Докато живеем тук, на Земята, със своите ежедневни земни проблеми, рядко се сещаме, че звездите и ние сме направени от едно и също нещо. Днес учените със сигурност знаят, че всеки атом, от който сме изградени, някога е бил част от звезда някъде из безкрайния космос. По този въпрос Карл Сейгън казва: „Космосът е вътре в нас. Направени сме от звезден прах. Ние сме начинът, по който вселената опознава себе си“.
Достатъчно е в ясна нощ да вдигнем поглед към небето, за да се почувстваме миниатюрни – и да започнем да опознаваме себе си, ако следваме думите на Сейгън. А за да надникнем още по-далеч, е достатъчно да отидем до Планетариума в Смолян.
Поглед към звездите
Това е най-големият планетариум в България, а от началото на 2024 г. е изцяло обновен – с нова система за прожекция на филми в „Звездната зала“, нов телескоп и нов посетителски център. А ако посетителите си спомнят синия прожекционен апарат от миналото, днес могат да го видят във фоайето на Планетариума – вече като музеен експонат.
Освен филми за Слънцето, звездите и Вселената, тук може да се видят и авторски прожекции на екипа на Планетариума, по време на които става ясно кои съзвездия виждаме на нощното небе през различните сезони и как изглеждат намиращите се в тях мъглявини, галактики и звездни купове.
За големите деца (над 12 години) и възрастните със задълбочен интерес към астрономията има и нова зала с интерактивни игри, филми и звездни експерименти, включително модел на Луната, който обяснява нагледно фазите ѝ, и демонстрация на Доплеровия ефект.
Ако искаме да надзърнем през новия телескоп на Планетариума, ще ни бъде нужно малко повече планиране. Трябва да бъдем в Смолян във вторник и да стискаме палци небето да е безоблачно. Наблюденията от обсерваторията се правят с предварително записване.
Планетариумът в Смолян е включен под номер 83а в 100-те национални туристически обекта, а това означава, че освен космически спомени, имаме шанс да си тръгнем и с печат за колекцията си. Благодарение на сътрудничеството между Българския туристически съюз и Yettel обектите вече са налични и в дигитален формат в приложението на мобилния оператор. То е достъпно за потребителите на всички мобилни мрежи, като освен информация за забележителностите са включени аудио- и видеоистории, идеи за пътуване, а до края на септември – и възможност за спечелване на страхотни награди. Сред тях са 3 смартфона iPhone 16 и 50 тематични комплекта.
Последната версия на приложението Yettel може да се свали от Apple App Store или Google Play Store. За достъп до информационните материали за обектите и дигиталния паспорт, е достатъчно да се направи бърза регистрация – само с въвеждане на две имена и имейл. След това дигиталните печати се събират чрез сканиране на табелата с QR кода в обектите или ако няма табела – по геолокация. Важно е да се отбележи, че дигиталният печат е абсолютно равностоен на хартиения си еквивалент и събирането на който и да е от вариантите носи значки: при 25 – бронзова, при 50 – сребърна, а при 100 – златна.
Панорамни родопски гледки
Обратно на планетата Земя, и по-конкретно в Смолян, имаме много поводи да прекараме време на открито в Родопите, независимо от сезона – из сенчести гори, по слънчеви поляни, на бреговете на езера и водопади или на стръмни скали с драматични гледки, свързани с легенди от стари времена.
Улиците на Смолян се вият като змии по поречието на реките Бяла и Черна в продължение на 25 км и затова градът може да се види отвисоко от много места. Някои локации с панорамни гледки са оживени, като Орфеевите скали и екопътека „Невястата“, докато на други се срещат все още предимно търсачите на тишината – например панорамна площадка „Амзово“.
Легендата разказва, че точно заради красивата гледка Орфеевите скали били любимото място, на което митичният певец Орфей идвал често, за да черпи вдъхновение. До тях се стига за около 15 минути по маркирана пътека от подножието на кулата Снежанка. Докато сме в района, можем да изберем да съчетаем разходката с качване на върха на самата кула за 360-градусова планинска панорама.
До панорамните площадки на екопътека „Невястата“ (с поетичните имена „Красива“ и „Невероятна“) също се стига по сравнително равен и кратък маршрут, който започва при манастира „Свети Панталеймон“ на главния път за Пампорово. Тук има масички с пейки и алпийски тролей за най-смелите, както и табели, от които можем да научим какви растения и животни се срещат в околностите на пътеката.
Червената скала е едно от най-известните места с гледка към Смолян. Дължи името си на червените оттенъци, които има, когато я огреят лъчите на сутрешното слънце. До нея води маркирана пътека от пътя Смолян-Стойките. През по-голямата си част трасето не е особено предизвикателно, но за последното стръмно изкачване са предвидени както обезопасителни въжета, стълби и парапети, така и табелки с шеговити надписи, които да поддържат високия боен дух до самия финал.
Последната висока точка с гледка в този списък е панорамна площадка „Амзово“. С кола по асфалтов път се стига почти до самата площадка, като само последните 5 минути се изминават пеша по черен горски път. Има кафяви указателни табели още от Смолян, така че е трудно човек да се загуби. Дървената тераса, от която Смолян се вижда като на длан, е снабдена и със снимка, която да послужи като ориентир какво виждаме пред себе си.
В Широка лъка няма специално място, наречено панорамна площадка, но пък високите части на селото са като един безкраен балкон с гледка. Погледът обхваща едновременно Родопите и елегантните черно-бели къщи, които сякаш стоят на един крак, плътно притиснати една в друга по стръмните склонове. Ранното пристигане помага да се избегне суматохата на туристическите групи.
А ако искаме да съчетаем земните и космическите гледки, добре е да изберем някоя от по-леките пътеки за разходка след залез. Да погледнем към нощното небе и да си припомним, че сме направени от звезден прах.
