Решението за изграждането на АЕЦ „Белене“ трябва да се вземе от Народното събрание. Това заяви по БНР министърът на енергетиката Теменужка Петкова.
Още: Валдис Домбровскис: Умерен оптимист съм за влизането на България в еврозоната от догодина
Още: "Еврото е стабилност и прогрес": Роберта Мецола с обръщение към българите
„Всичко е въпрос на това какво ще реши българският парламент, на това какво ще решат българските депутати. Ние като изпълнителна власт ще изпълним това решение“, подчерта енергийният министър и добави, че депутатите възможно най-бързо трябва да се запознаят с доклада на Българската академия на науките за „Белене“, въз основа на този доклад трябва да се проведе дискусията и да се вземе решението.
"Ние искахме да чуем, първо, има ли необходимост от нова мощност на територията на България и региона, след това в рамките на базата на анализите, които БАН може да направи, може ли в рамките на това, което е съществуващото положение, да се върви към реализация на проекта, удачно ли е той да се реализира или не е удачно. БАН даде отговор по отношение на първия въпрос и той е свързан с необходимостта от нови мощности. БАН категорично каза, че след 2030 година не само в България, но и в целия регион ще има дефицит на мощности".
Петкова посочи, че окончателно решение по въпроса с централата трябва да бъде взето от българския парламент, като управляващите имат готовност въпросът да бъде разгледан максимално бързо.
Още: Цените падат: Тази седмица се отчита спад с близо 2% на хранителни стоки, плодове и зеленчуци
Още: Депутатите с окончателно решение за цените на тока от 1 юли у нас
Максималният размер на глобата по делото на Европейската комисия срещу "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и Българския енергиен холдинг може да бъде 330 милиона евро, допълни още Петкова.
"Не успяхме да стигнем до споразумение с Европейската комисия и оттук нататък вариантът е забранително решение. Това забранително решение съдържа размер на глобата, която Европейската комисия ще определи. Тази глоба може да достигне до 10% от оборота на Българския енергиен холдинг. Максималният размер на глобата би могъл да бъде 330 милиона евро. Много се надявам да не се стигне до този максимален размер, тъй като, както и Комисията сама отбелязва в част от кореспонденцията, която имаме, това нарушение, е започнало от 2007 година и е продължило до 2014 година. Но от 2015 година, в резултат на предприети мерки от трите дружества, съответно тези нарушения, потенциални нарушения, които Комисията смята, че са извършени, са преустановени.
Още: Германия се завръща към газовите електроцентрали
В конкретния случай става въпрос за един вариант на забранително решение, който Европейската комисия предложи и това забранително решение е свързано със сътрудничество. Това сътрудничество се изразява в няколко основни посоки - три са акцентите. Един от елементите е да се признае, че действително е имало такова нарушение в миналото. Това е нещо, по което съответно Комисията предлага за сметка на това сътрудничество, съществува възможност глобата да бъде редуцирана приблизително с до 30%", обясни енергийният министър, цитиран от Фокус.
Теменужка Петкова каза още, че вариант, подобен на този при делото срещу "Газпром", и свързан с преструктуриране - не е възможен. "Съществува такъв вариант, но ние не успяхме да постигнем споразумение по отношение на това преструктуриране. Просто смятам, че вариантите, които обсъждахме с Европейската комисия, не бяха в интерес на българската страна. Поради тази причина не успяхме да постигнем такова споразумение", каза още тя.
Още: Фалитите на компании в България и ЕС намаляват през 2025 г.
Още: Борислав Гуцанов: Сивият сектор е една четвърт от българската икономика
Петкова подчерта, че решението на парламента за непризнаване на вина по делото трябва да бъде спазено. "Аз вече казах, че българският парламент се е произнесъл. Ние сме парламентарна република, това което българският парламент е взел като решение, това ще бъде изпълнено", обясни тя.
