И няма край "новото" в българската политика

2749
И няма край "новото" в българската политика
Снимка: БГНЕС

Колко ли нови партийни и (или) коалиционни проекти ще се появят през 2018 година и каква роля ще се опитат да изиграят на публичната сцена? По тази толкова деликатна и едновременно с това трагикомична за политическия ни живот тема трудно би могло да се направи разумна прогноза при неизлечимите и задълбочаващи се абсурди на българската многопартийност.

Неслучайно, за един сравнително кратък исторически период от около 30 години след края на комунистическия режим бяха съдебно регистрирани над 400 политически партии, чиито окончателен списък днес едва ли някой би се наел да уточни. Да не говорим за десетките "граждански" движения, съюзи и какви ли не подобия на НПО-та, които се появяват и изчезват, и също си играят на политика.

Едната България - вън от България!

„Остане ли макар и малко парче незавоювана земя, това е нашата свободна зона.” Джордж Оруел  На нашата красива, оред...

През меката "предпредседателска" есен на 2017 година "цъфнаха и тръгнаха да връзват" три повече или по-малко очаквани проекта. През септември Слави Трифонов обяви официално своите предварително нашумели политически намерения. В "отворено" писмо той патетично обеща, че ще търси и ще намери тези българи, които да заместят сегашната политическа класа. В текста му се казва още, че българите ще решат дали новите претенденти за власт са достойни да заменят настоящите политици.

Първите впечатления от самата идея, колкото и да са "накокошинени" нейните автори, са повече от разочароващи. Тя изглежда съвсем недообмислена. Поне според мен, партийно-политическите стратегически намерения изискват съвсем друг подход за разработването на политически идеи, програми и послания за решаване на наболелите обществени проблеми, а не непрестанно политическо дърдорене. Тук ще цитирам Емил Кошлуков: "Политика не се прави само с шоу. Рейтингът не се прелива във вот. Иначе и Азис щеше да е премиер. Едно е да си на екрана, друго е да си на улицата".

Много по-сериозна и реалистична изглежда новата инициатива на "Да, България", ДСБ/Нова Република, Зелените, ДЕОС, БЗНС и други организации, и граждани за създаването на обща експертна "платформа за български манифест за Европа", която да разработи визия за бъдещето на Европа и достойното място на България в нея. Много важно е да се водят такива дебати по време на председателството на Съвета на ЕС, които представят и други гледни точки за утвърждаването на страната ни като модерна европейска държава, освен правителствената пропагандна концепция.

Темите на експертните групи няма да са концентрирани само около дневния ред на председателството. Самите групи тепърва ще се формират, като някои от събитията, част от общата инициатива, ще бъдат и извън София. Форматът на тази платформа ще е "относително отворен", ще има редица дискусии и срещи с граждани, като изготвянето на манифеста за Европа не е фиксирано във времето. Според Христо Иванов, "в идеалния случай общата платформа ще изготви манифеста за европейските избори" (бел. ред. - през 2019 година).

И тук стигаме до може би най-любопитната нова идея за участие в политиката. Не на някого друг, а на една от най-скандалните личности на прехода, небезизвестният "млад пенсионер" Божидар Димитров. В последните дни на 2017 г. услужливите медии направо "опищяха орталъка" с едва ли не "съдбовната" новина, че Божидар Димитров ще "влиза в политиката" със заявката си за създаването на професорско политическо движение, което може да прерасне и в партия.

Лифтът на лъжата - от Пирин до Истанбул

През изминалата седмица централните теми от новините, вълнуващи обществото ни, се оказаха три – съдбата на Националния парк "Пири...

"Преди година основахме движение "Боянски клуб" на университетски професори и такива от БАН, което щеше да лобира за приемането на неща, свързани с културно-историческото наследство, но не върви. Затова си мисля дали да не възродим традицията от 1935-1943 г. на т. нар. професорски правителства. За да стане това, трябва да се участва в политиката. Ще направим политическо движение, да се измерим колко струваме в очите на избирателя. След това то може да се трансформира в политическа партия", заяви бившият (от края на септември 2017 г.) директор на Националния исторически музей.

От сега е ясно, че проектът на Божидар Димитров ще бъде един от "шлагерите" на годината. Още на 8 януари, 2018 година професорът вече "даде газ" на познатата ни от години неизчерпаема хиперактивност с намерението си да инициира още до пролетта референдум за промяна на формата на държавното устройство от парламентарна в президентска република. Според него това е по-важна идея за неговия професорски "Боянски клуб", защото професорите "трудно крачат в партийни редици".

Възродените безгранични политически амбиции на Божидар Димитров, секретен сътрудник на Първо главно управление и агент на Второ главно управление на ДС с псевдоними Кардам, Тервел и Телериг, ни връщат във времето на 41-то НС (14. 07. 2009 г. – 15. 03. 2013 г.), първият парламент от "новата политическа ера" на Бойко Борисов. Божидар Димитров, дългогодишен член на БКП и БСП се присламчва към ГЕРБ и е избран за негов народен представител.

