Руският диктатор Владимир Путин за пореден път извади наръчника за кремълска пропаганда, за да каже, че няма намерения да атакува Европа и НАТО (заплахата била точно обратната), както преди години твърдеше за Украйна.
Десетилетия наред САЩ гледат на Русия като на държава в неизбежен упадък. Представата се оформя още през 80-те години на миналия век, когато Съветският съюз започва да показва признаци на имперско преразтягане, и се затвърждава след разпадането на Варшавския договор и самия СССР.
Словесната война между Русия и НАТО не стихва - силните позиции на Алианса в подкрепа на Украйна са пресрещнати от заплахи с ядрен характер, идващи от Москва.
Германският министър на отбраната Борис Писториус предупреди днес, че Русия произвежда много повече оръжия, отколкото са ѝ необходими за войната в Украйна - с голяма част от оръжията тя пълни складовете си в подготовка за бъдещи войни.
„Москва използва голяма част от бюджета си ... за да попълва запасите си за бъдещи конфликти, а не за да изпраща оръжия на фронта в Украйна“, заяви той пред германските депутати в парламента, съобщава РБК-Украйна, позовавайки се на N-TV.
Руската военна промишленост работи на трисменен режим с максимален капацитет, но значителна част от новопроизведените ракети, снаряди и бронирана техника не отиват на фронта в Украйна, а директно в складовете за стратегически резерв.
Изследователската служба на Конгреса на САЩ, която е надпартийната аналитична структура на законодателния орган, обвини България, че практически омаловажава или прикрива руски хибридни атаки и дезинформация, каквито съществуват и в други европейски страни.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Руската федерация не изключва възобновяването на тристранните мирни преговори между Русия, Украйна и САЩ, след като американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър проведоха преговори в Москва и Киев.
Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че обвиненията на Запада, че Москва е замесена в инцидента с дрон на летище „Лайпциг/Хале“ в Германия, „като цяло са началото на истинска война“, съобщи държавната руска информационна агенция ТАСС, цитирана от Ройтерс.
Още: Лавров: Край с германското културно присъствие в Русия, закриваме всичко
Русия ли е виновна за атаката с дрон на летище "Лайпциг/Хале"?
„Всички тези изявления на Мерц за това, че Германия отново трябва да стане водещата военна сила в Европа – те се прилагат на практика.
Думите от заглавието са на американския президент Доналд Тръмп и са в отговор на това какво ще прави заради серията саботажи с руски почерк в Германия - ОЩЕ: Отново: Опит за саботаж и взрив на подстанция и то в Саксония
Trump on Putin:I speak to Putin; I know him very well.
Над 4,5 години пълномащабна война в Украйна, която руският лидер Владимир Путин подпали, вече се отразява и в Европа – по военен начин, не просто икономически.
Агенти на ниско ниво – така известната германска телевизия ARD определя арестуваните вчера, 3 септември, българи, заподозрени, че са се опитали да подпалят комплекс, в който са разположени отбранителни компании.
Владимир Путин се страхува за физическата си безопасност, ако не постигне заявените си цели във войната срещу Украйна. Точно затова той не може да прекрати войната, а дори е принуден да търси ескалация на конфликта, се казва в материал на The Economist, като изданието се позовава на източници, близки до Кремъл, членове на руския елит и западни представители.
Източниците твърдят, че след няколко седмици обсъждане през лятото, Путин изглежда се е спрял на по-нататъшна ескалация.
САЩ се отдръпват, а Владимир Путин е готов да настъпва – такива мисли със сигурност минават през главата на мнозина европейски лидери (и не само) предвид няколко събития от изминалата седмица.
Ако Русия реши да премине към пряка конфронтация с НАТО, тя може да не започне с конвенционална инвазия. Позовавайки се на експерти по сигурността, германският таблоид Bild очерта 6 възможни сценария - от саботаж до ограничени военни операции.
Сценарий, при който руският диктатор Владимир Путин атакува с дронове или ракети страна-член на НАТО, за да провери дали НАТО ще отговори съгласно чл. 5 от договора за съществуването му, е един от най-вероятните варианти, ако Путин в крайна сметка реши да ескалира още повече и да разшири войната си в Украйна извън нейните граници.
2026 г. е годината, в която войната между Русия и Украйна е причинила най-сериозни проблеми за Румъния, посочва в свой репортаж по темата местната телевизия Digi24.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви в телефонно интервю за Axios в четвъртък, 27 август, че не се притеснява, че Русия може да атакува държави от НАТО.
На 26 август външният министър на Швеция Мария Малмер Стенергард обяви, че ако Умерената партия запази властта след парламентарните избори на 13 септември 2026 г., тя ще настоява за създаването на обща северно-балтийска система за противовъздушна отбрана.
Литва е била информирана предварително за посещението на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва. Това каза литовският президент Гитанас Науседа на пресконференция с председателя на Европейския съвет Антониу Коща, който пристигна днес на визита във Вилнюс, предаде Литовското радио и телевизия.
Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че обвиненията на Запада, че Москва е замесена в инцидента с дрон на летище „Лайпциг/Хале“ в Германия, „като цяло са началото на истинска война“, съобщи държавната руска информационна агенция ТАСС, цитирана от Ройтерс.
Още: Лавров: Край с германското културно присъствие в Русия, закриваме всичко
Русия ли е виновна за атаката с дрон на летище "Лайпциг/Хале"?
„Всички тези изявления на Мерц за това, че Германия отново трябва да стане водещата военна сила в Европа – те се прилагат на практика.
Над 4,5 години пълномащабна война в Украйна, която руският лидер Владимир Путин подпали, вече се отразява и в Европа – по военен начин, не просто икономически.
Ако Русия реши да премине към пряка конфронтация с НАТО, тя може да не започне с конвенционална инвазия. Позовавайки се на експерти по сигурността, германският таблоид Bild очерта 6 възможни сценария - от саботаж до ограничени военни операции.
Руският диктатор Владимир Путин за пореден път извади наръчника за кремълска пропаганда, за да каже, че няма намерения да атакува Европа и НАТО (заплахата била точно обратната), както преди години твърдеше за Украйна.
САЩ се отдръпват, а Владимир Путин е готов да настъпва – такива мисли със сигурност минават през главата на мнозина европейски лидери (и не само) предвид няколко събития от изминалата седмица.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви в телефонно интервю за Axios в четвъртък, 27 август, че не се притеснява, че Русия може да атакува държави от НАТО.
Словесната война между Русия и НАТО не стихва - силните позиции на Алианса в подкрепа на Украйна са пресрещнати от заплахи с ядрен характер, идващи от Москва.
Думите от заглавието са на американския президент Доналд Тръмп и са в отговор на това какво ще прави заради серията саботажи с руски почерк в Германия - ОЩЕ: Отново: Опит за саботаж и взрив на подстанция и то в Саксония
Trump on Putin:I speak to Putin; I know him very well.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Руската федерация не изключва възобновяването на тристранните мирни преговори между Русия, Украйна и САЩ, след като американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър проведоха преговори в Москва и Киев.
Владимир Путин се страхува за физическата си безопасност, ако не постигне заявените си цели във войната срещу Украйна. Точно затова той не може да прекрати войната, а дори е принуден да търси ескалация на конфликта, се казва в материал на The Economist, като изданието се позовава на източници, близки до Кремъл, членове на руския елит и западни представители.
Източниците твърдят, че след няколко седмици обсъждане през лятото, Путин изглежда се е спрял на по-нататъшна ескалация.
Изследователската служба на Конгреса на САЩ, която е надпартийната аналитична структура на законодателния орган, обвини България, че практически омаловажава или прикрива руски хибридни атаки и дезинформация, каквито съществуват и в други европейски страни.
Германският министър на отбраната Борис Писториус предупреди днес, че Русия произвежда много повече оръжия, отколкото са ѝ необходими за войната в Украйна - с голяма част от оръжията тя пълни складовете си в подготовка за бъдещи войни.
„Москва използва голяма част от бюджета си ... за да попълва запасите си за бъдещи конфликти, а не за да изпраща оръжия на фронта в Украйна“, заяви той пред германските депутати в парламента, съобщава РБК-Украйна, позовавайки се на N-TV.
Руската военна промишленост работи на трисменен режим с максимален капацитет, но значителна част от новопроизведените ракети, снаряди и бронирана техника не отиват на фронта в Украйна, а директно в складовете за стратегически резерв.
Десетилетия наред САЩ гледат на Русия като на държава в неизбежен упадък. Представата се оформя още през 80-те години на миналия век, когато Съветският съюз започва да показва признаци на имперско преразтягане, и се затвърждава след разпадането на Варшавския договор и самия СССР.
Сценарий, при който руският диктатор Владимир Путин атакува с дронове или ракети страна-член на НАТО, за да провери дали НАТО ще отговори съгласно чл. 5 от договора за съществуването му, е един от най-вероятните варианти, ако Путин в крайна сметка реши да ескалира още повече и да разшири войната си в Украйна извън нейните граници.
Литва е била информирана предварително за посещението на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва. Това каза литовският президент Гитанас Науседа на пресконференция с председателя на Европейския съвет Антониу Коща, който пристигна днес на визита във Вилнюс, предаде Литовското радио и телевизия.
Агенти на ниско ниво – така известната германска телевизия ARD определя арестуваните вчера, 3 септември, българи, заподозрени, че са се опитали да подпалят комплекс, в който са разположени отбранителни компании.
2026 г. е годината, в която войната между Русия и Украйна е причинила най-сериозни проблеми за Румъния, посочва в свой репортаж по темата местната телевизия Digi24.
На 26 август външният министър на Швеция Мария Малмер Стенергард обяви, че ако Умерената партия запази властта след парламентарните избори на 13 септември 2026 г., тя ще настоява за създаването на обща северно-балтийска система за противовъздушна отбрана.
Руският диктатор Владимир Путин за пореден път извади наръчника за кремълска пропаганда, за да каже, че няма намерения да атакува Европа и НАТО (заплахата била точно обратната), както преди години твърдеше за Украйна.
