Зад данните, изнесени от заместник-кмета по социалните въпроси в Столична община, Надежда Бачева, че "бездомността в София е значително по-ниска, отколкото бездомността в големите европейски градове", стоят реални човешки съдби. Една от тях е тази на 58-годишната Мария, която доскоро е била част от невидимата статистика на хората без дом.
"Срамът е най-лошото": Пътят на Мария към улицата
"Никога не съм си мислила, че ще ми се случи. Всичко стана толкова бързо", започва разказа си Мария. След внезапната смърт на съпруга си и затварянето на малкото шивашко ателие, в което работи цял живот, тя не успява да се справи сама с наема. "Един ден се прибираш и ключът не влиза. Срамът е най-лошото. Кара те да се криеш, да станеш невидим за света".
Нейната история илюстрира това, което Надежда Бачева нарича необходимост от "профилиране", а не просто преброяване. "Ние казваме, че това е преброяване, но на практика това е профилиране", обяснява Бачева и допълва: "Когато знаем техните характеристики, техните профили, ние най-добре можем да им помогнем". Защото историята на всеки е различна и изисква индивидуален подход.
ОЩЕ: Има места в центровете за временно настаняване на бездомни в София
"За първи път от месеци се почувствах отново човек"
Нощите на улицата са безкрайни. "Студът се просмуква до костите ти. Страх те е да заспиш", спомня си Мария. След месеци на ръба, социален патрул я открива и ѝ разказва за центровете за временно настаняване. "Отначало ме беше страх. Мислиш си, че си сам, че никой не го е грижа. Но когато влязох в центъра и усетих топлината, получих чиния с топла супа... разплаках се. За първи път от месеци се почувствах отново човек".
Мария попада в един от центровете в столицата - "три са центровете за временно настаняване към момента, капацитет над 500 места", както информира Бачева. Там тя среща различни хора: "Има много самотни майки с малки деца в тях, има и самотни хора, хора, които излизат от затвора". Заместник-кметът подчертава, че капацитетът е запълнен "над 80 процента" и ситуацията "е различна всеки ден".
ОЩЕ: Увеличава се броят на бездомните в Европа
Да видиш проблема в корена му
В центъра Мария се запознава с млади хора, чиято история разкрива тревожна тенденция, потвърдена и от Надежда Бачева. "Натъкнахме се на доста случаи на хора, които са били в институции за младежи. Тоест, това може би е предиктор за изпадане в бездомност в по-късна възраст". Именно затова Столична община е поела инициатива за създаване на "защитено жилище за лица до 25 години, за да може този преход да стане плавен, те да успеят да си намерят работа, да стъпят на краката си".
"Дават ти шанс да се изправиш"
След като възвръща силите и самочувствието си, Мария решава, че иска отново да работи. "Не искам да съм в тежест. Мога да работя, ръцете ме слушат", казва тя уверено. Процесът не е лесен, както отбелязва и Бачева: "Когато е бездомен човек е малко по-сложно, тоест той трябва все пак да отиде някъде да се изкъпе, да се нахрани, да е спокоен". Екипите в центровете помагат точно с това. "Тук ми помагат, говорят с мен, насочват ме. Дават ти шанс да се изправиш", споделя Мария. Общината съдейства чрез "общинските предприятия" и работа с "бюрата по труда", за да помогне на хората "да се върнат отново към добри трудови навици".
Докато Мария прави своите стъпки към реинтеграция, Столична община не забравя и тези, които все още са на улицата. "Тази зима ще продължим да осигуряваме обяд на хората, които не желаят да бъдат настанени никъде", уверява Бачева.
"Не знам какво ще стане утре, но днес имам покрив над главата си и надежда. А това е повече, отколкото имах дълго време", завършва Мария. Нейната история е доказателство, че зад ангажимента на Столична община, изразен от Надежда Бачева – "няма да кажем затваряме центровете за временно настаняване, това е личен ангажимент, който поемам" – стои реална подкрепа, която може да промени човешки съдби.
ОЩЕ: Недостиг на места: Приютите за бездомни хора в София почти пълни преди истинската зима
