Инсинуации, мантри и решения: Нека дефинираме ясно националната ни визия и доктрини

Анализът на доц. Кехайов е съставен от коментари върху 12 инсинуации, 12 мантри и 12 решения. Тъй като става дума за дълъг и обстоен материал, представяме идеите му в 12 поредни статии. Всички предишни може да намерите в рубриката гледна точка на Actualno.com

Ето и финалния текст от поредицата.

Решение 10. Адаптивна конфигурация на изпълнителна власт

В повечето страни изпълнителната власт се е конфигурирала в два вида министерства.

Единият вид министерства имат предназначението да направят държавата способна да защитава своята цялост и да укрепва вътрешната и външната си сигурност и стабилност.

У нас такива функции са поети от един внушително голям брой министерства – това са външни работи, вътрешни работи, правосъдие, отбрана, култура, образование и наука, здравеопазване, транспорт и съобщения, регионално развитие и благоустройство, финанси, енергетика, околна среда и води, социални политики. Към тях нека добавим министерство на младежта и спорта и бившето министерство на бедствията и авариите.

Има друг вид министерства, които защитават и развиват националната икономика като направляват и подпомагат най-важните за националното богатство стопански отрасли.

Виждаме страни с министерства на петрола, на риболова, на подземните богатства, на корабоплаването или на други отрасли, които са важни за националното им богатство.

У нас само два отрасъла са експлицитно представени със свои министерства – туризмът и земеделието – може би точно те са най-важни за националното ни богатство отрасли. Е, някои пророчества се сбъдват. Нали така ни посъветваха в началото на 90-те години.

А цялата индустрия е някак срамежливо пришита към министерството на икономиката.

В едно друго министерство социалните политики стоят на равна нога с труда, а тези два ресора са в конфликт, защото голямата и високо заплатена заетост би снижила размера на разноските за структурна безработица, енергийна бедност или социален патронаж.

Ако е вярно, че индустриалните ни отрасли дават най-големите приноси за размера и растежа на националния продукт и ако е вярно, че евтиният труд възпира бъдещото ни развитие, вероятно имаме нужда от обединено министерство на индустрията и труда.

Ако имаме отрасли със значим дял в брутния национален продукт, близо до и над 5%, ще е удачно те да бъдат насочвани от пряко ангажирани с тях отраслови министерства или поне от ясно обособени и силни подведомства на Министерството на индустрията.

Имаме такива отрасли и те са поне четири – това са металообработка, машиностроене и уредостроене; електротехника, електроника, средства за автоматизация и оптика; каучук и пластмаси и тежка химия и лека химия; строителни материали и строителство.

Не бива да се гледа сегашният им дял в БВП, а потенциалът им за разрастване на дела.

И тъй като нашата икономика е експортно ориентирана и тази тенденция ще се усилва, това трябва да стане първа грижа на министерство на външната търговия, било то като отделно ведомство или като ключово подведомство в министерството на икономиката.

С две думи, ако държавата ще е в помощ на бизнеса, за да й помага и той, нужно е да се ревизира структурата на отрасловите ведомства, за да съответства тя на структурата на бизнеса и за да е адаптивна към променящите се вътрешни и външни обстоятелства.

Тук трябва да внимаваме – ако сумираме оборотите в ремонта на стари автомобили и електроуреди, в ремонта на сгради и шосета, в ремонта на ВиК и електропреносни мрежи и в ремонта на остаряло технологично и енергетично оборудване, може да се окаже, че има нужда от Министерство на ремонта. Но това бе казано като нелепа шега.

Преди 80-90 години в Канада е имало министерство на ремонта на пътищата с огромен бюджет, който все растял и все не стигал заради постоянно растящите нужди от пътни ремонти след всяка тежка зима. Закрили министерството и пътищата вече ги строяли така, че да не ги ремонтират. У нас сега огромен паричен и трудов ресурс се поглъща от остарялата материална база във всички сектори на нашия живот, а това са чисти загуби.

Изпълнителната власт би могла да бъде структурира в четири обособени ресора. Те са националната сигурност, инфраструктурата, стопанството и развитието на обществото.

