Властите у нас не действат достатъчно срещу езика на омразата онлайн

Това са само част от изводите от анализ  извършен в рамките на проекта Мандола - “Мониторинг и разпознаване на езика на омразата онлайн”.

Възрастните не вярват в свободата на словото, младите приемат езика на омразата

Свободата на изразяване е ценност не само за медиите, но и за огромна част от обществото у нас - близо 84%. В същото време обаче над 64...

Прочети повече

Анализът е за няколко страни - България, Гърция, Ирландия, Испания, Кипър и Франция на четири нива: държавни институции, правоохранителни органи, образователни и изследователски организации и неправителствени организации.

Той разглежда отговорните организации и структури, реализираните дейности и инициативи, добрите практики, празнотите и предизвикателствата, пред които са изправени държавите.

Малък брой обучения и кампании за повишаване на информираността и недостатъчно проучвания – това са останалите спънки, които европейските страни срещат при противодействието и превенцията на езика на омразата онлайн.

Въпреки че има редица институции, които са ангажирани с превенцията и противодействието на езика на омразата онлайн и националното законодателство на държавите до различна степен е актуализирано, анализът установява идентични проблеми във всяка една от държавите.

Amnesty International: Риториката на омразата достигна нивата от времето на Хитлер

Лидери по целия свят, сред които американският президент Доналд Тръмп, разпространяват слова, насаждащи омраза, нарочно пораждащи страх...

Прочети повече

Необходимо е по-добро сътрудничество с цел обмяна на опит между различните страни в процеса (държавни институции, правоохранителни и правораздавателни органи, бизнес, образователни и изследователски институции и НПО) на национално и европейско ниво. Според експертите, доброто сътрудничество е ключово при превенцията и противодействието на езика на омразата онлайн.

В различна степен, всяка от държавите се нуждае от промяна на законодателната рамка. Специално внимание трябва да се обърне на новите медии и услуги за комуникация, като Facebook, Twitter и Youtube.

Няма достатъчно данни и систематизиран подход за събиране на информация за броя и типа на инцидентите, които биха могли да покажат нивото на разпространение на феномена в обществото. Това е проблем, който се наблюдава във всички държави и, до голяма степен, се дължи на по-ниското ниво на докладване на инциденти и липсата на достатъчно кампании за повишаване на информираността. Събирането и анализирането на данни за инциденти в областта на езика на омразата би спомогнало за намирането на по-ефикасни методи за противодействие.

Има огромна нужда от кампании за повишаване на информираността и обучения в областта, насочени към различни групи – от крайните потребители до правоохранителните и правораздавателните органи, публичния и частния сектор, образователните институции и неправителствения сектор.