Десетилетия наред САЩ гледат на Русия като на държава в неизбежен упадък. Представата се оформя още през 80-те години на миналия век, когато Съветският съюз започва да показва признаци на имперско преразтягане, и се затвърждава след разпадането на Варшавския договор и самия СССР. Оттам нататък американската политика, включително разширяването на НАТО, до голяма степен третира руските интереси като второстепенен фактор. Тази оценка обаче подценява реалното място на Русия в международната система, пише в свой анализ за Foreign Affairs руският политолог Андрей Кортунов.
Москва продължава да има възможност да оказва влияние, далеч надхвърлящо икономическата и демографската тежест на страната. Тридесет и пет години след разпадането на СССР Русия остава ядрена свръхсила и държавата, спрямо която НАТО продължава да планира значителна част от военните си способности. Западните санкции не доведоха до очаквания икономически колапс, нито разклатиха съществено политическата и социалната стабилност на страната.
Опитът за международна изолация също не постигна целта си в пълна степен. Кремъл успя да използва структури като БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), за да разшири влиянието си в един постепенно оформящ се постзападен световен ред. А макар руската икономика да е несравнимо по-малка от китайската, партньорството между Москва и Пекин създава значим геополитически блок.
Още: "Изучаваме руската география": Украинските дронове поставиха нов рекорд в Русия
Тук обаче се крие и основната уловка - сегашната сила на Русия зависи в значителна степен от международната среда.
Русия процъфтява в свят на хаос
Днешният международен ред е особено удобен за руските силни страни. Геополитическата нестабилност, активните конфликти и надпреварата във въоръжаването, отслабването на глобализацията, икономическото разделяне, възходът на национализма и популизма, намалялото значение на „меката сила“ и разцепленията в западния съюз работят в полза на Москва.
В свят, в който суровата сила отново има решаващо значение, руската военна мощ остава основен източник на влияние. Русия е единствената държава, която може да съперничи на САЩ по стратегически ядрени оръжия. Китай бързо разширява ядрения си арсенал, но според Кортунов ще му е необходимо време, за да достигне равнището на двете ядрени свръхсили.
Още: Кой ни тласка към Москва? Специален анализ на Велизар Шаламанов (ВИДЕО)
Всичко това има и непосредствени политически последици. Руският ядрен потенциал допринася за възпирането на НАТО да изпрати свои войски в Украйна и дава на Москва значителен дипломатически лост при преговори за контрол над въоръженията, стратегическата стабилност, намаляването на рисковете и неразпространението на ядрените оръжия.
Снимка: Kremlin.ru
Конвенционалните способности на Русия също не бива да бъдат подценявани. Страната запазва океански флот и далекобойни ударни способности, които позволяват проектиране на сила в мащаб, сравним единствено със САЩ. Войната в Украйна първоначално разкри сериозни слабости на руската армия, но последвалите години доведоха до значителна трансформация на въоръжените сили.
Според автора Русия вече разполага с една от най-силните армии в света и е натрупала уникален практически опит в новото поколение сухопътна война. Украинската армия също се адаптира към новите технологии и тактики, но нейните способности зависят от западната подкрепа и може да се окажат по-трудни за поддържане след края на войната. За Москва натрупаният боен опит ще остане ценен актив в свят, в който конвенционалните конфликти вероятно ще бъдат чести.
Друг източник на влияние са огромните природни ресурси на Русия. Разделеният и изпитващ недостиг на суровини свят увеличава значението на руския нефт, газ, въглища, пшеница, торове, уран, критични метали, диаманти и други стоки.
Още: НАТО: По-силни сме от Русия. Медведев: Внимавайте, имаме ядрени оръжия (ВИДЕО)
При сегашните условия Москва често може да играе ролята на посредник и доставчик, тъй като сигурността на снабдяването се оказва по-важна от цената. Европа постепенно се освобождава от зависимостта си от руските изкопаеми горива, но зависимостта на Китай от руските доставки частично компенсира неравновесието в отношенията между двете държави. Уязвимостта на близкоизточните маршрути за доставки допълнително засилва позициите на Москва.
И политическата система на Русия, често разглеждана на Запад като остаряла и неефективна, в сегашната среда има определени предимства. Силната централизирана държава позволява на Кремъл да поддържа политическа, икономическа и социална стабилност - поне привидно - въпреки западния натиск и загубите във войната.
В условия на силна поляризация - концентрацията на властта в ръцете на диктатора Владимир Путин позволява дългосрочно стратегическо планиране, което според Кортунов е по-трудно при демократични системи, подложени на постоянни изборни цикли. На този фон политическите проблеми в САЩ и вътрешните разделения в Европа допълнително засилват сравнителните предимства на Москва.
Докато международната система насърчава конкуренцията вместо сътрудничеството, сигурността вместо просперитета, регионализацията вместо глобализацията и суверенитета вместо взаимозависимостта, Русия ще остане сред водещите сили. Тя няма ресурс да победи Запада в пряк сблъсък, но може да се противопоставя на него и да играе за равен резултат.
Още: Логиката е брутална, но проста: Залогът на Зеленски как Украйна да издържи по-дълго от Русия
Проблемът е, че тази стратегия работи най-добре именно при сегашния хаотичен международен ред.
Какво ще стане, ако светът се успокои?
