Ако е вярно, че именно Гърция е блокирала издаването на първата българска възпоменателна монета от 2 евро, това вече е въпрос не толкова към БНБ, колкото към Министерството на външните работи", пише бившият посланик на България в Русия Илиян Василев в социалната мрежа "Фейсбук". Според него подобни инициативи не започват с официалното внасяне на проекта, а много по-рано - с дипломатически сондажи, неформални консултации и проверка на нагласите сред партньорите.
"Именно затова съществува дипломацията", посочва Василев.
Каква е логиката?
Според него логиката е проста.
"Ако има индикации за възражения, те трябва да бъдат адресирани предварително. В ход влизат разговори, аргументи, компромисни решения. Едва когато си сигурен, че си свършил работата и няма да се сблъскаш с блокиране, подаваш проекта за окончателно съгласуване", пише още Василев в социалната мрежа.
"След дъжд качулка"
По думите й в случая изглежда сме стигнали до класическата ситуация „след дъжд качулка“ - нито имаме одобрена монета, нито виждаме особено активна дипломация след възникването на проблема.
Държавата, която ни е блокирала дължи обяснение
"По-важният въпрос е друг. Държавата, която е направила възражението, дължи обяснение. Не само на България, но и на европейската общественост", смята още Василев.
Според него, ако възражението е свързано с конкретни процедурни или дизайнерски съображения - те трябва да бъдат ясно посочени.
"Ако зад него стоят политически мотиви или външен натиск, това също следва да стане ясно.
Защото Европейският съюз е съюз на правила и процедури, а не на анонимни блокажи.
Гърция възразява защото смята, че азбуката се нарича кирилица, а не българска", посочва Василев. ОЩЕ:Кой е против кирилицата и България: Евро скандал с тайна държава, отхвърлила първата ни възпоменателна монета
