Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа
Войната в Украйна:

Има ли риск от война между Русия и НАТО - ултиматум, предпоставки и отговор

23 декември 2021, 17:17 часа • 19670 прочитания
Има ли риск от война между Русия и НАТО - ултиматум, предпоставки и отговор

Миналия петък (17 декември) Русия отправи конкретни искания към НАТО, определени от множество анализатори и медии като ултиматум.

Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна

Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена

Предложенията на Русия

Външното министерство на Русия публикува проекти на споразумения между Русия от една страна и САЩ и НАТО от друга за гаранции за сигурност. Споразуменията посочват прекратяването на по-нататъшното разширяване на НАТО и на присъединяването на Украйна към Алианса. Освен това блокът трябва да се откаже от военните дейности в други страни от бившия СССР.

На практика Русия предложи в ултимативен тон на колективния Запад силите на НАТО да се изтеглят по линията на 1997 година. Това включва цяла Източна Европа, както и Кавказ и Централна Азия.

Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО

Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)

Руската страна е готова да поеме ангажимент да не разгръща ракети със среден и по-малък обсег в райони, откъдето тези ракети могат да ударят страните от НАТО - и Алиансът трябва да предприеме подобна стъпка.

Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!

Проектоспоразумението със САЩ предполага, че Москва и Вашингтон няма да използват територията на други държави за подготовка или извършване на атаки една срещу друга. Предлага се и двете страни да се задължат да не провеждат учения с разработване на сценарии за използване на ядрени оръжия и да дадат гаранции да не подготвят военни от неядрени държави за използване на ядрени оръжия. Москва призовава Вашингтон да си дадат взаимно гаранции да не разполагат ядрени оръжия в чужбина, да върнат на своя територия вече разположените оръжия и да унищожат инфраструктурата за разполагане на ядрени оръжия извън своя територия. Една от точките съвпада с предложението към страните от НАТО – САЩ и Русия се задължават да не разполагат ракети със среден или по-малък обсег в чужбина и в онези райони, от които е възможно да се поразяват цели на територията на „подписалите“ държави.

Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?

Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)

Генералният директор на Руския съвет по международни въпроси Андрей Кортунов от своя страна изрази съмнения, че САЩ и НАТО ще приемат условията на Русия. „Нашата „сондираща позиция“ е много твърда и на Запад ще ѝ се противопостави активно. Насрещните претенции ще бъдат много сериозни “, отбеляза експертът.

Кортунов сподели по-рано своите предположения какви точки може да се съдържат в проекта за взаимноизгодна сделка, който Москва да предложи на Вашингтон. По-специално експертът предположи, че „можем да започнем с взаимен отказ да разполагаме новите си ракети в Европа“. Освен това политологът не изключва появата на буферна зона на линията на съприкосновение между силите на НАТО и Русия. Намеци за създаването ѝ наистина се появиха в проекта на споразумение, който беше публикуван от руското външно министерство в петък.

Ако Западът дори не започне да обсъжда предложенията на Кремъл, тогава са възможни различни варианти за действия на Москва. Но, разбира се, ще бъдат доста резки , убеден е експертът. „Първо, можем да разположим нови ракетни системи със среден обсег в Европа. Второ, ще засилим военните действия по линията на съприкосновение с армиите на НАТО. По-специално, там ще извършим нови маневри “, предложи анализаторът. „Надявам се, че нашият отговор няма да означава пряка военна операция срещу Украйна. Всичко е възможно, вие и аз разбираме какво може да постигне руската армия, ако използва потенциала си. Но това само ще изостри текущите проблеми “, предупреди Кортунов.

Фьодор Лукянов, главен редактор на списание „Русия в глобалните въпроси“, смята, че Москва знае, че документите ще бъдат отхвърлени, така че целта на това предложение може би е „да се позове на факта, че е предложила”. „Всичко по-горе отразява позицията и претенциите на Русия, които се изразяват дълго време, но особено интензивно – през последните няколко седмици.

Въпросът е в полагането на целта: защо се предлага такъв документ. Невъзможно е да си представим не само приемането на западните му колеги, но дори и началото на някакъв вид диалог на тази основа“, каза експертът по международни въпроси. „Трябва да очакваме по-нататъшни стъпки, предназначени да демонстрират решимостта на Русия да промени настоящата ситуация без съгласието на своите събеседници на Запад“, смята Лукянов.

Предпоставките

Ситуацията се влошава от факта, че вече почти осем години отношенията на Русия със Запада по същество са поредица от остри кризи. Токсичната външнополитическа среда с пронизителни обвинения за всички грехове към Москва дотолкова станаха ежедневие, че трябва да се търси обяснение със задна дата защо тази стъпка е предприета от държавното ръководство в момента.

