Инсинуации, мантри и решения: Няма как да си богат, ако трудът ти е евтин

2901
Инсинуации, мантри и решения: Няма как да си богат, ако трудът ти е евтин
Снимка: iStock/Guliver

Публикуваме поредицата "Инсинуации, мантри и решения" на доц. Анастас Кехайов - български учен с международен опит в областта на мениджмънта и инженерните науки. Текстът на Кехайов е програмен - тоест неговата цел е систематично да посочи най-популярните заблуди, от които страдаме, както и да предложи адекватни решения, с които да ги преодолеем.

Анализът на доц. Кехайов е съставен от коментари върху 12 инсинуации, 12 мантри и 12 решения. Тъй като става дума за дълъг и обстоен материал, представяме идеите му в 12 поредни статии. Всички предишни може да намерите в рубриката гледна точка на Actualno.com

Ето и десетия текст, свързан с правилните решения.

 

Решение 4. Цената на труда зависи от търсене и предлагане

Собствениците и управителите на бизнеси нека най-сетне прозрат, че евтино платеният труд е неефективен. На фона на ниската натурална производителност и другите видими загуби на работно време основателно и убедено може да се твърди, че българският работник, при все обидно ниската си заплата, е най-скъпо струващият работник в света.

Както плащаме за материали, оборудване и енергия по международни цени, така и труда трябва да го плащаме близо до стандарта на конкурентните ни фирми в чужбина. Едва тогава ще се усетим и ще ни заболи от всичките тези тъмни дупки при нас, в които пропада една огромна част от работното време и в производството, и в управлението.

Друго нещо, което все още убягва на някои собственици и управители, е, че цената на труда е обективна величина, на която те не могат да влияят... освен ако не искат да си прогонят персонала. Ще чуем, че чак като се вдигнела производителността, едва тогава щяло да се повиши и заплащането. Може да е спорно, но има случаи, и те не са малко, в които, за да се вдигне производителността, първо трябва да се повиши заплащането.

Не говорим за механично вдигане на заплати на всички еднакво. Тук има компромисно решение и то е категоризацията на персонала в трите прословути категории – А, В и С. Това позволява да се получи добър баланс между разходи за трудово възнаграждение и конкурентност на фирмата по отношение на регионалния и отрасловия трудов пазар.

Да се вдигнат заплатите е по-лесно за фирмите с нисък дял на труда в себестойността на продукта, без значение дали са постигнали това чрез технически и организационни подобрения на своите технологични и логистични процеси или им е дошло от другаде.

Ако по-високата производителност, респективно по-високото заплащане, са резултат от висока квалификация, трябва да се гони по-висока производителност чрез инвестиции в квалификация, отговаряща на реалните сегашни и бъдещи нужди на предприятието. Не е лозунг, че най-рентабилната инвестиция е тази за повишаване на квалификацията.

И последно, нека собствениците на бизнеси да се поразмислят и осъзнаят, че техните печалби пряко и силно зависят и от това техният персонал добре ли печели от труда си.

Да го кажем иначе, ако собствениците си поразвържат кесиите в полза на персонала, в тези развързани кесии ще влизат много повече пари и по-дълго време ще влизат пари.

В бъдеще цената на труда ще стане зависима и от още две обективни обстоятелства. Едното обстоятелство е неминуемият в недалечно бъдеще преход към четиридневна работна седмица. Другото обстоятелство е неминуемото в едно по-далечно бъдеще постепенно премахване на сменния труд и особено на нощния и на извънредния труд.

Неоснователен е страхът, че повишената цена на труда ще породи инфлационен ефект. Напротив, повишената цена на труда е повишена покупателна способност, която, при едно и също ниво на цените на стоките и услугите, стимулира тяхното производство и увеличава масата на косвените данъци. Прав е бил Ъруин Синклер, който посочи път за излизане от Голямата депресия през 30-те години чрез стимулиране на хранителната и леката индустрия, които да изтеглят подир себе си в посока нагоре тежката индустрия.

Това е диаметрално противоположно на болшевишката постановка за преимуществено развитие на тежката индустрия, която произвежда средства за производство, спрямо леката индустрия, която произвежда стоки за крайно непроизводствено потребление.

Няма как да си богат, ако трудът ти е евтин. Няма да вдигнем раждаемостта или да върнем българите от чужбина, ако там и тук за един и същи труд се плаща различно.

 

Решение 5. Институционална подкрепа за бизнеса

Запазвайки и развивайки германския и италиански пазар, необходимо е да се привлече по-голям обем инвестиции от Франция и Испания и особено от скандинавските страни. Запазвайки и разраствайки износа към европейските пазари, паралелно трябва да се намали относителната зависимост от тях чрез възстановяване на старите пазари и/или чрез разработване на нови пазари в страни, в които засега присъстваме слабо – това са Източна Европа, Латинска Америка, Северна Америка, Северна Африка, Екваториална Африка, Близък Изток, Средна Азия, Индия и особено Виетнам. Защо Виетнам. Защото там ще имаме подкрепата на високи държавници, които са учили в наши университети.

Разширение на икономическото присъствие по света може да търсим по много линии – правителствени и президентски визити в чужбина, придружени от бизнес делегации, целеви задачи към нашите посолства и към търговските аташета, външни контакти на национално представените работодателски организации и на браншовите ни камари, контакти с чуждестранните търговски аташета и с чуждестранните и смесени търговски камари у нас, участие в международни икономически изложения... и какво ли не още.