В ресора на националната сигурност са министерствата на отбраната, на вътрешните работи, на външните работи, на финансите. В инфраструктурния ресор са министерства на енергетиката, транспорта и съобщенията, регионално развитие и благоустройство, околна среда и води. В стопанския ресор са министерствата на икономиката, на труда, на туризма, на земеделието и други отраслови министерства, ако има такива. В ресора на развитие на обществото попадат министерствата на здравеопазването, социалните политики, образованието и науката, културата, младежта и спорта, може би и това на правосъдието. При такова структуриране на изпълнителната власт видимо ще проличи в кой или в кои ресори има припокриване на функции или непълно покрити функции.

Подразбира се, за всеки от ресорите би трябвало да отговаря един от вицепремиерите.

Решение 11. Адекватен професионален състав на Народното събрание

Народното събрание е законотворческият орган и следователно депутатите трябва да познават законодателния процес. На пръв поглед това изисква те да имат юридическо образование и опит. Ако говорим за логическото структуриране и терминологичните формули в един закон, юридическата компетентност е важна. Но ако погледнем какви задачи се решават от един закон и по кои начини се решават, тук друга компетентност е важна – компетентност по съдържателната същина на решаваните със закона задачи. Ако е вярно, че развитието на реалното производство стои в основата на общественото богатство, нужна е ревизия на регулаторната рамка за управление на икономиката и най-вече за стимулиране на ускореното прилагане на научно-техническите постижения. По тая логика в Народното събрание би следвало да има повече депутати от средите на бизнеса (с повече индустриалци) и от инженерно-техническите и икономически науки (както преподаватели и научни работници, така и специалисти от материалната сфера).

Решение 12. Ясно дефинирани национална визия и доктрини

България няма ясно дефинирани и общоприети национална визия и доктрини, които да се отстояват дългосрочно във времето и да са устойчиви към политически преходности. Това са важни програмни документи, които определят основните насоки и принципи за поддържане и развитие на цялостта и жизнеспособността на обществото и държавата.

В среден хоризонт те трябва да се насочат към критични за устойчивото съществуване на нацията сектори (от една страна демография, здравеопазване и образование и от друга страна прехрана и инженерни инфраструктури) и техните системи за управление. В дългосрочен план те трябва да се отнасят до държавен суверенитет, международни отношения, браншова и регионална структура на реалното производство, принципи за социално разпределение на националното богатство и национална ценностна система.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Джузепе ди Лампедуза, автор на „Гепардът“, е написал: „Трябва нещо решително да се промени, за да останат нещата същите като преди“. Народът се е нагледал и наслушал на лозунги за реорганизации, реформи и промени, претръпнал им е, вече не им вярва.

Всеки реален проблем има свое реално решение. Нереалните проблеми нямат реални решения. Реалните проблеми не се решават с реформи, особено с проформа реформи, а чрез действия и резултати. Нека престанем да разпиляваме обществената ни енергия с раздухване на несъществуващи проблеми и дебатиране на неосъществими решения. Това по никакъв начин не дава конструктивни отговори на реалните предизвикателства пред развитието на материалното производство и благоденствието на обществото ни. Държавниците трябва да прогледнат в съществените проблеми, да ги назоват ясно и да почнат да ги решават по видим и активен начин. Народът ще повярва и ще ги последва.

Синергията на държавния апарат с гражданското общество ще даде това така нужно за нацията себеуважение и самочувствие, чиято липса сега ни прави вяли наблюдатели на едно незаслужено житие и ни прави примирени с лутанията в държавното управление.

И нека на края на тази статия отново повторим, че докато не си оправим икономиката, с никоя друга криза няма да можем да се справим по адекватен и безболезнен начин. Вместо да се лутаме в приоритетите на поредните кризи, трябва първо да придобием икономическа способност не само да се справяме с кризи, но и да ги предотвратяваме.

Благоденствието и спокойствието в една държава са продукт на икономическата й мощ.

За автора

Доц. Анастас Кехайов има над 50 годишен опит в обучението и подпомагането на топ мениджмънта на повече от 800 български и международни фирми.

Инженер по Автоматика и телемеханика. Има дългосрочни специализации и стажове по Макропрогнозиране и програмно целево планиране в IIAP Париж и Информатизация на административни системи в CEPIA Роканкур.

Докторат по Теория на запасите и доцентура по Стратегическо управление.