Инсинуации, мантри и решения: Оцелява се с непрекъснато развитие

Анализът на доц. Кехайов е съставен от коментари върху 12 инсинуации, 12 мантри и 12 решения. Тъй като става дума за дълъг и обстоен материал, ще представим идеите му в 12 поредни статии. Всички предишни може да намерите в рубриката гледна точка на Actualno.com

Ето и деветия текст. С него анализът преминава към необходимите решения.

Решение 1. Нова отраслова структура на индустрията

Отрасловата структура на индустрията, не във всичките й отрасли, но общо погледнато е така, страда от четири порока. Първо, в добивната индустрия и в някои подотрасли на селското и горско стопанство ние сме суровинен придатък на чуждестранни индустрии. Второ, в отраслите на тежката химия, металургията, леярството, цимента, тежкото машиностроене, електрохимията, флотацията, първичната преработвателна индустрия и в немалко подотрасли на хранителната и текстилната индустрии се ползват остарели и енергоемки технологии. Плюс това повечето от тези отрасли са големи замърсители. Трето, в шевната конфекция и трикотажа, в обущарството и галантерията, в мебелите, а и в редица подотрасли на машиностроенето, електротехниката и електрониката, също в аутомотива, навсякъде където се работи на ишлеме, ние сме евтина работна ръка за чуждестранни възложители. Четвърто, регионалната концентрация на производствени предприятия не съответства на гъстотата и броя на населението в съответните региони.

Общо погледнато, изнасяме необработени природни суровини, а доколкото изнасяме полуобработени и крайни продукти, повечето са продукти с ниски добавени стойности. Плюс това хоризонталната интеграция на вътрешните доставни вериги е разпокъсана, слаба или липсва, което ни прави силно зависими от вноса на материали и оборудване.

Силно сме зависими от търговския ни обмен с две западни страни (Германия и Италия) и с три наши съседки (Румъния, Турция и Гърция). При това част от външнотърговския оборот е кух – в смисъл, че внасяме материали за продукти от една държава и после изнасяме продукти, изработени с тези материали, пак за същата държава. Друго яче казано, изнасяме ниско заплатен жив труд. Това вкарва предприятията ни в пагубна за качеството ценова конкуренция, своего рода вътрешно браншов канибализъм, който изяжда печалбата и така предприятията се лишават от собствени средства за развитие.

Някои отрасли печелят от неефективността в други отрасли. Товарният транспорт както печели, така и страда от разпокъсаните доставни вериги и неадекватната пътна мрежа.

Междуселищният и градски транспорт печелят от разминавания между топологията на производствените единици и селищата, от които те черпят персонал, от неравномерно покритие на страната с болници и ДКЦ, от превозите на ученици между обезлюдени селища и от крайно ниската електронизация на банковите и административните услуги.

Енергетиката и вносът на горива печелят от енергоемките производствени технологии, от енергийно неефективните сгради и от остарелите неикономични превозни средства. Заводското строителство печели от строеж на нови заводи, а сума стари заводи пустеят. Гражданското строителство печели от процесите на прекомерна урбанизация. Пътното строителство печели от нуждите от разширяване и осъвременяване на пътната мрежа.

Строителството пък захранва кариерите и производителите на строителни материали. Енергетиката, строителството и транспорта захранват и производители на оборудване, машини, инсталации и съоръжения, нужни за вътрешните процеси в тези три отрасъла.

Така формираме омагьосан кръговрат, в който едни отрасли (енергетика, строителство и транспорт) формират печалба за сметка на увеличени разходи и намалена печалба в хаотично разположени из цялата страна съставни звена на производствените отрасли.

И от този цикъл не излизат нито хляб и сирене, нито дрехи и обувки, нито стоки за бита. По друг начин да го кажем, не излизат стоки за крайно непроизводствено потребление.

Някак остава скрито, но тези и подобни отрасли паразитират на гърба на индустрията.

Има още плеяда паразитиращи отрасли, които не само че не създават стоки и услуги в полза на крайното непроизводствено потребление, ами освен това похабяват значима част от трудовите ресурси и/или прахосват покупателните способности на населението.

Типичен пример е индустрията на страха – производство на всевъзможни заключващи, преграждащи, наблюдателни, сигнализационни и охранителни средства и съоръжения.

