Инсинуации, мантри и решения: В България няма свобода на словото?

Анализът на доц. Кехайов е съставен от коментари върху 12 инсинуации, 12 мантри и 12 решения. Тъй като става дума за дълъг и обстоен материал, ще представим идеите му в 12 поредни статии. Всички предишни може да намерите в рубриката гледна точка на Actualno.com

Ето и третия текст.

Инсинуация 7. В България няма свобода на словото и печата

Повечето от медиите, досущ като ветропоказатели, избират насочено кои обществени болежки да разискват, кои гости да поканят и как да насочват разговора в нечия полза.

Пристрастни или зависими политолози, социолози и психолози, сред тях има и такива, не коментират и не анализират с професионална обективност, а наливат в нечии каузи.

Има случаи на цензура. Много по-страшна е автоцензурата, особено ако е мотивирана от страх за хляба. Има уволнени от работа журналисти. Има малтретирани журналисти.

Всичкото това е отчасти или съвсем вярно и говори за липса на свободно слово и печат.

Но има и обратното. Виждаме дискусии и съпоставки и сблъсъци на мнения и позиции. Виждаме, че всеки поканен да говори или пише е свободен да се изрази без задръжки. Никой никого не е ограничавал какво да мисли, говори или пише. Съдържанието, което наблюдаваме в пресата и социалните мрежи, също е доказателството за тази свобода.

Инсинуацията, че в България няма свобода на словото и печата, е в услуга на самите несвободни медии, защото им помага да прокарват интересите на своите собственици.

В днешно време е неморално и направо е безочливо да се говори за липса на свобода на словото и печата, след като в предишни времена тази свобода напълно е липсвала.

Това, че в България няма свобода на словото и печата, е вярно, но не е съвсем вярно. Ако медиите имат свобода от собствениците си и ги защитим от външен натиск, те ще успеят да влязат в ролята си на обективни отразители на реалните събития и процеси.

Инсинуация 8. България има слаб административен капацитет

Има такъв проблем и той се дължи главно на две групи причини – външни и вътрешни.

Външните причини са свързани с големия обем работа по комуникация с европейските институции и с безумно усложнената бумащина по усвояването на европейските пари.

Вътрешните причини са поне шест. Първата причина е в усложнената, тежка и тромава система на изпълнителната власт, сбрала в себе си 19 министерства и над 50 държавни и изпълнителни агенции, държавни комисии и специални служби. При все големия брой звена в тази система хем остават непокрити или непълно покрити някои сектори на обществения живот, хем имаме припокриване и дори пълно дублиране на функции.

Втората причина е, че административното деление на страната е жестоко разпокъсано сред огромен брой звена – двуцифрен брой области и трицифрен брой общини – това не съответства нито на мащаба на страната, нито на демографската й и стопанска карта.

Третата причина е в ниската производителност на административния труд, а тя идва от усложнения документооборот, от недобрата свързаност на някои бази данни, от общо слабо компютъризирания административен процес, от професионалната неграмотност и пълната липса на трудова мотивация сред немалка част от административните кадри.

Четвъртата причина е, че министерствата са претоварени с контрол по спазването на определени закони и наредби. Това е обемна дейност по наблюдение, документиране и разрешаване на сложни казуси по установените отклонения от законите и наредбите.

Петата причина е, че повечето местни бюджети са хронично недохранени и се налага общините да търсят и да отстояват доплащания или помощи от централните държавни ведомства. Това допълнително товари административния капацитет и на двете страни.

И шестата причина е, че доверието в професионалната компетентност и в обективната безпристрастност на администрациите е ниско и постоянно запада, което довежда до създаване на все по-тромави и все по-неефикасни органи за контрол над дейността им.

Най-голям консуматор на административен капацитет е документооборотът – той бива входящ, вътрешен и изходящ. Входящи са документите, подавани в администрациите от потребителите на административни услуги – молби, жалби, заявления, сигнали и т.п. Вътрешен е документооборотът вътре в администрациите и между администрациите. Изходящите документи са регистрации, разрешения, становища, санкции, актове и пр. Защо са нужни всичките тези уточнения. Защото, при всяко дори най-малко нарастване на обема на входящия поток от документи, дори без при това да е нарастнал потокът на изходните документи, квадратично расте обемът на вътрешния документооборот. Нарастналият обем на вътрешния документооборот удължава времето за обработки, води до затлачване на преписки и допускане на грешки и това още повече увеличава документооборота. Законът на Паркинсън действа, администрацията набъбва и твори проблеми сама за себе си вместо да обслужва заявителите на административни услуги.

