Трудният път на Турция към ЕС

Както всички политически и военни съюзи, влизането на Турция в ЕС представлява едно от морските чудовища в историята на ЕС. От около 50 години Турция, с единия крак в Запада, с другия – в Азия, се опитва да се приближи към своите западни съседи. Още през 1963 година страната подписа договор за асоцииране с предшественика на ЕС. Оттогава напредъкът е осезаем, но бавен, а всичко оставя впечатлението, че времето остава най-добрият съюзник на Анкара пред колосалната задача, която остава да бъде изпълнена.

Доказателство за тази политика на интеграция с малки стъпки е фактът, че във вторник Европа даде зелена светлина пред отварянето на нова глава от преговорите с Турция, въпреки че разговорите по темата „регионална политика”ще започнат едва през есента. Отлагането бе начин да бъде „наказан” турският премиер Реджеп Тайип Ердоган за репресиите срещу демонстрантите. Решението бе взето и под натиска на германските консерватори, които искаха да отложат дебата след парламентарните избори в Германия. Така, днес, от 35-те преговорни глави отворените са едва 13, а само една е временно затворена.

Всяка година дирекцията по разширяването към ЕК прави междинни доклади за напредъка на страната по десетина критерии. В последната си публикация докладът подчертава многобройни точки, по които Турция изостава. Най-щекотливите вече са известни – въпросът за кюрдското и арменското малцинство, както и отказът на Анкара да признае Кипър, чиято северна част е окупирана от турската армия. „Значителни усилия трябва да бъдат направени в повечето области, особено по отношение на свободата на изразяване, свободата на събиране и съдружие и свободата на вероизповеданието”, гласи докладът. Отбелязва се ограниченият напредък в борбата срещу корупцията и достъпа до правосъдие.

Така, пренаписването на конституцията, което се обсъжда в момента, се очертава като един от големите залози. Трябва да се премине от „твърде защитавана държава” към „държава, повече защитаваща своите граждани”, отбелязва френският евродепутат и председател на комисията ЕС-Турция Елен Флотр. Според Жан-Франсоа Перуз, директор на Френския институт за анадолски изследвания в Истанбул, Турция прегрешава по 4 основни пункта – положението на жените, условията на труд, околната среда и градското благоустройство, като за последното конфликтът за парк „Гези” е явно доказателство.

Откакто пое властта преди 10 години Ердоган следва политически график, който не винаги помага за интеграцията на страната му. Несъмнено, той е човекът, който през 2005 година тропна по масата, за да покаже, че страната му е чакала достатъчно. След трудните преговори, които доведоха до окончателно отваряне на пътя към европейското присъединяване, той се завърна в Турция като „завоевател на Европа”. Но премиерът е също така мъж, който иска връщане на забрадката за жените в университетите, и то в страна със светски традиции. А всичко това рискува да раздразни европейското общество, което е по-скоро затворено за идеята за турското членство в ЕС.

Това е парадокс, който се обяснява с изискванията на електората на умерено ислямската партия на Ердоган. Подкрепен от по-скоро скромни и с консервативни ценности хора, Ердоган трябва да има даде някакво обещание, дори и то да влиза в противоречие с европейската пътна карта. „Пред едно население, което не е толкова добре икономически приобщено както средната класа, той залага всичко на символичното включване чрез религията и ултранационализма”, казва Перуз.

Поан