"България е свободна страна, в която жените и мъжете могат да изразяват свободно стила си. (...) Като всяка една жена политик мога спокойно да изразявам себе си чрез облеклото си." Ако сте следили вчера - това са думи на външния ни министър д-р Велислава Петрова-Чамова, изречени на 23 юни в сутрешния блок на bTV, когато бе помолена да коментира обществените реакции относно облеклото си по време на срещата с турския й колега Хакан Фидан. Неподходящо подбраната за случая рокля бе широко коментирана у нас веднага след срещата още на 11 юни. Затова вероятно не бихме се връщали отново към този въпрос две седмици по-късно, ако от изявлението на министъра вчера не стана ясно, че тя и до момента не разбира същината на проблема. Още: Външната ни министърка с обяснение за "голото рамо" и за Киевско-Печорската лавра
А проблемът е, че един външен министър по време на среща на високо дипломатическо равнище следва да се придържа към протокола, защото се явява на такава среща като представител на институцията и държавата, а не в личното си качество на частно лице. И когато нашият министър развива тезата за право на личен избор, индивидуална свобода и себеизразяване, това означава две неща – или че не схваща проблема, или че не приема критиката. И в двата случая имаме проблем, защото от външния министър се очаква не да демонстрира своята индивидуалност чрез облеклото си, а да представлява България и то по адекватен и достоен начин, който не поражда излишни съмнения и не отклонява вниманието от истински съществените въпроси на външната политика. Разбира ли първият ни дипломат спецификата на длъжността, която заема? Че човек, поел този пост, вече има определени ограничения върху личното си поведение именно защото представлява държавата?
Нека го кажем още веднъж, явно има нужда - един външен министър не е избран на този пост, за да демонстрира своята индивидуалност чрез облеклото си. Избран е, за да представлява България. Затова когато след официална среща общественото внимание се концентрира повече върху външния вид на министъра, а не върху резултатите от разговорите, очевидно е възникнал проблем как България е била представена на тази среща.
Министър д-р Велислава Петрова-Чамова сякаш създава впечатление, че е възприела критиката като атака срещу личната ѝ свобода. Всъщност критиката е насочена към преценката ѝ, проявена в конкретната официална ситуация. "България е свободна държава", каза министърът. Вярно е. И в една демократична държава никой не оспорва правото на министъра да се облича както пожелае в личния си живот. Съвсем различно е обаче какви стандарти следва да спазва, когато представлява България пред света. Всъщност дори е странно, че се налага да се обясняват такива неща на... министъра ни.
На официална среща дипломатическият протокол стои над личното себеизразяване. Самата идея на дипломатическия протокол е да осигури едни общоприети правила за поведение, така че личните предпочитания да не създават нежелани политически послания. Защото в дипломацията всеки детайл има значение. Облеклото също е част от дипломатическото послание - една иначе красива рокля, неподходяща за конкретния случай, може да бъде възприета като неуважение към събитието или домакина, и, за жалост както показа общественият отзвук у нас, причина да се чувстваме неудобно като българи.
Чудесно е, че нашият министър държи да има собствен стил. Нека се себеизразява, но в рамките на протокола. В Министерството на външните работи между другото би трябвало да има и едни съветници по протокола, които да насочат министъра как правилно да изгради публичния си образ, за да не изглежда неуместно и да не предизвиква негативни реакции. Но така или иначе крайната отговорност си остава на министъра, защото независимо какви съвети е получила от пиарите си, окончателното решение е нейно и именно тя е тази, която представлява държавата и всички нас.
Автор: Елена Страхилова
* Actualno.com потърси за коментар и един от най-авторитетните експерти по политическа комуникация, имидж и дрескод проф. д.н. Любомир Стойков, който е университетски преподавател и автор на монографии и книги като „Публична комуникация и медиаморфози“, „Стилът на диктаторите: Хитлер, Мусолини, Сталин“, „Управление на връзките с обществеността“, „Ефективна бизнес комуникация“, „Култура и медии“ и др. Ето какво отговори проф. Стойков на нашия въпрос за значението на дрескода в политическата комуникация и политическия имидж: „Дрескодът или казано по друг начин – изискванията и препоръките към облеклото, като част от политическата култура има ключово значение за политическата комуникация и общуването между държавните и партийните лидери. Външността заедно със стила на публично поведение е изключително важна предпоставка за конструирането и утвърждаването на политическия имидж. Те влияят много сериозно и върху формирането на репутацията на властимащите. Защо? Това е така, защото облеклото и неговите допълнения участват активно в политическото общуване на невербално ниво – те са част от езика на тялото и могат да се отразят решаващо върху цялостното впечатление по време на официални срещи, разговори, преговори и др. Облеклото изпраща послания, при това, често пъти дори по-силни от думите, които се разменят в официалните разговори. Спазването или неспазването на политическия дрескод не е само в полза или ущърб на съответния лидер в неговото лично качество. Гафовете и грешките в резултат на скандалното облекло на политика резонират силно върху имиджа на държавата или партията, която той представлява и логично водят до имиджови щети, удари по националното самочувствие и основателни негативни реакции. Комуникационната и протоколна практика изискват от политическите личности да носят адекватно облекло, „натоварено“ с необходимата официалност, отговорност и сдържаност особено при официални срещи и разговори. В такива случаи е добре външността да е една идея по-консервативна и строга, отколкото странна, екстравагантна и безвкусна!“
