Старозагорка създаде първoто българско училище в Северна Ирландия

"Вината" първото събитие да е от Града на липите е на старозагорката Валентина Стефанова, която основател, директор и преподавател в школото. Тя не обича да говори за себе си и за трудностите, през които е преминала, за да създаде училището, което сега е гордост за преподаватели, родители и ученици. 

Обича обаче да говори за децата и успехите им. Преди училището, Валя създава през 2008 г. първия образователен клуб в Северна Ирландия - "Патиланци". Седем години по-късно създава Асоциация "Българска култура и образование" с основна цел управление на българско училище в Северна Ирландия. Два месеца по-късно - на 8 септември 2015-а, бие първият училищен звънец за 15-те ученици в училището.

Преди две седмици са 115 и продължават да се записват, уточнява тя. „Щастлива съм, защото този успех не сме очаквали нито аз, нито онези родители-съмишленици, с които основахме асоциацията, с които и днес си имаме доверие и работят с всеотдайност за каузата за образование на нашите деца", казва Валя и споделя, препятствията и опитите да ги спънат не са били малко.

Дори за всяване на раздор в общността, но това само ги прави по-сплотени и по-силни. "Доказвахме се с честност и труд, мотивирахме се да работим заедно за доброто на децата ни", обяснява тя. Днес в училището работи екип от повече от 15 колеги и множество доброволци.

"Създадохме групи за допълнителни училищни дейности - фолклорно пеене, музикални инструменти (гайда, кавал, тамбура), арт работилница, театрална трупа, но на първо място си остава изучаването на българския език, историята и географията на България“, разказва Валентина. 

Приемат се деца от 3-годишна възраст и ученици до Х клас. В I и II клас децата учат „Околен свят“, в III и IV - „Човекът и обществото“. Уроците са в събота от 10:15 до 16:30 часа в Арма, но много от децата пътуват от съседни населени места.

Тази учебна година има и две нови неща. Има паралелка за изучаване на български език като чужд - за деца на семейства без български корени. В нея те ще се обучават по Европейската езикова рамка, започват с ниво А. В нея са записани деца на семейства с англо-ирландски и полски произход. А в град Енискилен е открита паралелка, в която първокласници от района ще учат български език в неделните дни.

Поради ограничения бюджет засега на тези деца училището не може да предложи допълнителни занимания по интереси. "Но силно вярваме, че и това ще се случи скоро, защото всяко дете заслужава най-доброто образование, което ние възрастните можем да му дадем", категорична е Валя и се зарича да продължи да търси възможности за финансиране чрез различни проекти - както чрез българското правителство, така и на местна основа. 

И лятната си ваканция тя отново посвещава на децата. Организира виртуални срещи, уроци и събития за петата годишнина на училището. Така се ражда идеята да се направят пет виртуални посещения в пет български музея. След срещите в старозагорския исторически музей, в Етнографския музей на открито „Етъра”, „Двореца” в Балчик и къща музей „Гео Милев” в Стара Загора, събитията стават повече от десет и през цялата учебна година ще има виртуални разходки, уроци и работилници. 

„В тези уроци по родолюбие и културна принадлежност учениците ни ще се разходят из античните улици на Стара Загора, ще се потопят в уханието и красотата на ботаническата градина и Двореца, ще научат повече за българските занаяти, ще опознаят историческите подвизи на националните герои, ще научат повече за Гео Милев, Вазов, Славейков и много други видни наши просветители“, разказва за идеята Валя.

В програмата влизат и честване на Деня на народните будители, празнуване на Коледа по стар български обичай, изработване на мартенички от гайтан, кукли от царевична шума, кукерски маски и костюми, състезания по „Левски скок”, гостуване на куклен театър от Стара Загора. 

В Северна Ирландия има повече от 2 хиляди българи по неофициални данни. Като преподавател в две от началните училища в Арма, Валя преподава на около 60 ученика от български или смесен произход. Сред тях не са малко и ромчетата, а тя е категорична е, че те не са по-различни от останалите - също жадуват за знания, също искат да се научат на четмо и писмо.

„Както при всички деца, и при тях важна роля играе семейната среда. Оттам тръгват постиженията и пораженията. Ако в семейството се възпитават децата на нрав и порядък, на любов и уважение - всички ще живеем в едно по-сплотено, по-знаещо и по-възпитано общество. Не бива да заклеймяваме една прослойка, а друга да възвисяваме! Промяната започва отвътре навън - от самите нас!“, разгорещено ми обяснява събеседничката ми. 

И макар да не обича да разказва за себе си, успявам да я накарам да го направи. Израснала е в Стара Загора в семейство на електротехник и учител. Свикнала е да се справя с живота сама, често преминавайки по най-дългия път, но винаги достигайки целта си. Искала да се занимава с деца от малка, обожавала българския език, но възможностите на родителите ѝ не позволили да учи в друг град. Завършила Аграрния факултет на Тракийския университет - икономист бакалавър е.

През 2000 г. съдбата я изпраща в Северна Ирландия, където започва работа във ферма за гъби - бране, пакетиране, отглеждане, лаборант във фермата - на втората година от пребиваването ѝ. Докато сменя работните места, продължава да учи и да се дипломира.

„Завърших курс "Обучение и развитие на деца от 0 до 16 години", "Работа с деца със специални образователни потребности" и куп други..." Но не спира до тук, продължава да учи. "В момента се обучавам в магистърска програма "Предучилищна и начална училищна педагогика", в така жадувания от мен в детството ми и любим днес - Пловдивски университет (ПУ) "Паисий Хилендарски". Упоритостта ми ме е направила толкова силна, че все още вярвам, че на тази земя има много идеалисти като мен! И повечето са се отдали на благородната учителска професия!“, усмихва се тя.

Майка е на две момчета - Калоян на 14 и Самуил на 7 години. Защо е толкова дейна и всеотдайна? „Не мога да кажа защо го правя! Отговорът ми е един - защото си струва, за тях - децата ни! Най-малка роля в мотивацията ми е финансирането, защото на фона на вложения труд, то е една милиардна част!

Жалко е да видиш как децата ни разговарят с бабите и дядовците си на чужд език, как бабите учат английски със сълзи на очи, за да чуят едното "Ай лов ю" от внуците си! А когато за пръв път наследниците им започнат да им пишат писма на български, ние - техните родители и учители, плачем от радост!

Това е важното! Коренът! И колкото по-дълбоко и рано засяваме семенцето, толкова по-здраво и устойчиво ще порасне дървото! Така е и с децата! Безкрайно съм благодарна на съдбата, че работя това, което ме кара да полетя, да следвам мечтите и да се боря за българчетата, растящи в чуждоезикова среда.“

През миналата и тази година Валя организира образователни конференции в Белфаст, посветени на образователната система на острова и на българските училища зад граница. Подготвя трета през 2020 г. с любезното съдействие на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), в която училището членува от лятото на 2018-а.

Тази година Валентина Стефанова получи наградата на Министерството на образованието и науката „Неофит Рилски“. И макар мотивите за нея да са дълги, могат да се съберат в няколко думи - за всичко, което е направила и прави. С присъщата си скромност и непринуденост споделя: „Искрено вярвам, че това отличие заслужават много от моите колеги, разпръснати по света и сеещи семенцата на знанието. Посвещавам това отличие на всички тях! Защото вярвам, че щом аз мога - могат и те!“