България трябва да въведе законов механизъм за реален съдебен контрол върху отказите на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) да предоставя информация с аргумента "държавна" или "служебна" тайна. Също така е необходимо овластяване на контролните органи - съществуващ или нов независим орган трябва да получи пълен достъп до оперативните архиви на ДАНС, за да може да извършва проверки при съмнения за политическа злоупотреба. Това са няколко от важните обобщения от решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 28 април 2026 г., с които съдът в Страсбург ни подсказва, че трябва да се осъществи реформа в службите за сигурност.
Подслушвания по време на протести
Дотук се стигна след заведено дело от Българския хелзинкски комитет (БХК). През 2021 г. тогавашният служебен вътрешен министър Бойко Рашков заяви публично, че граждани и активисти са следени масово от службите и че той има списък на лица, които са били проследявани тайно. Подслушването на протестиращи граждани се е осъществявало "почти денонощно", бяха думите му. Рашков твърдеше, че полагането на извънреден труд на служителите на службите е било заплатено, за разлика от други случаи. За да бъдат подслушвани протестиращи срещу правителството "Борисов 3" и срещу тогавашния главен прокурор Иван Гешев, е било използвано правното основание "престъпление срещу сигурността на републиката", заяви още бившият министър.
Той каза също така, че множество политически лидери са били обект на незаконно подслушване от ДАНС и Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО).
Още: Бойко Рашков: Подслушвани са политици, в ДАНС се унищожават материали
По този повод Българският хелзинкски комитет искаше да узнае дали БХК, работещите в комитета или бившият председател Красимир Кънев са били обект на тайно следене. Последва отказ на ДАНС да каже. Националното бюро за контрол на СРС обяви, че и да е имало следене, не е било незаконно.
През годините ДАНС - под ръководството на Пламен Тончев - отказа да даде информация с три различни аргумента: поради процедурни изисквания, защото е "служебна тайна", а най-накрая - че е "държавна тайна". Съдилищата се съгласиха с всички аргументи, макар те да са взаимно изключващи се.

Снимка: Пламен Тончев, БГНЕС
Тончев не отрича изрично, че агенцията е извършвала тайни операции и е събирала данни за БХК и негови служители, но поради опасността от разкриване на източниците на информация или негласните методи и средства за нейното събиране, оставя искането без уважение.
Още: Анелия Дулева от „Атака” разкри, че е подслушвана по време на антиправителствените протести
ЕСПЧ: България не защитава гражданите си от произволно тайно следене
След три дела пред българските административни съдилища вече има осъдително решение на Европейския съд по правата на човека. Съдът в Страсбург заявява, че България нарушава чл. 8 от Конвенцията за правата на човека и не защитава гражданите си от произволно тайно следене.
"Защо това е важно? ДАНС системно отказва да потвърди или отрече дали събира данни за нас", пише по повод решението адвокат Адела Качаунова, съпредседател на БХК.
ЕСПЧ постановява, че в България липсват ефективни гаранции срещу произволно и незаконно обработване на данни от тайните служби.
Също така става ясно, че аргумент за национална сигурност не може да служи за оправдание на безконтролност.
Правото на личен живот не е просто формалност, а основа на демократичното общество, добавя съпредседателят на БХК на база на решението.
Още: Съдът в Страсбург: Властите в България са скрили разследва ли се смъртта на мигранти по границата
Препоръките
ЕСПЧ постановява, че за целите на защитата на националната сигурност е необходимо държавите да имат закони, предоставящи на властите правомощия да събират и съхраняват информация за хора в бази данни, които не са обществено достъпни. Само че има особености, които съдия Владислава Цариградска обобщава - например, че трябва да има ефективни гаранции срещу произвол и злоупотреба с тези правомощия.
ЕСПЧ разглежда потенциалните гаранции във връзка с обработката от ДАНС на оперативни данни, свързани с жалбоподателите, и установява, че нито една от тях не е била ефективна. Нито българският съд, нито Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), нито Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС), нито парламентът чрез неговата специална комисия, нито президентът и правителството предоставят ефективни гаранции срещу произволно или незаконно обработване на данни от ДАНС.
Още: Европейският съд по правата на човека осъди България на 3 март

Снимка: Красимир Кънев, БГНЕС
"В демократичната държава сигурността се гарантира чрез законност, а не чрез анонимен произвол. В това решение ЕСПЧ за пореден път ни казва, че националната сигурност не е магически израз, който спира действието на Конституцията или на международните договори, по които България е страна", анализира съдия Цариградска.
"Първо, България трябва да въведе законов механизъм за реален съдебен контрол върху отказите на ДАНС - не е възможно оправданието за служебна и държавна тайна да съществуват паралелно и едновременно, но националните съдебни състави изобщо пренебрегват това. Съдиите трябва да имат правомощия и задължение да проверяват секретни материали при жалби от граждани, а не да се доверяват на честната дума на спецслужбите.
Второ, необходимо е овластяване на контролните органи. Или КЗЛД, или нов независим орган трябва да получи пълен достъп до оперативните архиви на ДАНС, за да може да извършва проверки при съмнения за политическа злоупотреба.
Трето, необходима е промяна в културата на секретност. Решението подсказва, че държавата трябва да уведомява лицата, които са били обект на интерес, след приключване на проверката, ако това не застрашава текущи разследвания. Без такова уведомление правото на защита остава куха декларация", пише Владислава Цариградска.
Още: Четене без разбиране за "Петрохан": ДАНС мълчи за сигналите срещу Ивайло Калушев