С адаптация по Сервантес носителите на "Млада Загора" за 2019-а отиват на конкурс (СНИМКИ) 

Мигел де Сервантес не е познат у нас като драматург, но през 1615 година публикува книга със заглавие "Осем комедии и нови интермедии, неиграни досега". Дори заглавието разкрива, че театърът на писателя не е бил възприеман и не е имал благоразположението, с което са се ползвали други автори на неговото време като Лопе де Вега и Калдерон де ла Барка. 

Драматичните творби на бащата на Дон Кихот и Санчо Панса и в наши дни се поставят рядко на сцена. Дори интермедиите му - жанра, за чието развитие той има най-голям принос. Интермедиите са характерни за испанския театър от епохата на Възраждането и Барока, жанрът се появява през XVI век, но най-големите му успехи са от следващия XVII век. Това са едноактни комични творби, които обикновено са изнасяни между първата и втората част на класическите драматични постановки. В тях се имитират ситуации, обичаи и конфликти, в които са се разпознавали хората от селата, възприемали са се лесно и са имали поучителна функция.

При Сервантес жанрът интермедия достига сериозно развитие благодарение на великото му умение да създава диалози, на проницателните му характеристики на персонажите и критиката към обществото по онова време. 

Снощи актрисите на училищния театър на испански език на СУ "Максим Горки" представи на старозагорската публика две интермедии на Сервантес - "Амбулантен театър на чудесата" и "Пещерата на Саламанка", обединени в една адаптация с провокиращото заглавие "Лудницата е трудна за опазване". В нея група жени от стара психиатрична клиника посвещават нощите си да изнасят представления на публиката, която ги наблюдава с любопитство.

В първата двама амбулантни комици довеждат в едно село много специален театър, който може да се гледа само от чисти християни, които не произхождат от еврейски семейства, и от онези, които са от добро семейство - не са незаконно родени деца. Заради това публиката на спектакъла се преструва, за да засвидетелства доброто си потекло. 

Във втората интермедия ревнивият Панкрасио се разделя с младата си и красива съпруга Леонарда и прислужницата й Кристина, за да отиде на сватбата на сестра си. В негово отсъствие обаче те се срещат с любовниците си. В къщата пристига студент, който моли за подслон през нощта заради разразилата се силна буря, но тя кара и Панкрасио да се прибере по-рано от предвиденото…

С много заряд и вдъхновение момичетата от училищния театър изиграха комичен спектакъл, разбираем дори за публиката, която не говори езика на Мигел де Сервантес. Персонажите, в които се превъплъщават лудите жени и ситуациите, които представят на публиката са потвърждение на възприетото също като лудост, което Дон Кихот казва на Санчо: "Всеки един, приятелю Санчо, е какъвто Господ го е създал, а също понякога и по-лош." Под ръководството на на преподавателката си Росио Серрано, автор на адаптацията "Лудницата е трудна за опазване", наистина показаха забавно непозната за България страна на прочутия испанец. И го направиха с увереността, че за Сервантес, чийто живот е бил постоянно скитане, би било радост да види неговият театър да се поставя на българска сцена и играха в негова чест. Трябва да го направят и на националния конкурс, от който старозагорци очакват да се завърнат отново с награда. 

В лудите жени се превъплътиха Симона Бакалова, Никол Монева, Ида Дамянова, Мила Минчева, Денислава Стойчева, Зара Теодосиева, Дарина Стоянова и Дария Панайотова под вещото ръководство на "главния психиатър" Росио Серрано, лудостта им озвучиха и осветиха Мира Илиева и Теодора Тошева на сцената на новия Културен център "Стара Загора", осигурена от община Стара Загора.