На днешната дата, 16 април, през 1879 г. е приета Търновската конституция - първата конституция на България след Освобождението от османско робство. Също така днес в България се отбелязва Денят на Конституцията и професионален празник на българските юристи и на съдебните служители.
Още: Прогноза за времето - 26 юни 2025 г. (четвъртък)
Още: Най-важните новини за деня: 25 юни 2025 г.
Учредителното народно събрание е свикано във Велико Търново, за да изработи и приеме Конституция на Княжество България на основание на чл. 4 от Берлинския договор (1 юли 1878 г.) след освобождението на страната от османско иго (1878 г.).
Първото заседание е проведено на 10 февруари 1879 г. (стар стил). и е открито от руския императорски комисар Александър Дондуков-Корсаков. Заседанията на събранията се провеждали в сградата на стария конак, построена от Кольо Фичето през 1872 г. В първото заседание участват 229 от 231 депутати. От тях 118 депутати са в състава на събранието по право (председателите на губернските, окръжните и градските съвети и на съответните съдилища), 89 са избрани от окръзите на петте губернии (Софийска, Търновска, Русенска, Видинска и Варненска) и 24 депутати са назначени от ръководителя на Временното руско управление княз Александър Дондуков-Корсаков.
За председател на Учредителното народно събрание е избран екзарх Антим I, а за подпредседатели - Петко Каравелов, Тодор Икономов и митрополит Симеон Варненски и Преславски. Основната част от народните представители са от средите на българската интелигенция, преобладаващата част са учителите, а останалата главно лекари, адвокати, публицисти.
Още: "Свобода за Деси": Протест пред президентството поиска помилването на Иванчева
Още: Очаква ни най-горещият ден: Прогнозата на Деница Стоянова
На 16 април 1879 г. Учредителното народно събрание приема първата конституция на България, наречена Търновска, която действа до 6 декември 1947 г. и е най-дълго действащата българска конституция. Тя се състои от 169 члена, включени в 22 глави. С нея Княжество България се определя като "монархия наследствена и конституционна, с народно представителство".
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: 25 години от трагедията с атомната подводница „Курск“ (ВИДЕО)
В Търновската конституция е записано, че Народното събрание бива Обикновено и Велико Народно събрание. Великото Народно събрание единствено притежава учредителна власт. То има право да променя територията на страната, да извършва изменения в Конституцията, да избира монарх и регенти. Приет е и принципът за разделение на властите - изпълнителна, законодателна и съдебна, както и защита на гражданските свободи, неприкосновеното право на собственост, свобода на личността, равенство пред законите, правото на сдружаване, отричане на съсловните права и робството и др.
Търновската конституция регламентира прилагането в обществения живот в България на важни принципи, характерни за модерните европейски общества от края на 19-и век. Според нея изпълнителната власт принадлежи на българския княз, законодателната власт се поделя между монарха и Народното събрание, а съдебната власт действа от името на княза. Той е и върховен началник на армията в мирно време и по време на война.
В Търновската конституция се полагат и основите на местните органи на власт и управление на базата на самоуправлението на общините. С нея се определят и символите на държавата - знаме, герб и печат.
Още: Големи отстъпки за дома, градината и активното ежедневие до 29 юни в Kaufland България
Още: Съдът сложи край на сагата около избора на нов директор на БНТ, СЕМ стартира нов конкурс
Клетвата, която са полагали новоизбраните депутати съгласно Търновската конституция "в едно време, според обредите на вярата си", е следната: "Кълна се во име Единаго Бога да пазя и да браня Конституцията и, при извършването на длъжностите си в това Събрание, да имам едничко пред очи общото благо на народа и на Княза, колкото ми стига разумът и съвестта. Бог да ми е на помощ. Амин".
Щом се открие заседанието, Народното събрание под председателството на най-стария по години из помежду членовете си, пристъпва веднага към избора на председател и подпредседатели, пише още в първата българската конституция.
Търновската конституция е основен закон на България от 1879 г. до 1947 г. Тя е заменена от Конституция на Народна република България, известна още като "Димитровска". През 1971 г. е приета нова Конституция на Народна република България, известна като Живковска, а след демократичните промени, от 13 юли 1991 г. е в сила действащата Конституция на страната.
Още: 16 април - Ден на Българската конституция
