X
 
 

Моралът на оставката

2108 1
photo of Моралът на оставката
Снимка: БГНЕС
Като си подам оставката, поемам политическа отговорност и това е достатъчно! Така звучаха всички политически изгорели в сагата "Апартаментгейт". Изрично пиша "политически изгорели" - защото изгорели пред закона няма! Няма и да има - защото знаем къде живеем!

И точно заради такива ситуации се изправяме пред въпроса за морала и правото. В правната наука няма спор, че моралът като категория се появява преди правото. И моралът, и правото обаче имат общ корен – те урегулират човешките отношения. При морала нещата са по-прости – гледаме само в плоскостта "добро – зло", а и като категория моралът се променя много по-бавно и трудно от правото. Като система обаче правото обхваща много по-широк диапазон от отношенията между хората – защото тези отношения не се развиват само в плоскостта "добро – зло". Но правото се основава на морала, а не обратното – моралът е основата и това е така, защото моралът е основата на общуването между хората. Но моралът не подлежи на твърда дефиниция именно заради всеобхватността при човешкото общуване, а естественото право, върху което размишляват още древногръцките философи, е първото надграждане в урегулирането на човешките отношения. Чак в Класическата епоха Хуго Гроций класифицира естественото право като проявление на човешкия разум, а Кристиан Томазиус изважда от естественото право нравствеността – плода на морала, като я определя по следния начин: "Не прави на другите онова, което не желаеш да ти правят. Прави за себе си онова, което желаеш и другите да правят за себе си".

Всъщност точно този постулат отлично се прилага и в "Апартаментгейт" и по-конкретно в тръбящия навсякъде каква жертва е вече бивш председател на Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) Пламен Георгиев. "Това е обща част, но не е предназначено за общо ползване" - така Георгиев обясни как има тераса от 186 квадрата и как тя не е негова, но си я ползва само той. С други думи – прави това, което не би желал да му правят. Защото едва ли съседите му в етажната собственост ще откажат да ползват тази обща тераса.

Да се върнем обаче на естественото право. Редица големи философи са разсъждавали върху него и са стигнали до следната простичка връзка – нравствеността представлява волята на отделния човек да се усъвършенства духовно и в морален аспект, а правото представлява състоянието на обществото като съвкупност от отделни хора. Колкото повече искащи да се усъвършенстват духовно и в морален аспект хора, толкова по-напреднало в отношенията си общество – с по-малко конфликти между отделните хора и с повече енергия за развитие.

Примерът Пламен Георгиев е символен за българското общество. Защото всъщност той е само една от черешките на тортата „Апартаментгейт“. Всички други, които лъснаха на тази торта, действат на принцип да правят това, което не биха желали на тях да им правят. А това са хора, които заемат държавни постове и позиции в обществото, предполагащи да бъдат двигатели за развитието на същото това общество. Какво развитие, когато примерът е да правим това, което не бихме искали на нас да ни правят?!

Между другото, според Имануил Кант законът като инструмент на правото е идеал т.е. той винаги трябва да се усъвършенства. Но Кант казва и друго - моралът произтича от вътрешния глас на всеки, а правото е норма, произлизаща и прилагана под силата на държавната принуда. Най-широко разпространеното схващане е, че моралът и правото си взаимодействат, но "Апартаментгейт" е еманация на теорията, че моралът на господстващата социална класа (коя е тази класа в България - дали не започва с "мут" и не завършва на "ри") определя правото в съответното общество. С други думи, дори на философско ниво в България сме се оправили – защото при правото съществува и постоянното формиране на нови за обществото ценности. "Кради до откат" вече изглежда като обществена ценност, така да се каже основата, тухличката по апартаментгейтски на господстващия морал т.е. съвкупността от нравствени възгледи и ценности, морални норми, общоприети за дадено общество – затова и подаването на оставка в случая си е напълно достатъчно "наказание". И не зависи от постулата на съвременния развит свят, към който (уж) все се стремим – че правото трябва да е еднакво за всички, а не да зависи от моралните възгледи на един човек или на малцина.

За финал остава да си отговорим само на един въпрос – харесват ли ни новите ценности? И искаме ли да живеем като правим това, което не бихме искали да ни направят?

п.п. Ако все пак "Апартаментгейт" е това, което видните ни управляващи искат да правят всички в държавата, да кажат - ще влезе в сентенцията на Томазиус!

Автор: Ивайло Ачев

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 2 потребители