Инсинуации, мантри и решения: Правят ли ни зелените политики истински европейци?

Публикуваме поредицата "Инсинуации, мантри и решения" на доц. Анастас Кехайов - български учен с международен опит в областта на мениджмънта и инженерните науки. Текстът на Кехайов е програмен - тоест неговата цел е систематично да посочи най-популярните заблуди, от които страдаме, както и да предложи адекватни решения, с които да ги преодолеем.

Анализът на доц. Кехайов е съставен от коментари върху 12 инсинуации, 12 мантри и 12 решения. Тъй като става дума за дълъг и обстоен материал, ще представим идеите му в 12 поредни статии. Всички предишни може да намерите в рубриката гледна точка на Actualno.com

Ето и шестия текст.

Мантра 4. Законът за обществените поръчки бори корупцията

Уж идеята е да се състави коректно техническо задание за реализиране на обект или проект, чрез който се покрива определена обществена нужда, и после да се потърси изпълнител на това техническо задание, който предлага най-къс срок и най-ниска цена.

Впрочем, последното в това определение е нонсенс – да се постигне най-къс срок при най-ниска цена е нерешима задача, понеже двете изисквания влизат в пряк конфликт – то е все едно автобус да измине пътя между два града максимално бързо и с минимум разход на гориво... или да омесим максимум кюфтета от минимално количество кайма.

Като така обществената поръчка е в зародиш осъдена на лошо качество на изпълнение.

В много от случаите разходите, направени за подготовка, организиране и провеждане на търг или конкурс, не покриват постигнатите икономии от търсене на най-ниска цена.

Отделно от разходите на възложителите, редица фирми участници имат свой персонал, назначен специално, за да подготвя документациите и да им движи кореспонденцията. Няма да е нелепица да се каже, че ако съкратим звената и лицата, които организират и провеждат конкурси за обществени поръчки, ще се получат доста по-големи икономии.

Бумащината около подготовката за кандидатстване хаби и от времето на кандидатите за участие, и от времето за администриране на процедурите по обществените поръчки.

Бумащината и бюрократщината са сред факторите, които разколебават и нерядко може да откажат иначе потенциално добри кандидати да участват в обществените поръчки.

Времето за дефиниране на задание и времето за избор на изпълнител ядат от времето за извършване на реални действия по задоволяването на обществената нужда, заради която е обявена обществена поръчка. Времето за задоволяване на обществената нужда понякога се удължава допълнително от обжалвания, съдебни спорове и други такива. Родихме си и мастити специалисти по обжалване и проваляне на обществени поръчки.

Има и случаи при вече установени трайни отношения с доставчици и други партньори, сделките с тях да минават по реда на обществените поръчки, било то заради формални изисквания на ЗОП или заради страхливи предпазни процедури на компанията майка.

Публичността на обществените поръчки позволява на кандидатите да се информират и ориентират от кои точно органи и лица ще зависят решенията по оценяването и избора на изпълнителите и това е предпоставка за корупционни изкушения и от двете страни.

Едната практика е пряко въздействие върху комисията по оценяване. Другата практика е вербуване на вътрешни информатори сред служителите на ведомството възложител.

Има и случаи когато изпълнителят е предопределен и се търсят и дори възнаграждават две три кухи оферти, които да са по-слабички от офертата на фаворизирания кандидат. Има и случаи да се връщат пари „обратно“, като обичайната ставка е десетки проценти.

Публичността ще престане да бъде порок едва когато дигитализацията в обществените поръчки ги направи напълно прозрачни и неуязвими на злонамерени попълзновения.

Законът за обществените поръчки нито бори, нито може да се пребори с корупцията. Напротив, ЗОП е сред най-плодовитите и добре завоалирани източници за корупция, не със своя добронамерен замисъл, а с изкривяваните механизми на прилагането му.

Мантра 5. Еврофинансирането стимулира иновациите и прогреса

Говоренето за иновации и прогрес се нарежда сред широко ползваните речеви оръжия на демагозите, защото няма обективни индикатори за постигнати иновации и прогрес и става невъзможно за обществеността да оцени дали резултатите покриват обещанията.

