X
 
 

Поклоннически поход с мощите на св. Йоан (Иван) Рилски ще премине през Врачанско

1870 0
photo of Поклоннически поход с мощите на св. Йоан (Иван) Рилски ще премине през Врачанско
Снимка: ФБ
По повод 550 годишнината от връщане мощите на св. Йоан Рилски в Рилската света обител през 1469 година се провежда Поклоннически пешеходен поход "Светият път". Той започна от 30 юни и ще пхродължи до 31 юли 2019 година. За първи път походът ще премине по маршрут, максимално близък до пътя на пренасяне мощите на Св Йоан Рилски от Велико Търново до Рилския манастир. За отбелязване по достоен начин  походът се организира от монашеска процесия, определена от събора на Рилския манастир, водена от йеромонах Теофан, йеромонах Варлаам, брат Келасий и пресвитер Йоан от Белчин.

След получаване чудодейните мощи на св. Йоан Рилски в Търново участниците изминават пътя от старата българска столица през град Никопол, манастира "Св. Георги" при гр. Плевен, Садовския манастир при с. Садовец, Карлуковския манастир, Тържишкия манастир, манастира "Св. Йоан Пусти" при гр. Враца, Черепишкия манастир, Курилския манастир "Св. Йоан Рилски" при гр. Нови Искър, ротондата "Св. Георги" в София и Кладнишкия манастир, и посрещнати тържествено при днешния гр. Дупница,  продължават пътя  и достигат метоха "Орлица" и Рилската света обител, в която са посрещнати радушно, като денят на връщане мощите на Рилския чудотворец се превръща в един от празничните дни в православния ни календар.

Той ще преминава по пътя на монашеската процесия от 1469 г. Към него може да се присъедини всеки, за да се докосне до природните красоти на част от страната ни и да посети част от известните, но и не толкова популярни църкви и манастири по трасето.

В Община Мездра поклонниците ще минат по маршрут:

 (16 юли, вторник)  с. Камено поле – Тържишки манастир (19 км)

с. Камено поле – с. Долна Бешовица – Тържишки манастир;

(17 юли, сряда)  Тържишки манастир – с. Върбешница (23 км)

Тържишки манастир – с. Старо село – с. Царевец – с. Долна Кремена – с. Горна Кремена – с. Върбешница;

(18 юли, четвъртък)  с. Върбешница – гр. Враца (20 км)

с. Върбешница – гр. Враца.

Това фактически е третият етап о похода. Той се извървява от 14 до 21 юли от гр. Луковит – с. Карлуково и преминава през живописни местности във Врачанския балкан. Сред интересните участъци са с. Карлуково – с. Кунино – с. Долна Бешовица, както и р. Враца – с. Паволче – с. Челопек – с. Люти брод – Черепиш. Ще бъдат посетени два манастира – Тържишки манастир „Св. Пророк Илия” и Бистрешки манастир „Св. Иван Пусти”.

Ето повече информация за местата, които са малко изестни:

 Тържишки манастир е наречен така, защото до него е имало тържище още от Второто българско царство. Намира се намира на 4 км от с. Струпец, община Роман. Разположен е върху рида Гола глава, на 300 м. от река Искър. Няма точни данни кога точно е основан. По време на падането на България под османско владичество светата обител е опожарена, а най-старата й сграда, съхранена и до днес, е съборната църква. Смята се, че храмът се датира от ХVІ в., но има и мнения, че може би е бил изграден през ХІV в. От ХVІ в. са стенописите „Влизането в Йерусалим”, „Успение Богородично” и др.

Възстановяването на манастира започва през 1824 г. Богатият врачански възрожденец  Димитраки хаджи Тошин наел майстори, които работели през нощта, за да направят покрив на църквата. През 1862 г. до съборната църква е изградена красива каменна чешма с четири чучура, украсена с каменни релефи. През годините манастирът е бил духовно и религиозно средище. Тук подслон са намирали борците за национално освобождение от османска власт Васил Левски, Никола Обретенов и др. През 80-те години на ХХ в. започва реставрацията на стенописите на Струпешкия манастир, а през 90-те тук е построен и нов храм.

Манастир „Свети Иван Рилски – Пусти“ край Враца се слави с удивителна история.

