Постепенно подкрепата за еврозоната си пробива път, коментира Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч" по време на брифинг в Министерски съвет. Тя представи проучване в периода 18 - 22 юли, което е част отработата на Механизма за координация с "Алфа Рисърч" и което отразява обществените нагласи за въвеждането на единната европейска валута. Това е трето проучване в рамките на мониторинга, което извършва Министерство на финансите, като основните целеви групи са две широка общественост - граждани над 16 години и бизнеса.
"Ако през април стартираме с 45% позитивно отношение към присъединяването към еврозоната, 49 процента негативно, постепенно нагласите се обръщат. Този месец имаме 49.2% напълно и по-скоро одобряващи членството на България в еврозоната срещу 48.5% неодорбяващи. С над 3% имаме ръст на одобрпяващите, което в много голяма степен е свързано с реалната покана за членство, която България получи и оценката за несъмнен успех на страната", коментира Димитрова.
По думите й при бизнеса остават високо устойчиви позитивните нагласи за присъединяването към еврозоната - 69% за срещу 30% против. ОЩЕ: Мед на нормални цени в еврозоната: Говорят дългогодишни пчелари
Снимка: БГНЕС
Ключовите месеци за еврозоната
Боряна Димитрова отбеляза, че сериозните притеснения са по отношение на краткосрочните ефекти от въвеждане на еврото.
"Въпреки известното позитивно придвижване, оценките със знак минус преобладават. 47% смятат, че краткосрочните ефекти могат да са по-скоро негативни, докато 39% смятат, че ще са позитивни. При бизнеса позитивните оценките доминират, но и тук оценките за краткосрочните ефекти са по-скоро сдържани", каза Димитрова.
По думите й тук е един от първите основни изводи, че ключови за обществените нагласи по отношение на еврото ще бъдат както предстоящите месеци, така и първите от пет до шест месеца от въвеждане на еврото.
Тя отбеляза, че по отношение на дългосрочните ефекти нагласите остават по-скоро преобладаващо позитивни. ОЩЕ: Замразяване или падане на цените: "Пиянството на един народ" в 21 век
Най-големите страхове
"Някои от страховете, които са съществували допреди няколко месеца, че ще намалеят заплатите и пенсиите на хората и че българските стоки ще станат неконкурентоспособни - намаляват", казва социологът.
Тя обаче акцентира върху едно свръх съсредоточаване и риск от изкуствено повишаване на цените, рискът от спекула и високите цени.
"Негативите се съсредоточават в една точка, едно опасение - това са високите цени", добави още Димитрова.
В контраст Боряна Димитрова отбеляза, че сред позитивните ефекти, които хората очакват са по-удобно при пътуване в чужбина, улесняване на търговията с други страни, повишаване на сигурността и стабилността на страната, както и че парите ще бъдат сменени в евро безплатно.
Стана ясно, че основното объркване сред клиентите при двойното обозначение е, че виждат по-ниската цена в евро и се объркват, че е в лева. ОЩЕ: На прага на еврото: Двойното обозначаване на цените вече ще е задължително
Снимка: БГНЕС
Обмяната на лев с евро
Предпочитани начини за обмен на парите - голяма част от бизнеса предпочита през банкови клонове да обмени парите си в евро, но се отбелязва и голям ръст от гражданите от 65 на 71%, които казват, че ще обменят с банкови клонове, което почти се достига делът на бизнеса. Според нея това вероятно се дължи на кампанията на банките в този период.
По-малко остават предпочитанията към пощенските клонове, а бизнесът почти не се обръща към тях.
Интересна тенденция е, че хората все по-малко предпочитат обменните бюра. "През май месец имахме висок дял на хора, които предпочитаха обменни бюра - 10-11%, сега те са паднали наполовина", добави още Димитрова.
Най-голямото доверие е към БНБ - 91% смятат, че тя ще се справи, на търговските банки хората вярват на 88%, Министерство на финансите и НАП също са с преобладаващо позитивни оценки. Единствените две институции, които се оценяват негативно в способността им да се справят с подготовката за еврото, са КЗП и КЗК.ОЩЕ: "Българският кашкавал е по-скъп от испанската гауда": Причините защо от извора
