Често се изразява мнението, че Гърция, бидейки малка държава, трябва да се движи по начин, който я оставя незасегната от международните събития. Сякаш има някакво вълшебно място, в което времето и пространството са застинали.
Проблемът не е, че подобни аргументи биват изказвани. По-скоро, проблемът се крие в неспособността или просто нежеланието на експерти, политици, журналисти или така наречените влиятелни личности да разберат и анализират ситуацията, преди да водят смислен разговор.
Нещата са доста прости. Гърция все още е затънала в криза, която е преди всичко заради неспособността на една клиентелистка държава да се адаптира към 21. век.
Отговорността за това пада на раменете на ПАСОК и „Нова демокрация“, а в последно време и на СИРИЗА, партия която неколкократно доказа, че е евтина социалистическа реплика, идваща директно от 80-те години на 20. век. Отговорността пада и върху очевидния провал на външните кредитори на Гърция да реализират, че стриктната и продължителна строгост единствено ще отложи банкрута, докато в същото време ще подхранва нестабилността в Югоизточна Европа и Източното Средиземноморие – райони, които традиционно се намират в сферата на интерес на Европейския съюз.
Междувременно има и други фактори, които, както се вижда в последно време, могат да направят реториката на лявото правителство за излизането на Гърция от спасителния план да звучат като много лоша шега. Още по-лошо, те могат да доведат до продължителна нестабилност. Една бъдеща гръцка криза, независимо от формата ѝ, вероятно ще включва и Турция по един или друг начин. Турските икономически проблеми вече оказаха влияние върху уязвимите облигации на Гърция, разбивайки мечтата за чист изход от спасителната програма. Гръцкият износ също се очаква да бъде ударен от обезценяването на турската лира.
Все още е рано да се каже какво влияние ще окаже върху глобалната икономика турбуленцията в Турция. Въпреки това ефектът върху по-малкия ѝ съсед, Гърция, вече е видим. Дистанцирането на Анкара от системата на Западния алианс причинява пукнатини в отношенията на Гърция със страни като Русия. Междувременно това прехвърля товара върху страните, заобикалящи Турция – със своята география, население и военна мощ.
Нормализация на връзките на Запада с Турция няма да бъде по-добър сценарий, тъй като ще превърне Гърция отново в досаден партньор, който непрестанно повдига въпроси за по-големия си съсед. Отношенията на Турция със Западния свят е малко вероятно да останат същите. Стояща на Западния фронт, Гърция не може да си позволи да се колебае между псевдонационалистическата поза и безидейността.
Няма по-оптимистични сценарии. Трябва да се нагодим към възможно най-лошия сценарий и да се надяваме на най-доброто. Времето ще покаже дали ще проработи.
Коментар на Василис Недос за гръцкия вестник Kathimerini, цитиран от агенция "Фокус".
