Знаете ли, има много простички неща, с които обаче като общество все още трудно се справяме. Едно от тях е уважението към институцията на учителя. Такова ни липсва и към лекаря, и към полицая, и към кварталния магазинер. Липсва ни, тъй като изисква усилие, а българинът обича, когато всичко му се случва с по-малко усилия.
Още: Русия разполага военна техника близо до Финландия. Нови танкове се пазят за "по-нататъшна употреба"
Още: Разединени американски щати: Какво свърши Тръмп с Америка за 100 дни
Днес като че ли за учителя започва да се говори с повече разбиране и отношение, най-сетне започват и някакви реформи в сферата, но все още сме радикално далеч от истината.
И не, уважението не е тривиална категория, която можем да изтрием от дъската - трябва да го възпитаме в себе си, в децата си, в обществото си. Трябва да го поставим най-отгоре в моралния си свят и да го храним с добри примери, за да оцелява, тъй като там горе често пъти е ветровито и студено.
Дългогодишно нерешаваните въпроси на образованието, проблемните ученици, също толкова проблемните им родители, бумащината, в която затъва учителят, демотивиращото възнаграждение и влошената обществена среда все по-дълбоко човъркат в авторитета на професията. Тя трябва да е съзнателно търсена иначе все още си остава непривлекателна по отношение на условията, които предлага.
Още: "Надяваме се на 9 май Путин да сложи край на войната в Украйна"
Още: Младите турци: "Искаме да живеем като човешки същества"
Хората, които стоят зад нея обаче подготвят всички останали членове на обществото ни. И ако то не отвръща поне с благодарност и уважение, тогава просто нямаме общество. Тогава просто нямаме хора с ценностен хоризонт, нямаме личности, а само индивидуалности.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Жените в Русия не раждат деца, колкото и руските власти да ги убеждават да го правят
Днес младите учители, започващи работа в системата, са напълно наясно с какво се забъркват, но стават част от нея заради онова чувство, че може да дадеш, да си полезен другиму. Учителите, които са вътре в системата, ежедневно се борят срещу нейното обратно течение и полагат усилия всеки ден за една по-добра България. Преподавателите, които системата е пенсионирала, остават в душата си учители до края на дните си. Всички тези хора, повярвайте ми, не искат нищо, а заслужават толкова много.
Уважаеми читатели, днес е 15 септември - повод да проверим колко струваме като нация през уважението ни към учителя.
Автор: Румен Скрински
Още: Русия остава в миналото: Индия играе по собствени правила