Десетилетия наред САЩ гледат на Русия като на държава в неизбежен упадък. Представата се оформя още през 80-те години на миналия век, когато Съветският съюз започва да показва признаци на имперско преразтягане, и се затвърждава след разпадането на Варшавския договор и самия СССР.
Словесната война между Русия и НАТО не стихва - силните позиции на Алианса в подкрепа на Украйна са пресрещнати от заплахи с ядрен характер, идващи от Москва.
Германският министър на отбраната Борис Писториус предупреди днес, че Русия произвежда много повече оръжия, отколкото са ѝ необходими за войната в Украйна - с голяма част от оръжията тя пълни складовете си в подготовка за бъдещи войни. „Москва използва голяма част от бюджета си ... за да попълва запасите си за бъдещи конфликти, а не за да изпраща оръжия на фронта в Украйна“, заяви той пред германските депутати в парламента, съобщава РБК-Украйна, позовавайки се на N-TV. Руската военна промишленост работи на трисменен режим с максимален капацитет, но значителна част от новопроизведените ракети, снаряди и бронирана техника не отиват на фронта в Украйна, а директно в складовете за стратегически резерв.
Изследователската служба на Конгреса на САЩ, която е надпартийната аналитична структура на законодателния орган, обвини България, че практически омаловажава или прикрива руски хибридни атаки и дезинформация, каквито съществуват и в други европейски страни.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Руската федерация не изключва възобновяването на тристранните мирни преговори между Русия, Украйна и САЩ, след като американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър проведоха преговори в Москва и Киев.
Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че обвиненията на Запада, че Москва е замесена в инцидента с дрон на летище „Лайпциг/Хале“ в Германия, „като цяло са началото на истинска война“, съобщи държавната руска информационна агенция ТАСС, цитирана от Ройтерс. Още: Лавров: Край с германското културно присъствие в Русия, закриваме всичко Русия ли е виновна за атаката с дрон на летище "Лайпциг/Хале"? „Всички тези изявления на Мерц за това, че Германия отново трябва да стане водещата военна сила в Европа – те се прилагат на практика.
Думите от заглавието са на американския президент Доналд Тръмп и са в отговор на това какво ще прави заради серията саботажи с руски почерк в Германия - ОЩЕ: Отново: Опит за саботаж и взрив на подстанция и то в Саксония Trump on Putin:I speak to Putin; I know him very well.
Взривни устройства бяха открити близо до въздушни електропроводи на две подстанции в района на Гьорлиц в Саксония, Германия.
Над 4,5 години пълномащабна война в Украйна, която руският лидер Владимир Путин подпали, вече се отразява и в Европа – по военен начин, не просто икономически.
Агенти на ниско ниво – така известната германска телевизия ARD определя арестуваните вчера, 3 септември, българи, заподозрени, че са се опитали да подпалят комплекс, в който са разположени отбранителни компании.
Министрите на външните работи на Германия, Франция и Полша ще се срещнат днес във Ваймар, за да обсъдят по-нататъшни мерки срещу Русия.
Владимир Путин се страхува за физическата си безопасност, ако не постигне заявените си цели във войната срещу Украйна. Точно затова той не може да прекрати войната, а дори е принуден да търси ескалация на конфликта, се казва в материал на The Economist, като изданието се позовава на източници, близки до Кремъл, членове на руския елит и западни представители. Източниците твърдят, че след няколко седмици обсъждане през лятото, Путин изглежда се е спрял на по-нататъшна ескалация.
САЩ се отдръпват, а Владимир Путин е готов да настъпва – такива мисли със сигурност минават през главата на мнозина европейски лидери (и не само) предвид няколко събития от изминалата седмица.
Ако Русия реши да премине към пряка конфронтация с НАТО, тя може да не започне с конвенционална инвазия. Позовавайки се на експерти по сигурността, германският таблоид Bild очерта 6 възможни сценария - от саботаж до ограничени военни операции.
Сценарий, при който руският диктатор Владимир Путин атакува с дронове или ракети страна-член на НАТО, за да провери дали НАТО ще отговори съгласно чл. 5 от договора за съществуването му, е един от най-вероятните варианти, ако Путин в крайна сметка реши да ескалира още повече и да разшири войната си в Украйна извън нейните граници.
2026 г. е годината, в която войната между Русия и Украйна е причинила най-сериозни проблеми за Румъния, посочва в свой репортаж по темата местната телевизия Digi24.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви в телефонно интервю за Axios в четвъртък, 27 август, че не се притеснява, че Русия може да атакува държави от НАТО.
На 26 август външният министър на Швеция Мария Малмер Стенергард обяви, че ако Умерената партия запази властта след парламентарните избори на 13 септември 2026 г., тя ще настоява за създаването на обща северно-балтийска система за противовъздушна отбрана.
Литва е била информирана предварително за посещението на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва. Това каза литовският президент Гитанас Науседа на пресконференция с председателя на Европейския съвет Антониу Коща, който пристигна днес на визита във Вилнюс, предаде Литовското радио и телевизия.
