България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина плюс повод за гордост за всеки българин.
Марин Големинов (1908-2000) е български композитор, диригент, педагог, музикален критик и обществен деец; академик, ректор на Държавната музикална академия и директор на Софийската опера. Неговото творчество, сред което опери, балети, симфонии, камерна музика и песни, съчетава европейската академична традиция с българските фолклорни елементи и остава в сърцевината на българския музикален репертоар и до днес.
Кратки биографични данни
Роден на 28 септември 1908 г. в Кюстендил, детството му преминава в Горна Джумая (дн. Благоевград).
Първите си уроци по музика взема в родния си град, а по-късно следва в Държавната музикална академия в София цигулка и камерна музика. Печели държавна стипендия от Министерството на просветата, за да продължи обучението си в престижното частно музикално училище Schola Cantorum в Париж, където учи композиция и диригентство при преподаватели като Венсан д’Енди (основател и директор на училището), Пол льо Флем и Ги дьо Лионкур. Престоят му във френската столица е съдбовен за формирането на неговия професионален стил.
Кариера и обществена дейност
След завръщането в България Големинов има активна професионална дейност като композитор, диригент и преподавател; по-късно става ректор на Националната музикална академия и директор на Софийската опера.
Още: Ученият, който въведе в България броматологията
Изявява се и като музикален критик и автор на множество статии, есета и дневници, с които спомага за оформянето на музикалната публична среда в България.
Носител е на редица отличия — сред тях Хердерова награда, френски орден - кавалер е на Ордена за изкуство и култура (Ordre des Arts et des Lettres) и български национални признания.
Стилът на Големинов съчетава романтични и модернистични влияния от европейската школа като широко използва и българските фолклорни мотиви и ритми. Работи в жанровете опера, балет, симфония, камерна музика и вокални цикли.
Освен това Големинов е автор на книги и статии, сред които са "Към извора на българското звукотворчество — историко-естетически принос", "Зад кулисите на творческия процес", дневници и есеистика и над 200 публикувани статии.
Още: Българинът, който създаде слънчевия хладилник и касетките, но бе забравен в родината си (СНИМКИ)
Като педагог и ректор, Големинов е формирал поколения български композитори и изпълнители; неговият принос към музикалното образование в България е значителен.
По-известни произведения:
Произведенията му включват оперите "Ивайло" (1959), "Зографът Захарий" (1972), "Тракийски идоли" (1981);
балетите "Нестинарка" (1940), "Дъщерята на Калояна" (1974), "Златната птица" (музикална приказка, 1961);
Още: Поетът, оставил едни от най-чистите и изящни стихове в българската лирика
симфонична и инструментална музика, сред която "Симфонични вариации по тема от Добри Христов" (1942) и "Симфонични импресии по картини на Майстора";
камерна музика - няколко струнни квартета;
вокална и хоровa музика - "Селска песен" (за бас и оркестър), множество хорови песни и вокално-инструментални цикли.
Самият Големинов пред БНР казва, че се опитва да вплете в музиката си красотата на автентичната българска песен: "Копая дълбоко в земята с надеждата да чуя стон на някой от моите предци; макар и само стон. Събирам строителен материал – искам да издигна паметник на моите предци, които са напластили красота в душата ми и са посели семето на изкуството."
