Среща на върха на "Източно партньорство" в литовската столица Вилнюс на 28 и 29 ноември 2013 година е една от най-важните отправни точки, довели до последвалия Майдан в Украйна и сегашната неспираща жестока война с Русия. Повече за нея разкри в интервю за TVP World Далия Грибаускайте, президент на Литва в периода 2009-2019 година.
Факторът "Путинова Русия"
СНИМКА: Виктор Янукович, Getty Images
На въпросната среща най-чаканият гост е украинският президент Виктор Янукович. Той идва – за да каже, че ако Украйна подпише споразумение за асоцииране с Европейския съюз, режимът на руския диктатор Владимир Путин ще удари страната с икономически санкции. По онова време украинската и руската икономика са силно свързани и изтегляне на руски капитали ще доведе до огромни загуби. "Не мога да подпиша", заявил Янукович според разказа на Грибаускайте. И това, по думите ѝ, било абсолютно неочаквано за ЕС – ОЩЕ: Зад кулисите: Коренът откъде тръгна войната в Украйна - руската ескалация при Янукович (ВИДЕО)
По онова време Брюксел работеше с рамка от 610 млн. евро макрофинансова помощ, обвързани с изпълнението на стендбай програмата на Международния валутен фонд от 2010 година. Янукович твърдеше, че привеждането на икономиката на Украйна към европейските стандарти изисква най-малко 20 млрд. евро годишно, а украинският премиер по това време Микола Азаров упрекваше ЕС за това, че не предлага компенсация за стесняването на достъпа на украинските стоки до руския пазар. На 11 декември, 2 седмици след провала, Азаров поиска официално 20-те милиарда.
През 2013 година Русия беше най-големият купувач на украински стоки – украинският износ за руския пазар е за 15,1 млрд долара или близо 24% от целия износ на страната. Загубата няма как да се компенсира от 610 млн. евро.
Освен това: На 27 юли 2013 г. Владимир Путин пристигна в Киев с последен опит да обърне Украйна към Евразийския съюз. Два дни по-късно руската потребителска служба "Роспотребнадзор" забрани вноса на шоколад и сладкарски изделия на украинската компания "Рошен" с мотива, че в пробите е открит бензопирен. Собственик на компанията е Петро Порошенко – той стана президент на Украйна след Майдана и когато Путин нареди анексирането на Крим. На 14 август, 2013 г. Руската федерална митническа служба вкара всички украински вносители в черен списък и наложи тотална проверка на всеки товар от Украйна, което на практика запуши границата. На 21 септември, на форума "Ялтенска европейска стратегия", Порошенко и съветникът на Путин Сергей Глазиев стигнаха до публичен скандал. Какво каза Глазиев е много показателно – освен, че заяви, че било митология какви ще са ползите за Украйна от свободна търговия с ЕС, защото пак щяло да има мита и такси, той каза, че рускоезичното малцинство може да разцепи Украйна, а Москва ще има правно основание да го подкрепи. На въпрос дали асоциирането може да доведе до разпад на Украйна, Глазиев потвърди и посочи за паралел разделянето на Чехословакия и Югославия през 90-те години на XX век. Какво преживява Ялта сега, 13 години по-късно - кадрите са от вчерашния 7 август, 2026 година, а Главното разузнавателно управление на Украйна (ГУР) уточни, че украинските морски дронове, които се появиха там, са напомняне, че Ялта е украинска територия:
Occupied Yalta is currently under a combined sea drone attack. pic.twitter.com/T36pH3inET
— WarTranslated (@wartranslated) August 7, 2026
HUR says its Group 13 unit put Magura combat sea platforms on display off Yalta in Russian-occupied Crimea on August 7, ahead of the city's holiday. The agency described the sailing as a "parade" reviving a tradition from free Yalta, when Ukrainian military ships and vessels… pic.twitter.com/VB7ZoXndqI
— NOELREPORTS 🇪🇺 🇺🇦 (@NOELreports) August 7, 2026
Парите освен това не бяха единственият спорен момент. Европейският съюз държеше на освобождаването на Юлия Тимошенко, осъдена през 2011 г. и определяна в европейските столици като жертва на избирателно правосъдие. Мисията на тогавашните председател на Европейския парламент Пат Кокс и полския президент Александър Квашневски обикаля Киев месеци наред, за да намери формула, по която Тимошенко да замине на лечение в Германия, напомня Frontline Monitor.
През нощта на 30 ноември, 2013 година, "Беркут" разчисти площада в Киев с палки и за едно денонощие на улиците излязоха стотици хиляди души, включително от градове, които дотогава не бяха реагирали. Протестът вече не беше за едно търговско споразумение – беше за правото да избираш сам. А последният икономически опит на Путин да обърне курса на Украйна беше направен на 17 декември, 2013 година – тогава Янукович гостува в Москва. Путин обеща Руският сребърен фонд (за национално благосъстояние) да изкупи украински еврооблигации за 15 млрд. долара, а руският газ за Украйна трябваше да поевтинее от около 400 на 268,5 долара за 1000 куб. метра в периода 2014-2019 година. Всичко това издържа само 2 месеца – между 18 и 20 февруари 2014 г. центърът на Киев се превърна в стрелбище: снайперисти на "Беркут" откриха огън по демонстранти по улица "Институтска", а само на 20 февруари бяха убити 49 души. Революцията на достойнството завърши със 108 загинали цивилни и 13 полицаи. Това беше и краят на режима на Янукович – ОЩЕ:
- "Превратът на Майдана": Между пряка демокрация, "киевска клика" и "мръсна война"
- Край на разследването за кръвта и убитите на "Майдана": Официални обвинения
- Делото за Майдана: "Беркут" са унищожили оръжията, с които са убивали невинни украинци
- Европейският съд по правата на човека призна Украйна за виновна, че не е предотвратила насилието в Одеса през 2014 г.
- Директно отговорен за десетки изгорели през 2014 година в Одеса чиновник се заканва да отмъсти
- Руски министър и директорът на ФСБ са заподозрени в убийството на протестиращи на Майдана
- Не искахме Минските споразумения да работят: Сивият кардинал на Путин го призна
