Григор Димитров добре си спомня първите си посещения на тревните площи в Куинс Клъб в Лондон. „Бях на 17 и стоях с приятели в края на "Northern Line". Нямах треньор, нямах никой. Всяка сутрин в 6:00 хващах метрото. Отнемаше час и половина, за да стигна до Барънс Корт. Бях просто момче с чанта за ракета, което слушаше музика.“
Това беше младежкия турнир през 2008 г. Вероятно високият тийнейджър с бейзболна шапка и слушалки в ушите едва е бил забелязван. Бързо превъртаме към миналото лято, където нещата са съвсем различни. Димитров току що беше спечелил титлата в Куинс, побеждавайки Фелисиано Лопес на финала, и изхвърлил Анди Мъри от четвъртфиналите на Уимбълдън след невероятно показване на скорост и сила.
Зрителите на Централния корт, включително херцога и херцогинята на Кеймбридж, бяха поразени от гръмотевичните сервиси и бекхенд слайсовете, който той направи своя запазена марка. След края на мача преди това малко познатият българин получи прозвището „Григси“.
Пълният анализ на "The Thelegraph", в който има подробности за детството на Гришо, връзката му с Маша и много други любопитни подробности четете в Sportline.bg
