Космическият апарат „Нови хоризонти“ откри какво забавя слънчевия вятър на огромно разстояние от Слънцето.
Какво забавя слънчевия вятър?
Учените отдавна знаят, че слънчевият вятър - потокът от заредени частици, които излизат от Слънцето - се забавя в краищата на Слънчевата система. Сега астрономите са открили, че малки частици от междузвездната среда забавят слънчевия вятър, докато той се приближава до края на Слънчевата система и границата с междузвездното пространство. Изследването е публикувано в The Astrophysical Journal, пише Phys.
"Огнен пръстен" на Слънцето: Кога и къде може да се наблюдава
Слънчевата система е заобиколена от невидима обвивка, наречена хелиосфера, която се образува от слънчевия вятър. Тя е по същество зоната на влияние на Слънцето. Тази обвивка предпазва планетите, включително Земята, от вредното галактическо лъчение. Тя може да има отрицателен ефект и върху астронавтите. В края на хелиосферата, където започва междузвездното пространство, слънчевият вятър се забавя почти до нула.
Предишни данни от космическия апарат New Horizons на НАСА показаха, че слънчевият вятър е с 5 до 10 процента по-бавен на разстояния от 30 до 43 астрономически единици от Слънцето, отколкото близо до Земята. Сега учените, използващи нови данни от сондата, установиха, че слънчевият вятър е с 13 до 15 процента по-бавен на разстояния от 58 астрономически единици от Слънцето. Предишни данни от Voyager 2 показаха, че скоростта на слънчевия вятър намалява с 46 процента на разстояние от 84 астрономически единици от Слънцето, близо до границата с междузвездната среда. Това доказва, че влиянието на Слънцето намалява на по-големи разстояния. Една астрономическа единица е разстоянието от Земята до Слънцето или около 93 милиона мили (150 милиона километра).
Как са се образували ледниците на Меркурий, въпреки че е най-близката планета до Слънцето
Но какво забавя слънчевия вятър на толкова огромни разстояния от нас? Нови данни от сондата New Horizons, която е на 66 астрономически единици от Слънцето, показват, че виновникът са частици от междузвезден неутрален газ.
Учените казват, че когато слънчевият вятър се отдалечава от Слънцето със свръхзвукова скорост, около 1,5 милиона км/ч, той се сблъсква с атоми от междузвезден газ, които са навлезли в Слънчевата система. Тези атоми добавят маса към слънчевия вятър, забавяйки го.
Новите данни предоставят по-добро разбиране на границите на Слънчевата система и биха могли да помогнат за планирането на бъдещи междузвездни пътешествия. Сондата на НАСА остава единственият космически кораб на границата на Слънчевата система, който скоро ще се приближи до нейната граница и може би ще разреши други мистерии, с които астрономите се борят.
Междувременно стана ясно, че екип от изследователи е проследил необичайно активен регион на Слънцето от неговото зараждане до пълния му разпад, като е записвал активността му в продължение на 94 дни непрекъснато. Този регион, наречен NOAA 13664, е генерирал най-силните геомагнитни бури, които Земята е виждала през последните две десетилетия. Те са нарушили работата на спътници, селскостопански системи и дори железопътна сигнализация, според The Daily Galaxy.
Това дългосрочно наблюдение стана възможно чрез комбиниране на данни от два космически кораба: Solar Orbiter на Европейската космическа агенция (ESA), който наблюдаваше обратната страна на Слънцето, и Solar Dynamics Observatory (SDO) на НАСА, която непрекъснато наблюдаваше страната, обърната към Земята.
Какво всъщност би се случило, ако Слънцето започне да потъмнява?
