Сурвачките са характерната традиция за българите за Нова година, което ни прави по-различни от другите народи. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Елена Водинчар, главен асистент в Института за етнология и фолклористика в Етнографския музей към БАН.
Още: Страх и несигурност: Какво се случва с младите, когато напуснат приемната грижа?
Още: Прогноза за времето - 16 август 2025 г. (събота)
„На първи януари честваме не само настъпването на новата календарна година, но и на празника Сурва. По традиция още в полунощ срещу Нова година момци-сурвакари честитят на стопаните Сурва, а рано сутрин най-малките деца със сурвачки, известни и с названията шибалки, сурковици, суркници, сурвакарки, обикалят домовете на близки и роднини, за да им пожелаят здраве, живот, плодородие”, каза Водинчар.
По думите й, Новата година е начало и на нов аграрен цикъл. Неговото настъпване се съобщава от сурвакарите, които преди да влязат в нечий двор, на глас извикват „Сурва, сурва година!”. Това означава, че годината е сурова, не е мъртва, че ще настъпи пролет, че ще грейне слънце, че земята ще се събуди отново и ще роди богата реколта, обясни тя. Според нея, това е прочитът на всички тези поздравителни, които произнасят и отправят и коледарите, и сурвакарите.
Нашите български празници и обичаи съдържат невероятно интересни идеи, истини и митология. Нищо не е случайно, защото всяко едно явление в природата или в социалния живот има дълбоко философско обяснение. Това е, което е всъщност вградено, вложено, втъкано в тези наши традиции около Коледа и около Нова година, каза още Елена Водинчар.
Още: Обмислят майчинските за втората година да са колкото минималната заплата
Още: Откриха първи скелет в античните гробове под Художествената академия
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
