Химията често изглежда като изолиран свят на формули и експерименти. Но този свят всъщност изгражда нашия - лекарствата, материалите и енергията, на които разчитаме всеки ден. За Дамян Иванов очарованието й е именно в тази комбинация: че е логична и удивително приложима наука.
Възпитаникът на СМГ тази година спечели отличието на най-високата възможна сцена. На Международната олимпиада по химия в Ташкент ученикът завоюва златен медал. А миналата година, още като десетокласник, дебютира със златото на олимпиадата в Дубай. С една дума - да бъде златен медалист за Дамян все повече прилича на летен навик.
Разговаряхме с Дамян за самите задачи, изпитанието на олимпиадата, за Узбекистан отвъд състезателната зала. И за посоките, в които според него химията тепърва ще променя света.
Десет часа върхова концентрация
Олимпиадата има два кръга - теоретичен и експериментален. Теоретичният те изправя пред над 40–50 страници задачи химия (общо девет на брой), за които имаш пет часа. На следващия ден идва лабораторията - още пет часа за три експериментални задачи.
Лабораторният кръг добавя още едно измерение към състезанието – знанията трябва да се превърнат в точни действия, измервания и изводи.
Една от задачите в Ташкент представлява химическо "разследване". Участниците получават десет разтвора, съдържащи различни комбинации от пет вещества. С помощта на пет ензимни смеси и наблюдение на цветовите реакции те трябва да установят какво се съдържа в неизвестните проби.
"Имахме различни молекули – някои бяха свързани с въглехидратите, други с аминокиселините, различни компоненти на нашето тяло. Чрез смесването с ензимите и резултата от реакциите трябваше да определим кои са веществата", разказва Дамян.
"Колкото повече напредва времето на олимпиадата, в толкова по-голямо изпитание се превръща собствената ти концентрация. Почти през всичките пет часа вниманието практически няма право да се отпуска", казва Дамян.
"Пет часа превключваш между различни сфери на химията и с времето това превключване става все по-трудно. Усеща се и умората", обяснява той. Тогава психиката започва да дирижира знанията - да решава кое ще извикаш навреме, кога ще продължиш напред и кога една трудна задача няма да те извади от ритъм. Именно това умение – да “сърфираш“ от задача на задача и сам да избираш последователността според моментната си концентрация и увереност - е част от тактиката, която всеки олимпиец се опитва да следва.“
(Националният ни отбор по химия)
Другата страна на олимпиадата: Ташкент, пазари и нови приятелства
Олимпиадата обаче не приключва с предаването на последната задача. Цялото събитие продължава повече от седмица, а десетте часа състезание са само малка част от времето, което учениците прекарват заедно.
И точно там според Дамян са някои от най-хубавите преживявания. "Има чудесна атмосфера, в която всички отбори разговарят помежду си за различни неща - не само за химията. Играем тенис на маса, федербал, създават се доста приятелства", разказва той.
Българският отбор обичайно общува по-силно с останалите участници от Балканите. И нищо, разбира се, не пречи в продължение на няколко дни ученици, които малко преди това са били съперници над задачите, да се окажат просто връстници с общи интереси, хобита и занимания.
"Узбекистан е изключително интересна държава и всъщност е доста непозната за повечето хора. Не е място, за което “автоматично” се сещаме къде точно се намира и с какво е известно. Но исторически е много важно, защото оттам минава Пътят на коприната", разказва Дамян. Програмата на олимпийците включва посещения на музеи и известни пазари, както и места, свързани с историята и културата на региона. Сред тях е и музей, посветен на ислямската цивилизация и развитието ѝ през вековете, който е впечатлил силно участниците. Ръководителите на българския отбор посещават и Самарканд: един от най-известните исторически градове в Централна Азия, впечатляващ с архитектурата и дългата си история."
Участието на българските олимпийски отбори получава ключова подкрепа и от Vivacom. Телекомът работи със Сдружението на олимпийските отбори по природни науки от 2020-та, а тази година компанията направи ново дарение от 30 000 евро, с което общата ѝ подкрепа за българските олимпийци достигна до 162 000 евро. От Vivacom обръщат внимание и на един показателен резултат - България остава №1 в ЕС по брой златни медали на глава на населението в олимпиадите по природни науки. Успех, който показва колко много може да постигне талантът, когато зад него стоят постоянна подготовка, силни преподаватели и дългосрочна подкрепа.
Лекарства, батерии и материалите на бъдещето
За Дамян химията не се изчерпва с олимпиадите - те са само състезателната арена. Много по-интересно за него е как научните открития постепенно влизат в ежедневието ни. Най-ясният пример вижда във фармацевтиката. "В момента фармацевтичната индустрия се развива много. Според мен едно от най-важните и хубави неща е, че химията е позволила да се създадат толкова много лекарства", казва той.
Друг пример, който посочва, са литиево-йонните батерии. Дамян припомня, че за разработването им е присъдена Нобеловата награда за химия и че това е едно от откритията, навлезли изключително бързо в живота ни. "Много усилено се работи и върху нови материали", продължава той и дава пример с разработки, свързани със съхранението на водород и възможното му използване при автомобилите. Именно лекарствата и новите материали според него са сред областите, които ще се развиват най-силно през следващите години.
А собственото си бъдеще Дамян вижда най-вече в органичната химия. "На мен органичната химия винаги ми е била интересна – лекарствата, пластмасите, веществата, свързани с храните и вкуса", споделя олимпиецът. Разглежда различни варианти за университет. Предстои му да избере. А химията, изглежда, вече е избрала него.
