Пилето по манастирски е ястие с дълбоки корени в нашата кулинария, а името му не е случайно. Смята се, че рецептата е създадена в манастирските кухни, където монасите приготвяли храната с особено внимание към естествените вкусове и хранителната стойност.
В балканската кухня има ястия, които впечатляват не само с вкус, но и с историята си. Едно от тях е емблематичното имамбаялдъ – кулинарна перла с корени в османската кухня, чието име в превод означава „имамът припадна“.
Лютеницата е един от най-обичаните символи на българската кухня. Тя носи аромата на късното лято и началото на есента, когато градините са пълни с узрели чушки, домати и патладжани.
Цацата е не просто риба. Тя е спомен от морето, аромат на лято, вкус на безгрижие. Нищо не може да се сравни с чиния топла, хрупкава цаца, поръсена със сол и поднесена с резен лимон.
Лятото идва с аромата на свежи зеленчуци и една от звездите на сезона безспорно е тиквичката. Лека, сочна и полезна за здравето, тя присъства на българската трапеза под всякакви форми.
Кашкавалът присъства трайно в българската кухня – не само като добавка към сандвичи или настърган върху ястия, а и като самостоятелна вкусотия, способна да задоволи апетита дори на най-претенциозния гурман.
Когато става дума за приготвяне на домашни кисели краставички, най-важният компонент, който определя както вкуса, така и трайността им, безспорно е маринатата.
Всяко лято носи своите плодове – буквално и преносно. Сезонът на слънцето ни поднася щедро аромати, багри и вкусове, които сякаш са събрали в себе си цялата топлина на юли и август.
Пицата е едно от най-любимите ястия по света – съчетава простота и невероятно богатство на вкусове. Но макар да изглежда лесна за приготвяне, не всяка домашна пица излиза така апетитна, както бихме искали.
Френската кухня отдавна е символ на елегантност, изтънчен вкус и майсторство в кулинарното изкуство. Макар на пръв поглед да изглежда като далечен роднина на българските гозби, всъщност между двете традиции съществуват изненадващо много прилики.
Когато става дума за приготвяне на домашни кисели краставички, най-важният компонент, който определя както вкуса, така и трайността им, безспорно е маринатата.
Френската кухня отдавна е символ на елегантност, изтънчен вкус и майсторство в кулинарното изкуство. Макар на пръв поглед да изглежда като далечен роднина на българските гозби, всъщност между двете традиции съществуват изненадващо много прилики.
Лятото идва с аромата на свежи зеленчуци и една от звездите на сезона безспорно е тиквичката. Лека, сочна и полезна за здравето, тя присъства на българската трапеза под всякакви форми.
Кашкавалът присъства трайно в българската кухня – не само като добавка към сандвичи или настърган върху ястия, а и като самостоятелна вкусотия, способна да задоволи апетита дори на най-претенциозния гурман.
Цацата е не просто риба. Тя е спомен от морето, аромат на лято, вкус на безгрижие. Нищо не може да се сравни с чиния топла, хрупкава цаца, поръсена със сол и поднесена с резен лимон.
Лютеницата е един от най-обичаните символи на българската кухня. Тя носи аромата на късното лято и началото на есента, когато градините са пълни с узрели чушки, домати и патладжани.
Всяко лято носи своите плодове – буквално и преносно. Сезонът на слънцето ни поднася щедро аромати, багри и вкусове, които сякаш са събрали в себе си цялата топлина на юли и август.
Пицата е едно от най-любимите ястия по света – съчетава простота и невероятно богатство на вкусове. Но макар да изглежда лесна за приготвяне, не всяка домашна пица излиза така апетитна, както бихме искали.
Пилето по манастирски е ястие с дълбоки корени в нашата кулинария, а името му не е случайно. Смята се, че рецептата е създадена в манастирските кухни, където монасите приготвяли храната с особено внимание към естествените вкусове и хранителната стойност.
В балканската кухня има ястия, които впечатляват не само с вкус, но и с историята си. Едно от тях е емблематичното имамбаялдъ – кулинарна перла с корени в османската кухня, чието име в превод означава „имамът припадна“.