България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина плюс повод за гордост за всеки българин.
Димитър Добрович е първият български художник с академично образование, работил основно в Гърция и Италия. Създава и популяризира собствена техника, наречена от него "елеофотография". В Гърция става известен като Димитриос Добриадис, а негови творби са откупени и се пазят в Националната галерия в Атина.
Кратки биографични данни
Роден през 1816 г. в Сливен, неговото име се свързва със зрелия европейски романтизъм. Първоначално учи в Патриаршеското гръцко училище в Цариград, след това се мести в Атина, където завършва Кралското художествено училище (днес Атинска художествена академия).
През 1848 г. постъпва в Академия "Сан Лука" в Рим. Взема участие в римските събития в революцията от 1848 г. като част от студентските движения, подкрепящи Гарибалди. Самият художник разказва пред проф. Иван Шишманов, че се е бил в редиците на поддръжниците на Гарибалди твърде кратко - за около месец. Причината - бил е ранен и е трябвало да се лекува дълго, а след това е станал негоден за военна служба. Добрович участва в сраженията на барикадите, защитавайки подстъпите към италианската столица Рим. Тогава, за пръв път вижда Гарибалди при църквата "Сан Джовани". Ранен в една от битките, Добрович дълго се лекува, след което вече е негоден за доброволец и се отдава на академичната си кариера.
Интересни моменти от живота на Добрович - докато учи в гръцкото училище в Истанбул, се сближава не с кого да е, а с Георги Сава Раковски. И още - става близък с други двама големи български революционери, Сава Доброплодни и Гаврил Кръстевич.
Още: Джузепе Гарибалди и Георги Раковски – имали ли са контакти помежду си?
Творчество, стил и теми
Гръцкият период на Добрович започва с икони за православни църкви, но той бързо скъсва с канона и преминава към светска живопис и портрети. Сред запазените му ранни творби са "Портрет на гръцки владика" (1842–1843), "Портрет на съпругата на Рафаело Чеколи" (1842–1847, Национална галерия в София), "Портрет на момиче" (ок. 1850, Национална галерия в София).
"Портрет на момиче", около 1850 г. Снимка: Wikipedia
В Италия се утвърждава в късния романтизъм с жанрови сцени от народния живот: "Предачка", "Италианска селянка", "Италианска жетварка", "Италианка от покрайнините на Рим" и др.
По-късно се насочва към маслената живопис и реализъм. В късните си години рисува портрети на наши възрожденци: Георги Раковски, Васил Левски, Хаджи Димитър, д-р Георги Миркович.
"Автопортрет". Снимка: Wikipedia
Елеофотография
Добрович експериментира и популяризира собствена техника, наречена от него "елеофотография" – маслено ретуширани/преправяни фотографски изображения за висококачествени копия по старите майстори (сред запазените му такива творби са "Fides, Spes, Caritas", "Глава на Йоан Кръстител по Перуджино" и др.).
Още: По следите на първия български художник с академично образование – Димитър Добрович
Връщане в България и наследство
Димитър Добрович се завръща в България през 1893 г. Прави изложба с копия по барокови майстори (Гуидо Рени, Карло Долчи) и собствени творби.
Умира през 1905 г. и завещава на родния си Сливен 14 свои произведения, които стават ядрото на бъдещата градска колекция.
Националното художествено училище в Сливен носи името на Димитър Добрович.
Днес творби на Добрович се пазят в Националната галерия (София) и в Националната галерия на Гърция.
