България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина плюс повод за гордост за всеки българин.
Панчо Владигеров е български композитор и диригент от българско-еврейски произход. Печели като композитор два пъти Менделсоновата награда. В продължение на 11 години пише музика за спектаклите на големия германски режисьор Макс Райнхард, играни на сцената на "Дойчес Театър" в Берлин и в "Театър ан дер Йозефщад" във Виена. Не само това, но Владигеров има и забележителни постижения като педагог, като през неговата школа са минали десетки изтъкнати български композитори и пианисти, сред които Милчо Левиев и Алексис Вайсенберг.
Ранни години
Още: Поетът, оставил едни от най-чистите и изящни стихове в българската лирика
Роден е на 13 март 1899 г. в Цюрих, Швейцария, в семейството на българския адвокат Хараламби Владигеров и на Елиза Пасарнак, еврейка от Одеса, пианистка и музикален педагог. Музиката е в кръвта на цялото семейство, затова Владигеров в продължение на целия си живот концертира съвместно със своя брат близнак Любен, който е цигулар.
По майчина линия, от еврейско-немската фамилия Pasarnak или Pasternak според изписването, той има родствени връзки с писателя Борис Пастернак, авторът на "Доктор Живаго", с Леон Пасарнак, професор математик, и със световноизвестния художник Леонид Пасарнак.
Родителите му се установяват в Шумен, където Панчо проявява от рано таланта си и още като дете композира малки пиеси.
Образование и първи международни награди
Обучаван отначало от майка си, Панчо Владигеров продължава с уроци по пиано в София като е записан в Частното музикално училище, където пиано му преподава чешкият музикант Хенрих Визнер. Едва 13-годишен, през 1912 - 1915 г. започва да се обучава в Държавното висше музикално училище в Берлин, след което е приет в Академията по изкуствата в същия град, където се дипломира с отличие през 1922 г.
Още: Патриархът на българската войска: Отявленият русофоб, който се разправи с проруските превратаджии
Още като студент печели Менделсонова награда (два пъти, което е уникално постижение) и международно признание за свои симфонични и камерни творби.
Международна кариера
До 1932 г. Владигеров работи в Берлин като корепетитор и композитор в "Дойчес театър" и в легендарния театър "Фолксбюне" под ръководството на знаменития режисьор Макс Райнхард.
Пише музика за постановките на Райнхард – повече от 60 творби за театрални постановки. През този период се оформя неговият почерк с влияние от късния романтизъм, с ориенталски и славянски мотиви, с използване на народна музика.
Световна известност му носи рапсодия "Вардар" (1922) — първото българско симфонично произведение, спечелило широка международна известност и превърнало се в музикален символ на България.
Снимка: Wikipedia
Завръщане в България
През 1932 г. Владигеров се завръща в София и става централна фигура в музикалния живот на страната. Той е съосновател на Съюза на българските композитори (през 1933 г.) и професор по композиция, пиано и камерна музика в Държавната консерватория. Сред учениците му са едни от най-големите български композитори: Александър Райчев, Марин Големинов, Лазар Николов, Константин Илиев, Любомир Пипков.
Владигеров е смятан за най-значимия български композитор на ХХ век, защото успява да създаде синтез между европейската класическа традиция (Брамс, Рахманинов) и българската народна музика. Пише в почти всички жанрове:
Симфонична музика:
Българска сюита;
Празнична увертюра;
Симфония №1;
Концертни рапсодии
Камерна музика:
Струнни квартети;
Сонати;
Разнообразни пиеси за цигулка и пиано;
Концерти:
Пет концерта за пиано и оркестър – едно от емблематичните му произведения;
Концерт за цигулка;
Концерт за виолончело
Пиано:
Парафрази върху народни песни;
10 тетрадки "Танцови ритми";
Импресии;
Фантазии
Сценична музика:
музика за театър (над 60 партитури);
музика за филми;
балета "Легенда за езерото".
Най-известни произведения
- Българска рапсодия "Вардар"
- Петте клавирни концерта
- Еврейска поема
- Танцови ритми
- Шуменска рапсодия
- Сюита "Люлебай".
Творбите му са изпълнявани в Берлин, Виена, Париж, Лондон, Ню Йорк, Москва, Токио.
Личен живот
Композиторът е бил женен за Дора Владигерова, двамата им сина, също близнаци - проф. Александър Владигеров и проф. Любен Владигеров, са композитори. Александър е диригент, автор на маршове и оркестрови произведения, педагог в НМА, а Любен е цигулар и дълго време концертмайстор в Софийската опера. Музикант е и внукът му Панчо Владигеров-младши.
Правнуците му Александър и Константин също продължават семейната традиция, те са известните джаз тромбонист и тромпетист ("The Wladigeroff Brothers").
Признание и наследство
Панчо Владигеров умира на 8 септември 1978 г. в София. Домът му е превърнат в музей и концертно средище. А в Шумен се провежда Международният конкурс на негово име "Панчо Владигеров".
Панчо Владигеров остава като основоположникът на българската национална композиторска школа, най-изпълняваният български класически композитор в света, който утвърждава българската музика на международната сцена.
Неговото име носи и проток в Антарктика.
Още: Неподражаемият художник, чиито картини разпознава всеки българин
