Думата съгласна произлиза от латинската наклонена основа cōnsonant- , от cōnsonāns „звучащ заедно“, калка на гръцки σύμφωνον sýmphōnon (множествено число sýmphōna , σύμφωνα ). Дионисий Тракс, класически гръцки граматик, нарича съгласните симфона, защото на гръцки език те могат да се произнасят само с гласна. Той ги разделя на две подкатегории: „полупроизнасящи се“ и „непроизнасящи се“.
Колко съгласни букви има в българския език?
Общи характеристики
Всяка изговорена съгласна може да се разграничи по няколко фонетични характеристики :
• Начинът на артикулация е начинът, по който въздухът излиза от гласния тракт, когато се произнася съгласният или апроксимантният (подобен на гласна) звук.
• Мястото на артикулация е мястото, където в гласния тракт се случва запушване на съгласната и кои речеви органи са засегнати. Местата включват билабиална (двете устни), алвеоларен (езикът до венеца) и веларен (езикът до мекото небце). Освен това, може да има едновременно стесняване на друго място на артикулация, като например палатализация или фарингализация. Съгласните с две едновременни места на артикулация се наричат коартикулирани.
Гласни букви и звукове в българския език
• Фонацията на съгласната е начинът, по който гласните струни вибрират по време на артикулацията. Когато гласните струни вибрират напълно, съгласната се нарича звучна. Когато изобщо не вибрират, тя е беззвучна.
• Времето за начало на гласа показва времето на фонацията. Аспирацията е характеристика на тази характеристика.
• Механизмът на въздушния поток е начинът, по който се захранва въздухът, движещ се през гласния тракт.
Буквата ь – гласна или съгласна?
• Дължината е колко дълго трае запушването на съгласна.
• Артикулационната сила е количеството мускулна енергия, което е включено в процеса. Това е било предлагано многократно, но никога не е било демонстрирано разграничение, основаващо се изключително на силата.
Съгласните в българския език
Българският език има 39 съгласни звука, които са образувани от 20 букви. Това са Б, В, Г, Д, Ж, З, Й, К, Л, М, Н, П, Р, С, Т, Ф, Х, Ц, Ч, Ш.
Според своите артикулационни и акустични характеристики съгласните се делят на две основни групи:
• Твърди и меки
Характерно за нашите съгласни е, че почти всички имат твърдо и меко произношение. Съгласните след а, ъ, о, у, е, и са с твърдо звучене като Пловдив, София, Плевен. Съгласните след ю, я и ь звучат меко като лято, бюро, фризьор.
В коя азбука има най-много букви
Винаги твърди са Ж, Ч, Ш и ДЖ без да се налага след тях да стоят ю, я, ь.
• Звучни и беззвучни
При тяхното произношение е важно дали има участие ларинкса или не. Почти всички съгласни звуци в нашия език образуват двойки по този признак: Б-П, В-Ф, Г-К, Д-Т, Ж-Ш, ДЖ-Ч, З-С, ДЗ-Ц, Р-, Л-, М-, Н-, Й-, - - Х.
Сонорни съгласни
Сонорните съгласни съдържат тон и почти нямат шум р, л, м, н, й. Те са само звучни без двойници без звук. Само мека е й, а х е само беззвучна.
Освен споменатото основно делене на съгласните, те се делят според мястото на учленение на:
• Устнени
• Двузъбни
• Предноезични
Българска или гръцка - коя азбука има повече букви?
• Средноезични
• Задноезични
• гръклянови