Снимка: Kremlin.ru
Политологът предупреждава, че настоящият период може да се окаже временен. Историята се движи на цикли и е възможно хаосът постепенно да отстъпи място на по-стабилен международен ред. Глобализацията може да се завърне в нова форма, войните в Близкия изток да приключат, САЩ и Китай да постигнат устойчив компромис, Европейският съюз да преодолее сегашната си криза, а ООН отново да се превърне в по-ефективен инструмент на многостранната дипломация. Подобен обрат може да започне дори с промяна във вътрешнополитическия баланс в САЩ.
Ако това се случи, част от предимствата, които Русия има днес, постепенно ще загубят стойността си.
Още: Руснаците поемат още повече на гърбовете си войната на Путин: Числата от Москва (ОБЗОР - ВИДЕО)
Военната мощ ще остане важна, но няма да помогне на Москва да се включи в новите високотехнологични глобални вериги за доставки. Демографският спад ограничава способността на Русия да разчита единствено на вътрешния си пазар. Износът на още повече петрол и газ няма да бъде устойчиво решение, ако светът постепенно намалява зависимостта си от изкопаемите горива.
Привличането на големи чуждестранни инвестиции също би било трудно. То изисква доверие между държавите, прозрачност, предвидима правна среда и стабилни правила - фактори, които сегашната конфронтация със Запада не насърчава.
Географията все пак може да даде на Русия важни предимства. Огромното ѝ арктическо крайбрежие ѝ позволява да претендира за значителен дял от ресурсите на Арктика и от новите морски маршрути, които се откриват с изменението на климата. Но за да превърне това географско преимущество в икономическа сила, Москва ще се нуждае от стабилни дългосрочни отношения не само с Китай, но и с Европейския съюз. При сегашното състояние на руско-европейските отношения подобен сценарий изглежда далечен.
Още по-сериозен проблем може да се окаже технологичното изоставане. Без силна цивилна високотехнологична екосистема Русия рискува да изостане значително от САЩ и Китай.
Още: Дронове поразиха важно руско пристанище на Каспийско море, Русия пося смърт в Украйна (ВИДЕО)
Централизираната държавна система позволява на Кремъл бързо да мобилизира ресурси и да неутрализира заплахи за политическата стабилност. Само че същата концентрация на властта ограничава предприемачеството и иновациите. Русия продължава да разчита до голяма степен на модел, наследен от съветската епоха, докато новите технологии - изкуственият интелект, роботиката, чистата енергия, квантовите технологии и генетичното редактиране - изискват много по-тясно взаимодействие между държавата и частния сектор.
Москва трябва да излезе от "обсадената крепост"
В дългосрочен план съдбата на Русия ще зависи от способността ѝ да се подготви за следващата промяна в международния ред. Сегашният модел на „обсадена крепост“ разглежда външния свят преди всичко като заплаха. Той позволява на Москва да ограничава непосредствените рискове, но същевременно не ѝ позволява да използва пълноценно географските си предимства, природните ресурси и човешкия капитал.
Постоянната конфронтация със САЩ и Европа не е в интерес на дългосрочното развитие на Русия. Дори Западът да продължи да губи относителната си мощ, той ще остане неизбежна част от външната среда на Москва - понякога като проблем, но друг път и като част от решението. Затова мирното съжителство и дори ограниченото сътрудничество са по-добра стратегия.
Още: Ким Чен Ун похвали войниците, участващи във войната в Украйна
Особено важно би било възстановяването на отношенията с Европейския съюз. Преди сегашната конфронтация европейските държави бяха сред основните икономически партньори на Москва и важен източник на технологии и съвременни бизнес практики. След края на войната в Украйна постепенното възстановяване на тези връзки би могло да започне, макар че процесът вероятно ще бъде дълъг и труден.
Русия има интерес и към запазването на международните правни норми, особено тези, свързани с ООН и другите глобални институции - дори когато това изисква от Москва отстъпки и отказ от краткосрочни ползи.
Снимка: Kremlin.ru
Моделът „правото на силния“ действително създава възможности за Русия в краткосрочен план. В дългосрочен обаче той крие сериозни рискове. Балансът на силите в света се променя бързо и се появяват нови играчи. Затова стабилна международна правна система, подкрепяна от всички големи сили, включително Русия, може да се окаже един от малкото механизми, които ограничават изкушението от нови ревизионистични действия.
Още: Бивш съветник на президента на САЩ: Путин вярва, че Тръмп е изцяло в ръцете му
Настоящата сила не гарантира бъдещето
Основният извод е парадоксален - Русия действително се оказва по-устойчива и влиятелна, отколкото много нейни западни критици очакваха. В сегашния международен ред Москва успява да превръща хаоса, конфронтацията и отслабването на западното единство в източници на собствено влияние. Но тази среда може да се окаже временна.
Ако световната система отново се насочи към стабилност, глобализация, технологична интеграция и по-тясно международно сътрудничество, Русия ще трябва да разполага с различни инструменти. Военната мощ, ресурсите и централизираното управление няма да бъдат достатъчни.
Още: За бъдеща война с НАТО: Германия разкри как Русия трупа излишък от оръжия
Страната има ресурсите и възможностите сама да определи бъдещия си курс. Най-големият риск обаче е да се окаже прекалено привързана към стабилността и прекалено неподготвена за промяната.
Това предпочитание е разбираемо заради болезнения опит от 90-те години, когато промяната за милиони руснаци означава загуба на работа, спестявания, социален статус и чувство за принадлежност. Само че същото предпочитание към стабилността може да се превърне в отказ от адаптация, а историята вече е показвала как велики сили, неспособни да се променят навреме, постепенно се оказват изтласкани в периферията на международната система, пише Foreign Affairs.