Има три изхода. Единият е да се намали броят документи, подавани от заявителите, и особено документи, които може да се изискват по служебен път. Вторият изход е да се намалят броят звена и етажността в административните структури, както и пресичането и припокриването на функции, за да се опрости комуникацията вътре в тях и между тях. Третият изход е смело да се съкрати числеността на целия административен персонал поне наполовина. Това няма да влоши, а ще повиши ефективността на неговата работа. А освободеният с такава реформа персонал ще се пренасочи в реалния сектор и вместо да се изхранва от държавни пари, ще създава продукт, който внася пари в държавата.

Инсинуацията за слабия административен капацитет внушава, че на администрацията й липсва потенциал да повиши ефективността си, раздува броя и апарата на синекурните органи и така се развъждат топлите местенца за роднини и клакьори на властимащите.

Проблемът не е в слабия административен капацитет, а че той ще става все по-слаб, ако не се ревизират нуждите от администриране и механизмите за администриране.

Инсинуация 9. България е бедна страна откъм природни ресурси

За въглища и желязо е вярно. За алуминий – съвсем. Но има манган, олово, цинк, хром, уран, мед. Има редки изкопаеми – галий, антимон, паладий, платина, сребро, кадмий, бисмут, никел, талий, индий, селен, телур, злато. Има скъпоценни минерали – ахат, аквамарин, аметист, карнеол, яспис, родохрозит, малахит, турмалин, флуорит...

Има гипс, каолин, барит, строителни и огнеупорни глини и глинести шисти, бентонити, зеолити, флуорити, гнайсове, гранити, сиенити, мрамори, варовици, слюди, калцити, фелдшпати, мергели, кварцови и речни пясъци, каменна и морска сол и още, и още...

Има немалко, но неразработени находища на фосилни изкопаеми – нефт, газ, въглища.

Имаме слънце почти цялата година. Имаме благословен спокоен климат, богати почви, поливни води и пъстра видова и сортова палитра – като се почне от високопланински картофи и се стигне до нарове и смокини. Имаме реки, езера, гори, ливади и алпийски пасбища. Имаме топло море. Имаме диворастящи плодове, билки и гъби. Имаме блата и находища от торф и лечебна кал. Малко страни имат толкова много минерални води. Точно тези природни ресурси са вътрешни източници за развитие на селско стопанство и за развитие на морския, планински, високопланински, селски и кулинарен туризъм.

И географското ни местоположение е своеобразен природен ресурс, защото ни носи приходи от транзит на газ и от пътни тол такси и ръководство на въздушното движение.

Прекрасната природа, към която да добавим спокойния живот на село, е ресурс да се привлекат у нас пенсионери от богати страни, а и пенсионирани българи от чужбина. Това няма да ни срине демографията, но ще повиши потреблението, ще даде живот на обезлюдаващи се селища, а съседите на тези хора ще съзрат света в по-вярна светлина.

Друга тема е, че не пазим природата. Плодородни земи са заети от индустриални зони, автокъщи, открити сметища, сгуровали и табани от минни отсевки. Реките пресъхват и микроклиматът се засушава от кариерите за инертни материали и от безогледната сеч.

Ние все още продължаваме да поддържаме и дори да развиваме индустрии, които са големи консуматори на дефицитни природни ресурси и/или отделят неизползваеми твърди и други отпадъци, или генерират вредни емисии към водата, почвата и въздуха.

Друга тема е и тази, че повече не бива да се държим като страна от Третия свят, която изнася непреработени и полупреработени природни и селскостопански суровини, вместо да ги използва като суровинна база за собствено производство на преработени и крайни продукти. Независимо дали ще бъдат за износ или за вътрешно потребление.

Пак друга тема е, че когато е по-евтино да внасяме, а не да добиваме суровини, вместо да изтощаваме природните ни ресурси, по-добре е да ги опазим за по-нататък, особено ако са дефицитни в глобален мащаб. Ето четири допълнителни ефекта от това. Единият е, че пестим енергия, тъй като добивните дейности са енергоемки. Вторият ефект е, че пестим инвестиционни разходи, понеже добивното оборудване е скъпо оборудване. Третият ефект е, че щадим природата, тъй като добивните дейности рушат природата. И четвъртият ефект е, че се освобождава трудов ресурс за пренасочване в други сфери, които хем създават по-високи принадени стойности, хем страдат откъм липса на хора.

Инсинуацията, че сме бедна откъм природни ресурси, тя обслужва интересите на някои вносители на суровини и материали и по-скоро на тесните кръгове, които стоят зад тях.

България никак не е бедна на природни ресурси страна. Напротив, тя е богата страна. А за да е богата и в бъдеще, трябва да ценим, щадим и пестим природните богатства.

За автора

Доц. Анастас Кехайов има над 50 годишен опит в обучението и подпомагането на топ мениджмънта на повече от 800 български и международни фирми.

Инженер по Автоматика и телемеханика. Има дългосрочни специализации и стажове по Макропрогнозиране и програмно целево планиране в IIAP Париж и Информатизация на административни системи в CEPIA Роканкур.

Докторат по Теория на запасите и доцентура по Стратегическо управление.