Друг подобен пример е индустрията на бедността – внос и ремонт на автомобили, на домакински електроуреди и на селскостопанска и пътностроителна техника втора ръка.

Трети такъв пример е индустрията на неинформираността – обхождане на магазините в търсене на дефицитна или по-евтина стока (от това печели транспортът), подвеждащи реклами, обезценки и промоции (губи потребителят, купувайки излишна за него стока).

Като се вгледа човек, ще види, че има още ред отрасли, които или са се покатерили на главата на други отрасли, или са насочени към измислени и неекзистенциални нужди.

Нужна е държава и банкова система да стимулират преход към нов отраслов профил на индустрията, ориентиран към крайни продукти с по-високи принадени стойности, които да не са големи консуматори на енергия и на евтин ниско квалифициран труд.

Належащо е да има балансирано диверсифициране в направленията за износ и внос.

Нужна е по-висока степен на затваряне на възпроизводствените вериги на отраслите, важни за националната сигурност, и силна държавна подкрепа за стабилизацията им.

Време е и да се преосмисли и ролята на отраслите на търговията и услугите, които все повече се превръщат в катализатор на потребителско общество, в което не работиш, за да вдигнеш жизнения си стандарт, а за да се претрупваш с излишни вещи и услуги.

Решение 2. Оцелява се чрез непрекъснато развитие

У нас в последните десетилетия смисълът на думичката „оцеляване“ е преднамерено и опасно изкривяван. Припяващи си едни на други общественици и журналисти внушиха и продължават да внушават на доверчивия нашенец, че трябва да свие докрай своите жизнени сили, за да оцелее, и чак тогава да се отритне от дъното, за да отскочи нагоре. А цялата човешка история ни учи на съвсем друга истина, а тя е, че единствен и сигурно доказан способ за оцеляване е постоянно и безспирно да се развиваш – да разгръщаш и да обновяваш ресурсите и методите за изпълнение и управление на своите дейности.

Подобен модел на поведение на предприятията, и то далеч не само в индустрията, ако бъде стимулиран от държавата и банките, той ще носи ползи за цялото общество.

Решение 3. Бурята отвява сухите листа и чупи по-слабите клони

Като отнесе сухите листа и слабите клони, бурята просветлява короните на дърветата и има повече слънце и въздух за жизнените листа и клони. Така дърветата растат бързо и нашироко. Ей такава е ролята на бурята за здравето на дърветата и на гората като цяло. Подобно явление се наблюдава и с фирмите при стопански кризи, не само за фирмите в отделен отрасъл, но и за цели отрасли, особено ако кризите са довели до промени в обществените нужди от едни или други продукти и услуги – отмиране или свиване на едни нужди, разрастване на други нужди, поява на променени или съвсем нови нужди. Неминуемо при кризи от такъв тип, които променят обществените нужди, някои фирми заякват, други залиняват, трети изтляват и гаснат. И с цели отрасли може да стане това. Но както в природата енергията не се губи, а се трансформира, така и в икономиката парите, те са нейната енергия, не се губят – просто преминават от едни в други ръце, а се наблюдава и да преминат от един в друг бизнес с коренно различен отраслов облик. Тези отмиращи фирми и отрасли обогатяват почвата за поява на нови фирми и отрасли.

Повече от цинично звучи, но да си го кажем, че поддържането на жизнените сили на неизлечимо болните води единствено до удължаване на страданията в тяхната агония. Същевременно занемаряването на грижата за здравите рискува да им влоши здравето.

Подобно е и в икономиката. При криза най-силните фирми и отрасли, и без да им се помага, ще продължават да бъдат силни, защото предварително са се подготвили да посрещнат кризата. Но трябва да се помага на притежаващите потенциал за развитие фирми и отрасли. Така и те ще станат силни и заедно с други поначало силни фирми и отрасли ще издърпват подир себе си ударените от кризата фирми и отрасли – но не всички да издърпат, а само тези, от чийто продукт обществото има обективна нужда.

За автора

Доц. Анастас Кехайов има над 50 годишен опит в обучението и подпомагането на топ мениджмънта на повече от 800 български и международни фирми.

Инженер по Автоматика и телемеханика. Има дългосрочни специализации и стажове по Макропрогнозиране и програмно целево планиране в IIAP Париж и Информатизация на административни системи в CEPIA Роканкур.

Докторат по Теория на запасите и доцентура по Стратегическо управление.