Конституирането на 41-то НС ще бъде запомнено с факта, че най-сетне, 20 години след 1989 г. бе формирано парламентарно мнозинство, което успя да приеме лустрационен текст срещу агентите на ДС още в парламентарния правилник. Според този текст се забранява сътрудници на бившата Държавна сигурност да са ръководители на парламента, на парламентарни комисии, да участват в международни делегации, както и изобщо да са членове на комисиите по вътрешна сигурност, по външна политика и отбрана, за контрол на Държавна агенция "Национална сигурност" и по европейските въпроси.

И когато всички започнаха да се надяват, че в парламента витае нов дух на историческа и политическа справедливост, кандидат-премиерът Бойко Борисов се изправи, рече и отсече: "Народният представител Божидар Димитров ще бъде министър без портфейл и ще отговаря за българите в чужбина." Защо бе, тате, попитаха кротко медиите, гражданското общество и плахата "Синя коалиция". "Защото ми е приятел, защото му вярвам и е написал над 30 книги", отговори Бате Бойко и допълни с присъщата си добродушност: "А ако това не ви харесва и не ме подкрепите, ще хвърля мандата, ще отидем пак на избори и ще ви науча аз вас".

Думата, която стана досадна на българина

Най-бедната и най-корумпираната страна поема председателството на Европейския съюз; в миналото България бе най-близка до СССР, а днес е...

Министерстването на Божидар Димитров продължи само около година и половина (от юли 2009 г. до февруари 2011 г.) До оставката му се стигна, след като президентът Георги Първанов (Гоце) отказа да даде съгласие за отстраняването на дипломатите бивши агенти на ДС. За да отговори на предизвикателството, премиерът нямаше друг изход, освен да поиска оставката на Божидар Димитров (Кардам, Тервел и Телериг) …

Може би това все пак беше за добро, защото за краткото време на министерския пост, Божидар Димитров успя да забърка няколко международни скандала. Първият бе свързан с изказването му, че "правителството ще подкрепи членството на Турция в ЕС, ако съседката изплати 20 млрд. долара обезщетение на българите от одринска Тракия". След това последваха критики от Великобритания към безразборното раздаване на български паспорти на македонци, молдовци и украинци.

Едва ли някой се интересува от моето лично мнение, но аз никога не съм харесвал Божидар Димитров, въпреки че сме от едно и също поколение. И определено не съм сам. Може би, защото ненавиждам ДС и не смятам нейните бивши агенти за национални герои. Потресен съм, че може да има хора като него, които не само се гордеят с агентурното си минало, но и издават специализираното си досие като отделна книга. За разлика от неговия работодател в Министерския съвет обаче, аз не харесвам и неговите възгледи. Отвращава ме примитивният му антиевропейски национализъм. Не знам как го възприемат българите в чужбина, но хора като него ме карат да се чувствам чужденец в собствената си държава. И това най-много ме притеснява във връзка с неговия "професорски политически проект".

Добре поне, че Божидар Димитров най-сетне освободи поста си в НИМ. Още през 2015 г. около 2000 души поискаха в специална петиция неговото пенсиониране. Вместо заключение, ще цитирам някои от мотивите в този доста "идеалистичен" текст, подготвен от професор Ивайло Дичев от СУ "Св. Климент Охридски":

"Този човек:

Истинският скандал

ЦУМ-гейт, КУМ-гейт, Суджук-гейт: 2017 година нарои шумни скандали, от които лъсна обвързаността между управляващи, опозиция и прокурату...

– Обижда научната общност с недоказани твърдения и небивалици;

– Обижда националното чувство с търгашеското си отношение към наследството, превръщано в бутафория за пред туристи;

– Обижда вярващите християни с езически измишльотини;

– Обижда публичния морал с гордостта си от това, че е бил сътрудник на Държавна сигурност, с конюнктурната смяна на политически убеждения, с грубиянското си поведение в медиите."

Цялата житейска, агентурна, политическа и професионална история на Божидар Димитров, както и новият му професорски партиен проект, който уж трябва да "възроди" по някакъв начин "традицията от 1935 г. – 1943 г. на т. нар. „професорски правителства", поразително напомнят на сцени от "театъра на абсурда", в който живеем. И всичко можеше да бъде много смешно, ако не беше толкова тъжно.

Изтрезняване

За 6 дни в края на декември 2017 загинаха 17 души. Техният път на земята свърши, преди да са успели да преминат в 2018. Може би са бърз...

Автор: Аспарух Панов. Заглавието е на Actualno.com

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:

Какво би казал дядо за нашите политици

Депресия: Защо мъжете я преживяват с гняв и агресия вместо сълзи?

Германия би закъсала, ако ги нямаше чужденците

Възходът на Виетнам: каква е тайната на успеха

Ядрените амбиции на Турция и опасната зависимост от Русия

Как поляците си върнаха демокрацията, а българите - не

Лозан Панов: Как системата (въз)произвежда „нотариуси“ и „джуджета“

Тръмп и тъмното минало на "America first"

Нужда от реформи: какво не е наред с китайската икономика

"Изпочупиха пръстите на ръцете ми с отвертка": Какво се случва с украинците, пленени в Русия?

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com