Все повече руски региони намаляват плащанията за семействата на загиналите във войната срещу Украйна. Според експерти местните власти са принудени да пестят поради недостиг на средства в регионалните бюджети. Въпреки че Русия планира да похарчи 17,1 трилиона рубли за военни нужди през 2027 година, а това са рекордни разходи от разпадането на Съветския съюз досега, помощите за близките на участващите в "специалната военна операция“, както и плащанията, предвидени в договорите с Министерството на отбраната, биват системно орязвани.
Онлайн изданието „Важните истории“ съобщава, че най-малко 12 региона в Русия са премахнали напълно или частично обезщетенията за семействата на загиналите. Изданието ЧТД дори говори за 15 региона, като повечето от тях са взели решение през тази година да спрат изплащането на обезщетенията за смърт.
Съкращаване на бонуси
Същевременно поне 17 региона са намалили еднократните бонуси, отпускани на онези, които сключват договори за служба в армията. В Санкт Петербург например сумата е значително съкратена – от 3,5 милиона рубли (около 38 000 евро) на 1 милион (10 946 евро), и това е само според официалните данни. А новинарският портал „Фонтанка“ съобщава, че размерът на еднократното плащане е намален до 400 000 рубли.
"Федералният център финансира войната, като използва средствата и за производство на оръдия и танкове, които в крайна сметка изгарят на бойното поле", обяснява икономическият коментатор Денис Морохин в интервю за ДВ. „Регионите обаче са тези, които отговарят за набирането на военнослужещи, изплащането на обезщетения и бонуси при сключване на договор.“
В същото време цените на хранителните продукти растат в цяла Русия, а данъците и таксите се повишават. И понеже икономиката не отбелязва ръст, а почти всички граждански сектори работят на загуба, регионите получават все по-малко приходи от данъци върху корпоративните печалби, продължава Морохин. Той се позовава на данни от Централната банка на Финландия: икономическият растеж на Русия през миналата година е бил едва 1% и се е дължал изцяло на военните разходи. Без тях икономиката би изпаднала в рецесия.
Москва експлоатира регионите
Според икономиста Игор Липсиц, намаляването на социалните плащания – включително на тези, които са пряко свързани с войната – вече се е превърнало в тенденция. „Регионите разполагат с по-малко средства. Първо,налице е спад в цивилната икономика, която е жизненоважна за тези региони. Второ, в Руската федерация беше извършена данъчна реформа, в резултат на която по-голям дял от приходите постъпва във федералния бюджет, а по-малък остава за регионите“, отбелязва той в интервю за ДВ.
Поради недостига на средства регионалните власти са принудени да прибягват до търговски кредити, при които лихвените проценти достигат до 15%. „Започват съкращения навсякъде – освобождават се общински служители, както и персонал в различни социални институции. Дори държавни служители биват съкращавани“, посочва икономистът.
Информация на ДВ сочи, че съкращенията в публичния сектор – продиктувани от липсата на средства – са засегнали повече от 20 региона на Руската федерация (от общо 89). През миналата година дефицитът в регионалните бюджети достигна рекордните 1,5 трилиона рубли. От „Сбербанк“ прогнозират, че през тази година тази сума може да нарасне до 2 трилиона рубли.
Съкращаване на разходи и за професионалните военни в Русия
Необходимостта от справяне с бюджетния дефицит принуждава властите да съкращават разходите, включително тези за професионалните военни. За първи път от поне 18 години насам има белези, че Русия ще отложи за януари изплащането на заплатите на военнослужещите за декември. „Това е лош знак“, казва Липсиц. „Означава, че няма достатъчно средства дори за армията.“
Това засега не засяга онези, които в момента са на фронтовата линия. От друга страна, средствата на Путин за войната започват да свършват – поне така твърди икономистът и опозиционен политик Владимир Милов. „В продължение на години заплатите на военните не са били напълно индексирани спрямо инфлацията; те са се увеличавали само с 4% годишно. Но дори и това увеличение не беше раздадено през октомври“, казва той. „В реално изражение доходите на военнослужещите значително намаляват.“
Набирането на военнослужещи на договор буксува
Германският икономист Янис Клуге от берлинската фондация "Наука и политика" посочва, че проблемите, свързани с плащанията по договорите и обезщетенията за смърт биха могли да възпрепятстват привличането на нови доброволци в армията. „Според данни за регионалните бюджетни разходи в Русия, през септември 29 900 души са подписали военни договори. Година по-рано, през същия месец, новопостъпилите са били 31 900."
Президентът на Киевското училище по икономика Тимофей Милованов твърди, че руските военни вербовчици все по-често прибягват до престъпни похвати: мъже, които имат задължения или криминално минало, са подлагани на натиск да постъпят в армията. Във войната биват въвличани и наборни войници: „Путин обещава да не изпраща наборници на война, но офицерите оказват натиск върху младите новобранци, принуждавайки ги да подписват договори. Русия използва указ от 2022 г., за да задържи тези военнослужещи в армията за неопределен срок“, посочва Милованов.
Организацията „Хващайте гората“, която помага на мъже да избегнат военна служба, е получила през август 2026 г. три пъти повече молби за помощ, отколкото година по-рано. Правозащитници отбелязват, че този процес на вербуване често има принудителен характер. От друга страна, перспективата за печелене на пари чрез участие в бойни действия в Украйна остава привлекателна за много руснаци, смятат анализатори от берлинския Център за източноевропейски и международни изследвания (ZOiS) и Германското дружество за външна политика.
Много хора нямат друг избор
"Войната се превърна в нещо нормално за Русия и точно това е проблемът. Обществото я е приело като даденост", казва за ДВ източник, пожелал анонимност. "На фона на доходите и възможностите за заработка в регионите, войната все още служи като значим инструмент за финансово израстване."
Медианната заплата в Русия в момента е около 60 000 рубли (към 650 евро). „С надеждата да си осигурят сигурна позиция – в някой щаб – хората са готови да поемат риска, дори при намалени бонуси и по-малки еднократни плащания, просто защото в много региони нямат никакъв друг избор“, отбелязва източникът.
Източник: Дойче веле
