X
 
 

Разказ за Калин Т.

2898 0
photo of Разказ за Калин Т.
Всички знаем кой е Калин Т. и това не е някакъв опит за ужким прикриване, просто фамилията му е дълга и ми заема много място на листа, а на мен времето и пространството ми свидят по принцип. Но от друга страна Калин Т. е фиктивен литературен герой в случая, леко прозаичен и три четвърти противоречив, полугениален и ей толкова не му достига да е феноменален. Така че моля фикция и действителност да не бъдат разбърквани, смесвани и контрапунктирани по никакъв начин, защото това няма да е от полза за спасението на нашите души.

И ето, виждаме го нашия герой Калин Т. веднъж да прекрачва прага на една книжарница. Това често му се случва, защото той обича книгите. Обича да ги гледа, да ги докосва. А понякога и да ги пише. Доста често, всъщност. Някои биха казали прекалено, но аз не съм от тях, ще ме извинявате. Обаче не разполагаме с информация дали този литературен герой обича сам да чете литература и ако го прави, в какви количества. Защото има разлика дали четеш по една книга на пет години или на месец. Добър ден, поздравява любезно той, защото е любезен и човеколюбив по подразбиране и безвъзвратно. Не може да си позволи да се държи грубо и презрително, не отговаря на вътрешните му нагласи подобно некрасиво поведение. А у човека всичко трябва да бъде красиво, както е казал неговият любим писател Антон П. Ч. Оглежда се Калин Т. леко втренчено, защото тайно в себе си се надява всички да са го познали и да отвърнат на поздрава му с подобаващ респект. Писателите, тези върхове на хранителната пирамида, трябва да бъдат уважавани в една нормална страна и в един нормален свят. А ние се борим с всички сили за нормалност.

Пропагандните страхове от еврото и защо имат почва у нас

По-старите читатели вероятно помнят трепета, който предизвикваха чуждите пари по времето на соца. Помнят сигурно и как купил полагащите...

- Добър ден – повтаря нашият герой.

- Добър да бъде – отговаря му усмихната книжарка, но Калин Т. не може да прецени дали усмивката ѝ е сърдечна или съвсем служебна. Започва да разсъждава по този въпрос отначало съвсем ненатрапливо, но постепенно съмненията му се усилват, недоумението му расте и той застива в ступор пред щанда с нови любовни романи. Не, не достигат до ума му жестоките заглавия пред него: „Когато съм с теб“, „В градините на любовта“ и т. н. Той мисли. Тежко, сериозно.

- Да ви предложа нещо? - Пита го със същата усмивка книжарката. Преди Деня на влюбените мнозина клиенти се спират точно пред този раздел и дълго се двоумят и триумят.

Не и Калин Т. Той не понася медийните трикове и комерсиалните кампании. Той е влюбен всеки ден и няма нужда от подобен фарс. Влюбен е в човечеството и го ненавижда същевременно. И за да бъдем честни докрай, неговите разкази и романи могат да бъдат определени с една обща дума – любовни. Раздава този човек своята любов безвъзмездно, не търси нищо в отплата. Само ако може да не го класифицират в разни пропаднали жанрове.

- Пф – реагира, когато най-накрая забелязва заглавията пред себе си. - Аз всъщност търся нещо по-задълбочено.

И България ще се разтърси

Когато разкрия името на баща ти, цяла Испания ще се разтърси. Тези думи на Естела Рейнолдс, една от лудите героини в комедийния испанск...

И тук ще ви замолим да не се подвеждате по никакъв начин по това, което ви прилича на инсинуация. Ние само ви разказваме какво се случва с нашия съчинен литературен персонаж в една напълно хипотетична ситуация. Калин Т. може и да е тщеславен, може и понякога да обикаля щандовете на книжарниците в търсене на някое свое заглавие, но днес той търсеше нещо съвсем конкретно, от друг автор, не от себе си, нещо, което да му даде сили да продължи борбата с демоните на всеобщата поквара.

- Имате ли „Записки от подземието“? Чел съм я на младини, мисля, че ми повлия тази книга. - Спира дотук, не иска да бъде многословен. Не иска да се разнежва и да обяснява как изпод шинела на Гогол е излязъл дори и той самият. Косвено, един вид, има приемственост в писателството. Фьодор М. Д. излиза изпод Гоголевия, а Калин Т. излиза изпод Фьодоровия. Сигурно и Федя е носил такава дреха? Ще взема и аз да си ушия един шинел – решава Калин Т., докато разлиства подадената му книга. Търси точно определен пасаж. Намира го и пръстите му потреперват сладостно:

„Аз например съм ужасно самолюбив. Мнителен съм и обидчив като някой гърбушко или джудже, но, честна дума, изживявал съм такива минути, че ако се случеше да ми ударят плесница, щях може би даже и на това да се зарадвам.

...

И най-важното е, че както и да го въртиш, все излиза, че винаги аз съм най-виновен за всичко и което е най-обидно, че без вина съм си виновен и, тъй да се каже, по законите на природата. Първо, за това съм виновен, че съм по-умен от всички, които ме заобикалят. (Аз винаги съм се смятал за по-умен от всички, които ме заобикалят, и, ще ми повярвате ли, понякога дори съм се притеснявал от това. Поне цял живот съм гледал някак настрана и никога не съм могъл да гледам хората право в очите.)

Границите на здравия разум

Преди няколко години така се бях газирал на една учителка, дето пълнеше главата на детето ми с глупости, че щях да ходя да ѝ искам обяс...

...

Тогава бих превърнал всичко на света в прекрасно и възвишено; в най-гадния, безспорен боклук бих открил прекрасното и възвишеното. Бих станал сълзлив като мокър сюнгер.“

Автор: Николай Фенерски 

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители

0 Коментара

Кафене
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Последно в Актуално