Самопричинен застой

В известен смисъл този песимизъм изглежда малко прекален. Най-лошите развръзки – рухването на единната европейска валута и изпадане в рецесия на Китай докато правителството се опитва да намали инфлацията, може да бъдат избегнати. Последните данни са по-добри от очакваните за перспективите за глобалното производство, което е знак, че няма да има внезапен срив. Америка може да се представи малко по-добре от очакваното. Цялостният ефект ще бъде слаб, но не и страшен – глобалният БВП може да се увеличи с 3%, най-ниско ниво от 2009 година и много под средното за последното десетилетие.

Но от друга страна, мрачните прогнози са на място и изключително депресиращи. Една от причината защо прогнозата е толкова сива е, че политиците, особено на Запад, правят малко, за да помогнат (и могат да навредят) на своите икономики. Нещата могат да бъдат по-добри.

Да започнем с Европа, най-слабата част от глобалната машина. Еврозоната почти сигурно вече е изпаднала в рецесия, която повечето анализатори очакват да бъде кратка. Случаят с лек спад предполага, че европейските политици са на път да решат дълговата криза, че Европейската централна банка (ЕЦБ) е намалила рисковете за дългово бедствие със своите скорошни мерки за тригодишната ликвидност на банките и че влиянието на фискалните съкращения върху икономическия ръст ще бъде кратко и скромно.

Тези надежди може да се окажат неоправдани. Несигурността за бъдещето на еврозоната все още е голяма, не на последно място, защото европейските политици са по-съсредоточени върху предотвратяването на бъдещото прахосничество, а не върху това да подкрепят днес затруднените икономики. Въпреки инжекцията на ЕЦБ, банките не желаят да купуват държавни облигации. А след като само Италия и Испания трябва да платят 150 млрд. евро по своя дълг през първото тримесечие на тази година, рисковете и опасенията за суверенния дълг ще се засилят. Порочният кръг на слаб ръст, по-големи дефицити и още съкращения отново се установява. Нека погледнем Испания, където новото правителство разкри, че бюджетният дефицит за 2011 година ще бъде по-лош от очаквания (8% от БВП вместо 6%) и незабавно обяви нови мерки за съкращаване на разходите и увеличения на данъците, за да компенсира. Ако тези свиващи мерки се подхранват сами, спадът в Европа може да е ужасяващ.

МВФ: Малко вероятно е еврото да "изчезне" тази година

Малко вероятно е еврото да „изчезне” тази година, заяви днес ръководителят на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лага...

Прочети повече

Еврозоната е най-мрачната сянка надвиснала над световната икономика, но не е единствената. Развиващите се пазари може да се препънат. Икономиката на Китай явно започва да се забавя. И дори ако Пекин освободи макроикономическата си политика, за да предотврати резкия спад, ръстът през тази година най-вероятно няма да е повече от 8%. Забавянето на растежа в Китай намалява цените на стоките, което се отразява на износителите в Латинска Америка. Като се добавят някои вътрешни проблеми и ефектите от еврокризата, възможно е развиващите се икономики да имат ръст от едва 5%. Това ще бъде най-слабото им представяне от десетилетие, като се изключи глобалния спад през 2009 година.

Ако има положителна изненада, то тя най-вероятно ще дойде от САЩ. И не защото ръстът ще бъде силен, а защото очакванията за най-голямата световна икономика са много ниски. Очаква се Америка да има ръст от 2% през 2012 година, твърде слаб, за да се намали нивото на безработицата. Ситуацията може да не се окаже толкова сива, но прогнозите за Америка, подобно на тези за Европа, са помрачени от политическата несигурност.

Историята сочи, че финансовите кризи са последвани от години на слабост. Но част от сегашната болка е ненужна. Няма извинение за липсата на яснота за бъдещето на еврозоната, нито за фискалната парализа на Америка. Европейците не трябва да решават проблемите на периферните страни с още по-тежко съкращения. По смислен е балансираният подход на повече финансиране и структурни реформи. Неспособните политици сложиха огромен товар върху централните банки, които ще трябва да прибягнат до нови нетрадиционни мерки. Това ще успокои агонията, но няма да компенсира грешките на политиците. Изглежда, че 2012 година ще бъде годината на самопричинения застой.

Икономист