивна България" за промени в чл. 169 от ЗСВ, съобщава Lex.bg. Сегашният текст допуска по изключение за административен ръководител или негов заместник да бъде назначаван магистрат от по-ниско ниво в съдебната система. След края на мандата си той може да избере дали да се върне на предишната си позиция или да остане на по-високото ниво, което е заемал като ръководител. Още: "Страхът, че те наблюдават, убива демокрацията": Съдия Цариградска за „Биг Брадър-а“ в съдебната система
По правило израстването в съдебната йерархия става след конкурс. Практиката обаче показва, че в някои случаи магистрати заемат ръководен пост за кратък период и впоследствие получават възможност да останат на по-високо ниво, без да преминат през конкурсна процедура.
Затова от "Прогресивна България" предлагат да отпадне възможността заместник-ръководители да се назначават измежду магистрати от по-ниско ниво. Освен това се предлага бивши административни ръководители и техни заместници да не могат да остават в органите, които са управлявали.
Сред обсъжданите идеи е и промяна в правилата за атестиране на ръководните кадри в съдебната система. Според предложението магистрат, получил оценка "добра", да няма право да бъде избиран за административен ръководител.
Предложенията предизвикаха сериозен дебат в правната комисия. Още: Секретни документи разкриват мащабно подслушване в съдебната система
Надежда Йорданова от "Демократична България" заяви, че въпросният текст от закона често се използва за заобикаляне на конкурсното начало при повишенията и по думите ѝ това е широко разпространена практика във Висшия съдебен съвет.
От своя страна представители на съдебната власт призоваха депутатите да подходят внимателно към предлаганите ограничения.
Председателят на Апелативния съд във Варна Марин Маринов посочи, че в редица съдилища трудно се намират кандидати за ръководни позиции, а на места това е почти невъзможно. По думите му именно затова често се прибягва до назначаване на магистрати от по-ниските нива. Той предупреди, че при приемане на промените съществува риск някои съдилища да останат без заместник-председатели. Маринов настоя да се прави разлика между случаи, в които магистрат е изкарал пълен мандат като ръководител, и такива, при които е заемал поста само за няколко месеца, след което е подал оставка, за да остане в същия орган.
Министър Найденов призна, че действащите текстове позволяват заобикаляне на конкурсите и че темата заслужава сериозен дебат. Той подчерта, че дори предложените промени да не бъдат приети сега, ще внесе отделен законопроект по въпроса, така че темата отново да бъде разгледана от правната комисия. По думите му целта е "вратите да не стоят толкова широко отворени, колкото са сега". Още: Съдия Цариградска: У нас няма проблем с корупцията, а мафиотизация
Паралелно с това в законопроекта се предлага всички административни ръководители и техните заместници да преминат атестиране след влизането на измененията в сила. Марин Маринов заяви, че няма притеснения от подобна проверка.
"Нека ни проверят, но да проверят и всички, за които има данни покрай Нотариуса, групите за влияние и "Осемте джуджета", защото там също се споменават имена на редови магистрати", каза той.
Според Маринов, ако бъде въведено задължително атестиране на всички ръководители и заместници, новият Висш съдебен съвет ще трябва да посвети близо година само на тази дейност, тъй като заемащите подобни длъжности са над 300 души.
В крайна сметка народните представители решиха засега да оттеглят предложенията за промени в чл. 169 от ЗСВ и да продължат обсъжданията по темата.
Работата на правната комисия по законопроекта за съдебната власт продължава и днес.
