Българин, завърнал се от Гуанджоу: Градът е пуст като на 1 януари и ти мерят температурата непрекъснато

Здравейте - първо, по реда си: имате ли температура или някакъв от описваните симптоми на коронавируса?

Не. Чувствам се добре, както и по време на цялото ми пътуване в Китай. Обикновено се разболявам като пътувам надалеч, но тъкмо в този случай съм в отлично здраве. А и вече мина достатъчно време от пътуването ми - не са се проявили никакви симптоми. Спазвам лекарските предписания и съм под домашна карантина. 

Къде бяхте точно в Китай и за колко време? 

Заминах на 27 януари Гуанджоу, в Южен Китай, недалеч от Хонконг. Води се голям търговски център, един от най-големите експо центрове в света, както и един от най-големите градове в Китай - там живеят около 11 милиона души. Бях там до 31 януари.

Какво знаеше всъщност за коронавируса преди да тръгнеш? 

Тогава тъкмо нещата бяха започнали да се говорят по медиите. Бях прочел за Ухан, че е опасно да се ходи, но за останалите градове беше разрешено пътуването. До последно се чудех дали да тръгвам. По БНТ гледах интервю със здравен експерт, който каза, че хората не трябва да се плашат. Четох и че вирусът не е опасен за млади хора. Реших, че съм здрав и млад и няма от какво да ме е страх. Взех си, разбира се, маска от България.

Как се развиха нещата след кацането ви на летището в Гуанджоу?

Качих се в едно такси, казах накъде да ме откара. Веднага ми направи впечатление, че градът, макар и известен с това, че има много трафик, бе с доста празни улици. Не се мяркаха много хора. Спряха ни на един тол пост и почнаха да мерят температурата. Бяха четири момичета, не знаеха много добре английски. Казват "сори, сори", мерят ти температурата и ако всичко е наред, махват на шофьора да кара нататък. Всъщност оттам насетне на много места мереха температурата. Дори в парк като влезеш ти я мерят. В магазините пък го прави охранителят. В хотела ти я мерят също. Всеки се беше заредил с термометри. 

Как изглежда градът в тази ситуация?

Тогава, когато бях там, все още не бяха обявили карантина, но бяха взели вече сериозни мерки. Бяха затворили музеи, атракциони, дори входовете на метрото, които водят до някакви туристически места, бяха затворени, за да не се допускат хора до там. Всички бяха задължени да носят маски. Вероятно бяха видели на камерите, че една от жените в метрото е без маска, та в един момент се качи охранител, който й каза да го направи. Заради тези мерки повечето от местните и туристите ходеха из парковете. В града имаше колони, на които се съобщаваше нещо на китайски, което бе свързано с вируса и за мерките, които трябва да се вземат. Малко изглеждаше като в роман на Оруел. Но разбирам, че е било необходимо. Градовете малко приличаха на нашите на 1 януари. От 10 магазина работят 4, няма много хора по улиците и така.

Говори ли с някой от местните за ставащото? 

Не. Езиковата бариера е много голяма, почти никой не знае английски. 

Каква бе обстановката в хотела? 

Бяха затворили фитнеса и общите помещения. Но почти нямаше хора, от 13 етажен хотел, само 4 стаи бяха заети.

Започна ли в някакъв момент да се паникьосваш? 

Малко да. Но не от обстановката - макар и спазваха рестрикциите стриктно, хората бяха спокойни и приветливи. Самите те не бяха паникьосани. Затова и изместих полета 2 дни по-рано за Тайван. В Тайван всичко беше наред. Там на летището те сканират с термокамера, която обхваща целия коридор. Попълвах и въпросник дали съм бил в Ухан. В Тайван имаха по-голям страх от африканската чума по свинете, която върлува в Китай, но не се е пренесла там. Дори ме накараха да изхвърля една от бисквитките, които имах от самолета, защото се притесниха от нея.

Какво стана като се прибра обратно в България на летището? 

Инфекционистите ми казаха да стоя 14 дни вкъщи под карантина и да си меря температурата. 

Има ли промяна в здравето ви за тези дни?

Всичко е наред, нямам температура. Както и каквито и да било симптоми на заболяването. Разбира се, спазвам указанията им и съм вкъщи.

Интервю на Райко Байчев