Македонският "Дневник": Българите влязоха в гръцките чехли

„Македония научи това от опита с Гърция и не е изключено следващата „Гърция” да бъде България”, смятат македонски дипломати, които не били убедени, че „условията на България биха била на същото равнище".

„Сред дипломатите в една балканска страна се разказва виц за това, че когато питали българския колега какво мнение има за поведението на Гърция към Македония, той отговорил: Не знаете какво ги очаква от нас”, пише вестникът.

„В редицата изявления от български политици, последното е от министъра на външните работи Николай Младенов, който заяви, че българските власти няма да забравят инцидента от май тази година, когато българският посланик Иван Петков е бил нападнат в Скопие. На 4 май, според български медии, „македонски националистически хулигани” направили организирано нападение срещу делегацията, водена от посланик Петков, която е полагала цветя на гроба на „българският революционер” Гоце Делчев”. Младенов заявява, че българското правителство ще прецени кога и как да се реагира на подобни провокации. Той е изтъкнал, че неговата страна е на по-високо морално ниво и няма да се опитва да превърне историята в средство за борба срещу съседите. Все пак, според информациите, до края на тази година България ще приеме документ, в който ще бъдат начертани основите на българската политика към съседите. Документът ще съдържа червени линии, през които не може да се минава в двустранните отношения”, пише вестникът.

„Като член на ЕС България не предлага европейска програма, а напротив - връща се крачка назад и по поведението или отношението не се различава от останалите балкански страни. Мисля, че от тях се очаква да покажат европейски подход”, заявил бившият македонски дипломат Огнен Малески.  Малески смята, че македонските власти очевидно не могат да оправят нещата с България и трябва да се запитат до колко Македония има принос за тази ситуация. Затова, смята Малески, македонският външен министър Никола Попоски трябва час по-скоро да организира среща с българския си колега, за да се изяснят нещата. Попитан дали България може да стане втора Гърция в процеса на интеграция на Македония в ЕС, той заявява, че не може да се сравняват двете страни, тъй като проблемът е различен, въпреки че българите влизали в тази игра и „не може да излязат от своите обувки”.

Македония: България не е Гърция - няма подкрепа от ЕС за червените линии

България няма подкрепа от ЕС за своите „червени линии”, коментира македонското електронно издание Нетпрес. Изданието цитира...

Прочети повече

„Точно е това, че балканското поведение е от типа "който може да блокира – блокира". Но това поведение не е добросъседско. Нужен ни е диалог, а не документ с червени линии. Трябва да седнем на маса, защото нещата ще тръгнат в грешната посока”, заявил Малески.

Професор Владо Поповски от своя страна заявява, че въз основа на дипломатическите българско-македонски отношения правителството в София няма да позволи историческите въпроси да се включат в блокирането на Македония относно нейната интеграция към ЕС.

„Като част от един дългосрочен исторически фолклор на релация на българско-македонски отношения, не за пръв път от София показват, че ще повдигнат въпроси като условие за съгласието си за членство на Македония в ЕС. Надявам се, че съответната политическа структура в България няма да повдигне въпросите, тъй като в българско-македонските отношения няма реални проблеми. Тези проблеми, които се повдигат, са типични за историческите различия, за полемики или за исторически проучвания. Те не са такива различия, че да може една страна да ги наложи като политическо условие за членство в ЕС”, смята Поповски.

Неназован македонски дипломат, който бил наясно с отношенията между Македония и България, заявява, че не изключва прилагането на политика на блокада в ЕС, въпреки че може да не е със същата сила като Гърция, с оглед на авторитета на България в Съюза, който не е на високо ниво.

„Вместо блокада, София може да усложни процеса на евроинтеграция”, заявил дипломатът. Според него в двустранните отношения българите спазвали дистанция, а причините можели да се търсят в преценките, че България досега е помогнала повече, отколкото Македония й е върнала. От друга страна намерението за червени линии може да е и за вътрешна употреба, заради контролиране на национализма.

Скопие: Българите отказват да гледат "Трето полувреме"

Българският посланик в Скопие Иван Петков не отиде на първата прожекция на филма „Трето полувреме” в Скопие, пише македонск...

Прочети повече

„В ситуация, когато повечето страни членки на ЕС са с настройка за определяне на дата за преговори с Македония, позицията на България не е без значение”, изтъкнал дипломатът. Друг македонски дипломат заявил, че инцидентът с българския посланик в Скопие на гроба на Гоце Делчев е сериозно нещо, която България щяла да вади винаги като аргумент, когато Македония не иска.

„В дипломатическите кръгове се знае за техните заплахи за блокада на македонския път към ЕС. Затова нищо не трябва да бъде оставено на случайността. Ние нямаме реална защита и трябва да внимаваме за нашите постъпки”, заявил дипломатът.

Съпредседателят на нерегистрираната в България партия ОМО „Илинден” –ПИРИН Стойко Стойков е заявил от своя страна, че това, което става в България, не е нищо ново, а кампания, която започнала с членството на България в ЕС.

„Реално още от 2006 г. започна да се формира мнение за блокада на Македония. Ивайло Калфин изтъкна, че българската подкрепа за Македония няма да бъде безусловна. София се страхува Македония да влезе в ЕС, защото като член ще иска признаване на македонското малцинство. От друга страна, червените линии са основа за конфронтация, но и пречка за свободна научна мисъл”, заявил Стойко Стойков.

Редактор: Сияна Любомирова