Самите условия за допустимост на един проект до европейско финансиране в повечето случаи са доста мъгляви. Това позволява инвестиционните намерения да се представят така, че да се впишат в условията за допустимост, както и да се демонстрират реалните резултати от проекта така, че да покриват изцяло приемните критерии за резултатност.

Например, формалната цел на проекта е постигане на екологичност на производството, а реалната цел на бенефициента е да повиши натуралната производителност на труда.

Сладко се харчат чужди пари. Ето защо бенефициентът на европейски пари не винаги е взискателен нито към начина на работа по проекта, нито към реалния резултат от него.

Има немалко случаи, в които еврофинансирането е помогнало на предприятията да модернизират оборудването, да постигнат нови технологични възможности, да вдигнат производителността, да снижат енергоконсумацията и изобщо да станат по-ефективни.

Но има и такива случаи, те никак не са изолирани, когато усърдно помагаме на някого да усвои европейски пари, за да ни върне част тях като благодарност за добрата услуга.

Еврофинансирането е фактор за стимулиране на иновациите и прогреса. Това никой не го отрича, стига едната страна да знае за какво са й нужни пари, а другата да може да оцени нуждата и ефекта от нейното задоволяване. Проблемът е, че когато това се прави проформа, просто за демонстриране на активност, единствено развива умения за комуникация с донорните институции на гръмкия език на прогреса и иновациите.

Тогава двете страни се надлъгват взаимно, без да е налице реален полезен резултат.

Мантра 6. Зелените политики ни правят истински европейци

За да позеленеем истински, не само че бая път ни чака, но и бавно се движим по него.

За успокоение, в немалко европейски страни е същото – зеленото е по-скоро в главите на хора, които искат да противопоставят зеленото на заетостта и на стандарта на живот.

Или има второ обяснение, което в предишни години наричахме „Технологична война“.

А тя си е средство за разтваряне на ножицата между по-богатите и по-бедните страни, веднъж поради големите заварени разлики в технологичните възможности и втори път чрез оскъпяване на енергоносителите, индустриалните суровини и доставните канали.

Третото обяснение е в полето на борбата за световно доминиране, с погрешната идея, че САЩ и Китай ще се хванат на въдицата да посегнат на икономическия си потенциал.

Имаме и удачни зелени политики, такава е санирането на сградите – харчи се по-малко енергия, удължаваме живота на сградите, произвеждаме и монтираме изолационни материали, създаваме нови работни места, парите въртим вътре в нашата икономика.

На този етап от развитието на производството у нас не винаги го има необходимият технологичен напредък за постигане на икономически целесъобразни зелени решения.

Зелени решения са не само тези, които намаляват вредните емисии, а и които водят до по-икономично разходване на природни ресурси, особено ако са дефицитни ресурси.

Някои зелени решения за намаляване на консумацията от невъзобновяеми източници може да се окажат не толко зелени, ако ни лишат от достъп до други природни дарове.

Зеленото не винаги е съвсем зелено, ако фотоволтаиците и ветрогенераторите, вместо да ги инсталираме в пущинаците, съсипваме с тях плодоносни селскостопански терени.

Другият нонсенс е земята вместо да ни изхранва, на нея да се произвеждат биогорива.

Бързаме да закриваме въглищни електроцентрали преди да компенсираме това с нови атомни блокове. Не бива да зариваме стари кладенци преди от новите да потече вода.

Така или иначе зеленото помага на политиканите и технократите да спрягат и обещават най-безотговорно едно безоблачно бъдеще, което в много малка степен зависи от тях.

Зелените политики не ни правят истински европейци, но както в приказката за вола и жабата ни хлъзгат да се привидим в зелено и да си повярваме, че то е лесна работа. Нека ставаме все по-зелени, но да го сторим така, че да не свиваме индустриалния си потенциал и да не ставаме още по-силно зависими от вноса на ресурси и технологии.

За автора

Доц. Анастас Кехайов има над 50 годишен опит в обучението и подпомагането на топ мениджмънта на повече от 800 български и международни фирми.

Инженер по Автоматика и телемеханика. Има дългосрочни специализации и стажове по Макропрогнозиране и програмно целево планиране в IIAP Париж и Информатизация на административни системи в CEPIA Роканкур.

Докторат по Теория на запасите и доцентура по Стратегическо управление.