Много от думите, които днес използваме неусетно в ежедневната си реч, имат далечен и често неочакван произход. Българският език, като живо културно съкровище, е вплел в себе си влияния от редица езици, сред които особено интересна и малко позната е персийската лексика. Макар и често да достигат до нас чрез турски или арабски посредници, тези думи са свидетелство за дълбоки исторически и културни връзки между древните българи и иранските народи.
Как персийските думи достигат до България?
Официалният персийски език – познат още като фарси – се говори в Иран, Афганистан и Таджикистан и е част от индоевропейското езиково семейство. Въпреки географската отдалеченост, историческите контакти между персийските култури и прабългарите вероятно са оставили езикови следи, които по-късно са се засилили чрез Османската империя и арабското влияние.
Езиковеди като д-р Хаджар Фиюзи и доц. Иво Панов отбелязват, че част от тези думи са навлезли в българския речник още в дълбока древност, а други са приети чрез турския език по времето на Османската империя. Някои от тях са толкова обичайни, че днес дори не подозираме чуждестранния им произход.
Примери за думи с персийски корен в българския език
Следващият списък съдържа думи с доказан или предполагаем персийски произход, които се употребяват и до днес:
- Бакшиш – „дар“, произхожда от перс. bakhshidan – „давам“;
- Бетер - в буквален превод - все по-лошо
- Гердан – от „гардан“ – врат;
- Джам - означава чаша или нещо стъклено
- Канара - огромен човек, великан
- Кехлибар – смола от дървета, използвана за бижута;
- Килим – черга, тъкано покритие за под;
- Кьорфишек - блъф, лъжа
- Мезе - означава буквално закуска, но постепенно променя значението си
- Ошав - буквално сладка вода
- Пазар – тържище, място за търговия;
- Сарай – дворец, резиденция;
- Серсем - будала, някой, който лесно се лъже
- Синджир - окови, вериги
- Спанак - роднината на това растения е Персия
- Спахия – военен конник, свързван с османската администрация, но с персийски корен.
- Топор – брадва;
- Тура - страна на монета, на която има някакъв отличителен знак
- Туршия - оригиналната дума е персийска, но навлиза при нас чрез турската дума turşu
- Филджан – малка чаша за кафе, без дръжка;
- Чешма – извор, фонтан;
- Чувал
- Шадраван - буквален превод - течаща радост
- Шише - стъкло
- Шкембе - търбух, стомах
Много от тези думи са свързани с дома, храна, облекло, оръжия и търговия – сфери, които първи възприемат езикови заемки при културен обмен.
Интересни наблюдения и хипотези
Някои езиковеди предполагат, че древните българи имат ирански етнически корени, или поне са били съседи на перси и мидийци. Това би обяснило прякото навлизане на определени думи, които не преминават през турския или арабския език. В подкрепа на тази теза идват и имената на някои древнобългарски владетели, както и сходства в обредни практики.
Освен това, в древни текстове на Памир и Централна Азия се откриват структури, подобни на раннобългарските родово-племенни отношения, което подсказва за възможни връзки между народите от двете области.
Еволюция на значението през времето
Интересно е да се отбележи, че някои думи претърпяват значителни смислови трансформации. Например:
- Серсем – първоначално „тиква“, в българския става нарицателно за глупак;
- Кьосе – безбрада личност, често използвана с подигравателен нюанс;
- Шмекер – хитрец, първоначално с позитивна конотация, но по-късно става пренебрежително.
Персийските думи днес – живи и употребявани
Макар и някои от тези думи да звучат архаично, повечето продължават да се използват ежедневно, особено в диалекти и разговорна реч. Например: „Налях си филджан кафе“, „Сложих туршията в бурканите“. Това доказва, че културното влияние на Персия – пряко или непряко – е част от живата тъкан на българския език.
Думите са безспорно най-древните свидетели на културен обмен. Независимо от географските разстояния и вековете, персийските заемки в българския език показват, че езикът ни е като река, в която се вливат различни потоци от думи. Изучаването на този пласт от нашата лексика ни дава не само знание, но и усещане за свързаност с едно по-широко историческо и културно пространство.