Институционалната подкрепа за бизнеса трябва да потърси решение на седем задачи. Първо, диверсификация на каналите за доставка на суровини и материали и снижаване на зависимостите от монополните доставчици на дефицитни суровини и материали. Второ, опростяване на доставните вериги – и като скъсяване на разстоянията, и като премахване на паразитните звена в тях. Трето, увеличаване на износа на преработени и крайни продукти с високи добавени стойности към платежоспособни пазари. Четвърто, търсене на производствени и търговски кооперации в отрасли, които са по-устойчиви към промени в икономическия климат. Пето, технически кооперации с водещи фирми в браншовете на високите технологии. Шесто, учредяване на български и на смесени предприятия в чужбина. И седмо – намаляване на зависимостта от вноса на храни, особено при плодовете и зеленчуците, и увеличаване на износа на преработени храни.

Ще е важна и мощна подкрепа, ако Министерство на икономиката, Министерство на земеделието и храните и едно бъдещо министерство на външната търговия поемат кормилото за насочване и улесняване на работата по решаване на тия седем задачи.

 

Решение 6. Целеви акценти и начин на формиране на държавните и местни бюджети

Логиката на държавните и местни бюджети е „Всекиму по малко, та да има за всички“. Не че няма годишни акценти, но дори приоритетни проекти остават недофинансирани. Паралелната работа във всички сектори има замисъла те да се развиват заедно и да не изостава никой, но на практика се получава така, че всичките сектори изостават заедно.

Тук е нужна друга формула и тя е фокусирано бюджетиране на приоритетните проекти. Например, общината Х иска да построи детски градини, спортни площадки и подземен гараж и ги строи цели три години. Вместо това общината би могла първата година да си построи детските градини, във втората година да са спортните площадки, а подземният гараж да остане за третата година. И в двата случая са три години, но се вижда огромна разлика – за дечицата има детски градини цели две години по-рано спрямо третата година и хората са по спортните площадки цяла година по-рано спрямо третата година.

Подобно може да се разсъждава за големите инфраструктурни проекти на държавата – например, пътните магистрали и скоростните пътища. Разпилени в множество строежи, годините се нижат една след друга, имаме частично или цялостно изградени лотове, но в края на краищата имаме една единствена магистрала, изцяло изградено от начална точка А до крайна точка Б. Ако се приложи логиката на фокусирането, в много по-къси срокове ще се появяват едно по едно други нови и нови цялостно изградените трасета. Протакащото се незавършено строителство, плюс всичко друго, води до инфлация тъй като удължава времето между момента на влагане на инвестицията и момента, в който тя реално започва да се възвръща. Разликата между удълженото време и нормалното време за завършване на строителните обекти е време, през което вложените в тях пари спят и не се завъртат. Точно поради такава причина през 70-те и 80-те години т.нар. „разширено социалистическо строителство“ допринесе за срива на нашата икономика. В тези години строежите на стотици и стотици жилищни, обществени, инфраструктурни и стопански обекти се влачеха с години и замразяваха пари, които не създават продукт.

Другата логика на бюджетите е, че разходната им част се формира чрез „сумиране“ на нужди от разходи, било то за издръжка и функциониране на обществени институции и администрации и/или за поддръжка на комунални системи, и/или за инвестиционни проекти, като всички тези видове разходи са заявени „отдолу“ и се одобряват „отгоре“.

Има конфликт и трябва да се търси добра мяра между тежненията за по-високи местни данъци и такси и засилена автономия на местните бюджети, от една страна, и целевото и балансирано подпомагане на местните бюджети с държавни пари, от друга страна. Аргумент в полза на местните бюджети е, че има немалко общини, чиито ръководства са сторили чудеса в привличане на инвестиции, в благоустрояване и чистота, в грижата за децата и здравеопазването, в културния живот, в подобренията на жизнената среда. Обратните аргументи са, че регионите трябва да се развиват паралелно и балансирано, което предполага вземане от по-силните във вид на подаяния към по-слабите, като резултатът е, че слабите придърпват силните надолу и процесът като цяло се затлачва.

Решението е в итеративния диалог „насрещно планиране“, с който има предишен опит. Насрещното планиране е диалог между целеполагащите и планиращите звена в една фирма или организация, при който се съгласуват целите с необходимите за тях ресурси.

 

За автора

Доц. Анастас Кехайов има над 50 годишен опит в обучението и подпомагането на топ мениджмънта на повече от 800 български и международни фирми.

Инженер по Автоматика и телемеханика. Има дългосрочни специализации и стажове по Макропрогнозиране и програмно целево планиране в IIAP Париж и Информатизация на административни системи в CEPIA Роканкур.

Докторат по Теория на запасите и доцентура по Стратегическо управление.

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Още от ГЛЕДНА ТОЧКА:

Борят се срещу "лошия" Запад, а пращат децата си там

Турция: последната битка на Ердоган

След атентата в Москва: най-разпространените митове и дезинформация

Написаното остава: прощални думи за Алек Попов

Ходорковски: Режимът на Путин ще се смени чрез революция

Чужди медии: Хаосът в София изглежда пълен

"И моето семейство беше депортирано в Сибир". Семейната история на Кая Калас, премиер на Естония

Защо в една от най-богатите страни - Великобритания, има толкова много бедни

Какво би казал дядо за нашите политици

Депресия: Защо мъжете я преживяват с гняв и агресия вместо сълзи?

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com