Цените на бензина и дизела растат, макар страната да има работеща рафинерия и налични количества. Обяснението е в поскъпването на готовите горива на международния пазар.
На бензиностанцията европейското сравнение не носи голяма утеха. Когато дизелът достигне 1,95 евро за литър, а бензинът — 1,68 евро, шофьорът вижда преди всичко по-високата сметка. И все пак сравнението има значение: то показва дали поскъпването е особеност на българския пазар, или част от по-широк натиск.
Данните към 17 септември поставят България сред държавите с най-ниски цени на горивата в ЕС. Бензинът А95 е 1,62 евро за литър при средно 1,92 евро за съюза. Дизелът е 1,86 евро при средно 2,08 евро. Няколко дни по-късно цените у нас вече са по-високи. Двете твърдения са верни едновременно: България е сравнително евтин пазар, на който горивата поскъпват.
Причината не може да се прочете само от графиката на суровия петрол.
Когато дизелът поскъпва по собствените си правила
Между барела петрол и литъра дизел има производство, транспорт, застраховане, складиране и данъци. Но в период на напрежение най-важното разграничение е друго: суровият петрол и готовите горива имат различни пазари.
Рафинерията купува суровина. Потребителят купува продукт, за който се конкурират транспортът, земеделието, индустрията и други пазари. Ако предлагането на дизел се свие, неговата цена може да се повиши, без петролът да поскъпне в същата степен.
Точно готовите продукти са под силен натиск. През юли глобалният рафиниращ капацитет е бил с около 5 млн. барела дневно под нивото от предходната година. Износът на дизел от Русия, Близкия изток и Азия е намалял с около 1,3 млн. барела дневно. При такива промени въпросът не е само колко струва суровината, а откъде и на каква цена може да се достави готово гориво.
Европейската комисия не отчита непосредствен проблем със снабдяването към 8 септември. Търсенето на дизел и авиационно гориво се покрива с производство в европейските рафинерии и алтернативни доставки, а запасите са достатъчни. Пазарът обаче плаща за тези алтернативи. Снабдяването може да е осигурено и въпреки това да е по-скъпо.
Българският парадокс
Рафинерията в Бургас дава на България предимство, което не всяка държава има: голямо местно производство. Към 3 септември в нея са били налични около 50 хил. тона дизел — повече от потребностите на вътрешния пазар към този момент. Това намалява риска от физически недостиг.
Защо тогава цената расте? Защото местното производство не прави пазара затворен. Ако България трябва да замести част от него с внос, ще купува при условията на международния пазар. Цената на тази възможна заместваща доставка влияе върху пазара и когато рафинерията работи.
Тук е и причината да се следи не само колко гориво има в складовете, но и дали производството може да продължи без прекъсване. Рафинерията се нуждае от значителни средства за покупка на суровина и за текущата си работа. Наличните количества са важни; способността те постоянно да се попълват е също толкова важна.
Какво всъщност казват цените
Сравнението със съседните пазари показва, че България не е изключение от поскъпването, но все още запазва ценово предимство. На 17 септември бензинът А95 струва 1,89 евро за литър в Румъния и 2,16 евро в Гърция срещу 1,62 евро у нас. Дизелът е 2,00 евро в Румъния срещу 1,86 евро в България.
Разликите между държавите трябва да се четат внимателно, защото крайната цена включва различни данъци и акцизи. Друга проверка е цената преди облагане: през седмицата към 24 септември дизелът в България без данъци е 1,27 евро за литър, което също нарежда страната сред по-евтините пазари в ЕС.
Има значение и с коя година сравняваме. От 21 януари 2026 г. ЕС забрани вноса на нефтопродукти, произведени в трети държави от руски суров петрол. Такива количества са достигали до България през 2025 г. След промяната пазарът търси гориво при различни условия, така че разликата между две годишни цени не може да бъде обяснена с един показател.
Отмяната на временната забрана за износ и вътреобщностни доставки на 23 септември добавя още един елемент. Вътрешното снабдяване остава с приоритет, а количествата над неговите нужди могат да бъдат реализирани навън. Това дава възможност произведеното гориво да не се задържа в складовете. Не означава обаче автоматично, че цените на бензиностанциите ще тръгнат надолу.
За българския потребител резултатът засега е неприятен, но ясен: плаща повече от миналия месец и по-малко от средното за ЕС. За пазара по-важният тест предстои. Ако международният натиск продължи, работещата рафинерия и сигурните доставки ще бъдат решаващи за това България да посрещне следващото поскъпване без недостиг.