Малко хора знаят, че патронът на манастира „Свети Иван Рилски“ е бил отшелник по тези земи. Преданието сочи, че вероятно тук е била неговата отшелническа обител. Затова е наречен „Свети Иван Пусти“ (от „пустиножител“ – другата дума за отшелник) и Бистрешки (от името на близкото село). Манастирът е датиран от 1544 г. Обявен е за паметник на културата още през 1978 г. Причината е, че до него се е стигало единствено по кози пътеки и едва през 2008 г. светата обител, вече напълно реставрирана, отваря врати за миряни.

Намира се в прегръдките на Врачанската планина. Малката поляна, на която е разположен, е оградена с отвесни, високи около 50 метра варовикови скали. В основата им се образува висока и широка пещера с карстов извор. На северната ѝ стена неизвестен зограф е изписал пет сцени от житието на свети Димитър и свети Нестор.

Стенописите се намират на 12 метра височина и обхващат площ от 15 кв.м, а надписът под сцените сочи годината 1544. Върху западната стена на пещерата са запазени следи от скални икони с образите на св. Иван Рилски и св. Йоан Богослов. Под тях е свещеният извор с езерото – за водата му се вярва, че е лековита. Тя минава покрай църковната сграда и пада от скалите, като образува малък водопад.

Черепишки манастир

Предвидено е посещение на Св. Литургия в Черепишкия манастир „Успение Богородично”. Разположен е в Искърското дефиле в северните склонове на Стара планина на брега на река Искър. Според легендата манастирът е получил името си от белеещите се кости на загиналите войни, останали след битката на цар Иван Шишман с османските нашественици, състояла се в района. 17в.

Черепишкият манастир е възстановен по инициатива на известния български художник Пимен Зографски. Тогава е издигната и сегашната църква. През Възраждането в манастира се развива богата книжовност. Тук са писани и преписвани книги, жития и евангелия, като сред тях са „Черпишкото евангелие“ (от 16 в. със златни корици и украсено с библейски сцени) и „Данаиловото евангелие“, преписано през 1616 г. В обителта намира убежище св. Софроний Врачански. В Черепишкия манастир е творил Иван Вазов, досега е запазена стаята и обзавеждането й, така както при гостуването на Дядо Вазов.

В Рилския манастир ще бъде почетен св. Иван Рилски

Големи църковни празненства започват днес (18 август) в Рилския манастир по повод 1070 година от кончината на основателя на Рилската св...

Четвъртият етап е от Черепиш до София – от 20 юли до 25 юли 2019 г. Този участък включва три манастира. Първият е Осеновлашки манастир „Рождество на Пресвета Богородица (Седемте престола)”. Разположен е в дефилето на р. Габровица, в северна Стара Планина. Намира се в полите на връх Измерец, на 7 км от с. Осеновлашко.

Легенда свързва основаването на Осеновлашкия манастир (7-те Престола) с името на болярина Петър Делян и с въстанието против византийското владичество през 1040 г. Има и друго предание – обителта е основана през 11 в. от 7 боляри, които идват от Бесарабия и се заселват в Балкана заедно с техните семейства. Има сведения за съществуването на обителта в преписка от четириевангелие от 1511 г. и в служебник от 1554 г. Разрушен е през 1737 г., по времето на султан Махмуд. Възстановен е след руско-турската война през 1770 г. С това дело се заемат двамата братя свещеници – Тодор и Марко от Тетевен, с помощта на майстор Стоян от Троян. По време на Възраждането и революционните борби тук намират убежище Вълчан воевода, Мартин войвода, Софроний Врачански и Васил Левски.

Поклонническият поход преминава през Курилски манастир „Св. Йоан Рилски”. Намира се на брега на р. Искър, на километър от кв. Курило на гр. Нови Искър и на 12 км от София. Тук е имало обител още през Първото българско царство, но в началото на османското робство е разрушен. През 1593 г. манастирът е възстановен със средствата на жителите от околните. Тогава е построена и сегашната църква, изписан през 1596 г. от известния живописец Пимен Зографски. В началото на 20в. Курилския девически манастир е в разцвета си и бил обитаван от 45 монахини. По това време тук е действала печатница, в която се е печатала християнска литература. Тук са се съхранявали някои ценни реликви. Сред тях са евангелие писано от отец Матей от 16в. и каменен свещник със старобългарски надписи от 1497 г.(и двете сега са в Църковния историко-археологически музей в София).

Пети етап е София – Рилски манастир (26 юли-31 юли).

Целият маршрут „Светият път” предлага едно съпреживяване на пренасянето на мощите на Свети Иван Рилски. Включването в похода е не само родолюбиво дело, а и връщане към корените ни, към православната вяра, която ни е съхранила като народ. 

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители
Последно в Актуално