"В навечерието на третото десетилетие на 21 век да си представяме, че цените ще паднат или ще бъдат замразени - е повече от въпрос на пиянство. Спомням си за великата фраза на Патриарха на Българската литература "Пиянството на един народ". Искрено вярвам, че няма да стигнем до там сами да разрушаваме собствения си икономически модел, който е абсолютно пазарен. Това коментира пред Actualno.com председателят на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева във връзка с новия Закон за хранителните доставки, таванът на надценките и регулациите на пазара, които произтичат от него.
„Категорично смятаме, че свръхрегулациите убиват конкуренцията от една страна. От друга страна в правомощията на политиците е да се опитат да регулират и да потиснат инфлацията, която се появява по естествен път и част от нея е привнесена от Европа. Да не забравяме обаче, че инфлацията се помпи не от частния сектор, а в повечето случаи от държавата“, каза Кукушева и даде пример с ръста от 70% на заплатите в някои сектори. Тук Кукушева лансира идея инфлацията да се компенсира в джобовете на нискодоходните групи от обществото, като според нея това може да стане чрез социални пакети.
Снимка: Личен архив
Търговската тайна и хлъзгавият характер на доказване на себестойност
Кукушева спря вниманието си наблюденията на ценообразуването в България и посочи, че ако то е свързано единствено и само да не се допускат нелоялни търговски практики - това е похвална инициатива. В случая по думите й става въпрос за допълнително административно натискане и натоварване на бизнеса, което още повече ще покачи разходите му и себейстойността на всеки продукт, който произвежда и предлага на пазара.
Кукушева обърна внимание и на хлъзгавия характер на доказването на тази себестойност. Тя се опасява, че така ще бъде разкрита търговска тайна и по думите й няма никакви гаранции, че ще бъде запазена и че бизнесът ще оцелее и при тези условия. ОЩЕ: "Българският кашкавал е по-скъп от испанската гауда": Причините защо от извора
Очакванията от новото законодателство
Кукушева отбеляза, че това законодателство ще се прилага през нормативна уредба. Ето защо тя очаква от тази уредба да отговори на всички въпроси и да даде точно определение, за да може да не изкривява пазара.
„В противен случай Европа няма да понесе изкривен пазар, тъй като оперира като цяло във всички европейски държави. Изкривяването на пазара в една държава рефлектира върху пазара в останалите държави и мисля, че в даден момент ще понесем санкции, които отново ще бъдат платени от джоба на българските потребители“, каза Кукушева.
Част от въпросите, които Кукушева постави, са свързани със свръхрегулациите, надценките и рисковете от бракуване на продукция от пшеница, ограничаването на сивия сектор, цената на дизела в България и други.
„Живеем в много трудни времена, във времена на глобални войни. Тези войни не само не са свършили, а се разрастват. Всички сме чувствителни и като икономики, и като хора по темата. Да се опитваме да въртим стъклено колело и да обещаваме светло бъдеще е част от популизма, който е характерен за човешкия живот. Обаче, когато говорим за икономически теми, които гарантират бюджета първо на Евросъюза, после на държавата, след това на семействата, накрая на всеки един от нас поотделно - трябва да сме отговорни към действията си. Всеки популизъм има обратно лице и той може да се превърне в деспотизъм, а това не бива да се допуска“, коментира още тя.
Снимка: iStock/Guliver
Пределните цени: Очертават се два варианта пред производителите
Тя предупреди, че опитът да се налагат пределни цени в национален и в европейски план, е довел до колапси и изчезване на определените видове хляб, брашно, масло, захар и други основни храни от търговската мрежа.
„Ако един производител, който по закон създава търговско предприятие бъде задължен без значение какви са неговите разходи да реализира крайната продукция на определена цена и тази цена не му носи никакво доходност, а само загуби - той има два варианта - да фалира, а вторият е да не произвежда този асортимент, който му носи загуба. Това е. Друг прочит няма. Трети вариант не съществува“, категорична е Кукушева.
Сивата икономика: Кой ще я контролира?
Кукушева смята, че чистата конкуренция между лоялни играчи на пазара трябва да бъде поощрявана и пазена от държавата и нейните контролни органи по всякакъв начин.
„Никой не отчита факта, че България има над 37% сива икономика. Ние сме на първо място в Европа по сива икономика. Кой ще контролира сивата икономика и с колко ще нарасне тя? Това е въпрос, по който всички мълчат. Време е политиците да започнат да дават отговори на тези тежки въпроси“, призова Кукушева.
Ще бъде ли бракувана българската пшеница: Рисковете и новия закон?
Кукушева повдигна и друг въпрос, свързан с новия Закон за хранителните доставки, като обясни, че съществува риск при 10% търговска надценка, мелниците да купуват от борсата, а не от българските производители.
„Ако на борсата цената на пшеницата условно казано е 300 лв., а българският производител е задължен да я продаде на 330 лв. - аз като мелница според вас откъде ще си купя пшеницата? От борсата директно на 300 лв. Тогава стои въпросът: България е ресурсна държава, произвеждаме четири пъти повече пшеница, отколкото ни е необходима за вътрешна консумация и това е част от нашата визитна картичка. Произвеждаме, за да продадем, защото произвеждаме един от най-добрите сортове хлебна - мека пшеница. Е, тогава къде ще продаваме и кой ще задължи останалите участници - борсови играчи да купят точно от България? Какво ще правим след няколко месеца с очертаващия се търговски излишък - ще го бракуваме ли?“, попита Кукушева.
Снимка: iStock
Цената на хляба в еврозоната
Мариана Кукушева увери, че при влизане в еврозаната хлябът ще има своята левова равностойност в евро, но според нея да се каже колко ще струва той утре, вдругиден или през октомври, когато се очаква да бъдат покачени тол таксите, което покачва логистиката за производителите – е несериозно.
Тя все пак направи разбивка на основните разходи за хлебпроизводителите, като постави въпроса за цената на дизела у нас. „Цената на петрола спря да се покачва в последните месец и половина, пък цената на дизела в България се увеличи с близо 35-50 стотинки на литър. Обяснение за това няма. Очаквам КЗК да си свърши работата и да обяви най-после има ли нелоялни търговски практики и монополно присъствие на пазара или няма. През това време ние не сме спрели да зареждаме и да произвеждаме“, добави още Кукушева. ОЩЕ: Пълен отчет на цени и промоции за основни храни: Изискване към търговските вериги от КЗК
Снимка: iStock/Guliver
Кукушева отчете, че на световната борса - цената на пшеницата се задържа, като по думите й тя е неочаквано ниска за зърнопроизводителите на България, които имат огромни разходи, особено в сферата на наторяването.
„Техните разходи са свързани и със запазване на реколтата, съхраняване на реколтата, публични складове. Тези складове имат своите енергийни разходи. Да предвидим на колко ще се търгува българската пшеница не можем, но цената на пшеницата и всички останали зърнени култури е абсолютно борсова“, обясни още Кукушева.
Кукушева е категорична, че хлебарите и сладкарите са готови за еврозоната. „България е сериозен участник в големия европейски пазар. Българските хлябове и тестени изделия се търгуват във всички хранителни вериги в Европа. Ние сме радетели на това час по-скоро да станем реални участници в еврозоната през въвеждане на еврото“, смята Кукушева. ОЩЕ: Кукушева за тавана на надценките: Цените на стоките няма да намаляват
