Законопроектът на „Възраждане“ за регистрация на чуждестранните агенти е пряка атака срещу демокрацията и гражданското общество. Той засяга не само неправителствените организации, но и работещите в чуждестранни компании, медиите, университетите, училищата и културните институции. Това заяви в предаването „Лице в лице“ по bTV адвокатът и съпредседател на Българския хелзинкски комитет Адела Качаунова.
По думите ѝ прагът за определяне на някого като чуждестранен агент е изключително нисък – 1000 евро годишно от чужбина. Така под ударите на закона могат да попаднат голям брой хора и организации. „Атака е не само срещу гражданското общество, а срещу всички хора. Независимо дали са организирани в конкретни организации, каквато е нашата, или са просто работещи хора, които получават финансиране от чужбина. Законът засяга всеки един човек, включително и политическото участие“, обясни Качаунова.
Още: "Най-мракобесният закон за целия преход": Юрист заклейми Закона за чуждестранните агенти
Тя посочи, че законопроектът може да засегне хората, които работят в чуждестранни фирми, както и организации, предоставящи социални услуги и грижа за хора с увреждания. Сред потенциално засегнатите са още университети, училища, детски градини, медии, читалища, кина и театри.
Според нея особено притеснителни са ограниченията за политическо участие. Хората, получили етикета „чуждестранни агенти“, няма да могат да участват пълноценно в политическия живот и да се кандидатират за изборни длъжности.
Качаунова определи като изненадващо допускането на законопроекта до разглеждане в парламентарна комисия, въпреки отрицателните становища на Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, Комисията за защита на личните данни и Обществения съвет към парламентарната комисия за взаимодействие с гражданското общество.
Тя обърна внимание, че за първи път законопроектът е насрочен за разглеждане в Комисията за прякото участие на гражданите, която се председателства от представител на „Демократична България“. По думите ѝ именно председателят на комисията решава дали да насрочи разглеждането.
Адвокатът направи паралел с практиката в Русия, където според нея първоначалното обозначаване на организации като чуждестранни агенти постепенно е довело до все повече ограничения, а впоследствие и до определянето на някои от тях като екстремистки и терористични. „Това е доста опасна градация. В Русия вече не виждаме опозиция. Постигна се това изолиране и остракиране на опозицията“, коментира тя.
Според Качаунова, ако бъде приет, законопроектът ще доведе до цензура и ограничаване на свободата на изразяване, тъй като ще ограничи участието на определени хора в обществения и политическия дебат. „Всяка дискусия е добре дошла в едно демократично общество, но тя трябва да завърши с ясно отхвърляне на подобен проект“, заяви тя.
Относно предложението за закриване на Комисията по досиетата и прехвърляне на документите ѝ към Държавния архив, Качаунова изрази несъгласие с аргументите, че така ще се постигнат икономии и ще се улесни достъпът до документите. Според нея достъпът до Държавния архив не е толкова лесен и свободен, а прехвърлянето на досиетата няма да доведе до реално спестяване на средства, тъй като ще е необходимо разширяване на дейността на архивите.
Основното ѝ притеснение е, че достъпът до документите ще зависи от едноличното решение на директора на Държавните архиви, вместо от независима комисия.
Качаунова коментира и проекта за промени в Закона за ДАНС. По думите ѝ първоначално публикуваният за обществено обсъждане вариант е съдържал опасни текстове, включително възможност за въвеждане на понятието „вечна тайна“. Тя обясни, че подобни разпоредби биха ограничили възможността гражданите да получават информация дали техни лични данни се обработват от агенцията.
Адвокатът подчерта, че към момента не е ясно какъв точно законопроект е одобрило правителството, тъй като текстът все още не е публикуван и не е внесен в Народното събрание. „Не може всичко да бъде тайна в едно демократично общество“, заключи Адела Качаунова.