Азбучник на българския хаос: БЕЗНАКАЗАН

Еремия

А ето как звучи „божието” слово на политическия циник днес: „Мен никой не може да ме накаже” /Цветан Цветанов/. Пази боже сляпо да прогледа, камо ли да проговори, особено, когато е облечено с власт!

Между другото Еремия е бил забележителен пророк от Стария Завет. Думите му безпощадно са се впивали в духа и плътта на времето и той така е вбесявал със справедливите си критики политиците и църковните лидери по онова време, че в края на краищата те го хвърлят в затвора. Интересно е какво би казал той днес, още по-интересно е как биха постъпили с него фарисеите български в началото на 21 век, три десетилетия след измамата, наречена Демократичен преход.

Впрочем изпадналият в немилост/по-скоро временна и нагласена, но времето ще покаже/ Цветан Цветанов бе наказан не за това, че се мисли за безнаказан. Така мислят за себе си почти всички властимащи. Но не го демонстрират, а го прикриват или поне се опитват. Една част поради наличие на някакъв разсъдък или неудобство, друга поради страх от онзи, който ги е поставил на власт. Но най-вече хората от властта внимават да не ядосат и събудят народеца наш, който те си мислят, че са успели да приспят завинаги. Затова изказването на Цветанов беше като топовен гръм в тронна зала. Чуха го дори глухите. Той разбира се имаше предвид собствената си недосегаемост, но мислещите хора тутакси откриха в този чутовен гаф ефекта на демаскирането. Да, именно тази фраза демаскира прикриването от властта, на нейното чувство за собствена недосегаемост. Смокиновият лист, който прикриваше властническото самодоволство, се свлече нелепо в нозете на смутените „патриции” и задниците им лъснаха; най-вече този на Борисов. Затова беше така крайна и реакцията му.

Нека направим кратък ретроспективен поглед на подобни ситуации от близкото минало.

По времето на социализЪма партията/БКП/ и различните служби на милицията имаха паритет и се контролираха едни други. Когато някой прегрешеше, следваше партийно наказание и заточение като посланик. Най-често пострадваха и биваха хвърлени на вълците, публично линчувани и развенчавани директорите на заводи, които здраво бъркаха в кацата с меда. Докато ги хванат. Не ви ли напомня това за случващото се през последните месеци – наказани малки кметове и други дребни местни дерибеи, както и някои второстепенни фигури. Борисов е имал добър учител. Разликата е обаче, че по онова време някои истински виновници влизаха в затвора, а сега там се „отбиват” само „правилните” виновници като Николай Банев и Миню Стайков.

В първите години на така наречения демократичен преход хората на властта бяха по-скромни, все пак процеса на ограбване набираше скорост. Лидери като Филип Димитров и Жан Виденов и досега имат ореола на сравнително почтени. Това разбира се не важи за тяхното обкръжение. Част от него дори избяга навън – и от сините, и от червените.

Чувството за безнаказаност се появи ярко с надменното управление и поведение на Иван Костов. Затова този иначе успешен политик, най-вече в международен план/за приватизацията ще говорим друг път/ и до днес е толкова мразен, включително и от бивши свои привърженици. Затова и спечели лукавият Симеон заедно със своите хладнокръвни юпита, като междувременно така нареченият „лобинг”, корупцията и рушветите продължаваха да се институционализират, маскирани зад модерни западни фразеологизми.

Днес се върна инкарнацията на Живков – неговият телохранител Борисов. Преяждането с власт е главозамайващо, корупцията и бездушието – потресаващи. Властта и народът са разделени болезнено. Пружината е натегната докрай. До самия край.

…

Автор: Калин Илиев

Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.