Финансовите и регулаторни структури на САЩ и европейските страни вече не уверяват своите граждани, че високата инфлация е краткотрайна и скоро всичко ще се върне към нормалното. Производствените и логистичните вериги са разкъсани, недостигът на стоки за все по-голям брой позиции се превръща в ежедневие. Енергийният сектор е обхванат от кризата, а цените на енергията бият рекорди, което все повече се отразява на портфейлите на гражданите.

Налице са много и много надути балони на големите световни фондови пазари, като няма как да не започнат да се пукат /дано не едновременно/. Списъкът с проблеми може да бъде продължен още дълго. Високата инфлация и другите споменати по-горе проблеми са само знак, че колосалното парично предлагане, излято в световната икономика и неподкрепено с нищо, излиза извън контрола на регулаторните органи на Европа и САЩ. Сега ситуацията се развива по собствена логика, която просто игнорира административните мерки на отговорните структури.

Ако е така, тогава Русия (както и Китай и други сили, които работят за трансформиране на световната система) са изправени пред двойно предизвикателство. От една страна, те са изправени пред прозорец от възможности да ускорят свалянето на Съединените щати от глобалния трон чрез увеличаване на натиска върху тях. Тъй като, въпреки че отслабването на Запада продължава дълго време, проявилите се кризисни явления показват, че процесът е излязъл на качествено ново ниво. Това е още по-актуално, тъй като от руска страна действително приключи процеса на създаване на собствени – алтернативни на западните – стратегически механизми и процедури, необходими за безпроблемното функциониране на националната икономика и отношенията с други държави. Било то производство на стоки, движение на средства, парични разплащания, разпространение на информация, изравняване на интереси и много, много повече. От друга страна, сегашната ситуация рязко увеличава рисковете, включително и военните, защото всеки притиснат в ъгъла звяр става особено опасен.

Отговорът на САЩ

САЩ и НАТО нямат „агресивни намерения“ спрямо Русия, каза прессекретарят на Белия дом Джен Псаки, отхвърляйки предупрежденията на Русия за „военно-технически“ отговор на всякакви враждебни стъпки като реторика, която не е насочена към САЩ. Попитана по време на брифинг за пресата в сряда дали американската администрация е загрижена за ответните мерки, обещани от Москва, Псаки каза, че продължаващите дипломатически контакти са „добър знак“ за обтегнатите връзки между САЩ и Русия. Забележките не са били предназначени изцяло за американската публика, твърди Псаки, очевидно намеквайки, че това е просто разговор за вътрешна употреба.

Прессекретарят на Белия дом също повтори позицията, че САЩ и НАТО не представляват заплаха за Русия, като отново я обвини за „агресия“ срещу Украйна. „НАТО е отбранителен съюз, ние нямаме агресивни намерения с Русия, САЩ нямат, нито партньорите от НАТО. И със сигурност агресията, която видяхме на украинската граница, войнствената реторика идва от едната страна“, каза Псаки. През последните няколко седмици висши западни политици многократно твърдяха, че Москва се стреми да нахлуе в съседната страна, използвайки движението на руските войски на територията на Русия като „доказателство“ за предполагаемата подготовка за нападение.

Според информация на вестник „Ди Велт“ обаче, алиансът е повишил оперативната готовност на своите сили за бързо реагиране. Силите от Съвместната оперативна група трябва да бъдат готови за разполагане в кризисна зона в рамките на пет дни. Досега периодът беше седем дни. Най-експедитивната част от силите за бързо реагиране включва около 6400 войници и в момента се ръководи от Турция, пише още изданието.

Готовността на специалните и логистични части също е била повишена. В допълнение към ескалацията на конфликта в Украйна, целта е да се подобри защитата на източните членове на НАТО. Те се чувстват все по-застрашени от последните събития на руско-украинската граница. Говорителите на НАТО отказаха да коментират решенията, но подчертаха, че алиансът вече ясно е заявил, че всяка агресия от страна на Русия ще има “цена и последици”.

Реакциите в България

Министърът на отбраната Стефан Янев се обяви против разполагането на допълнителни войски в България. Коментарът е по повод започналите обсъждания в рамките на НАТО за увеличаването на военното присъствие в България и Румъния, като отговор на ултиматума от  Русия и под предтекст за руска инвазия в Украйна. Стефан Янев потвърждава, че "в момента в рамките на НАТО се коментират различни варианти за отговор, включително разполагане на допълнителни войски в България и Румъния по модела на засиленото предно присъствие". Тези разговори към момента са на ниво военно-техническо обсъждане.

Според Стефан Янев "на този етап няма основания наблюдаваните процеси да се разглеждат като директна заплаха за Алианса и релевантната зона за сигурност". "В този смисъл не считам, че са налице необходимите обстоятелства, които могат да аргументират решение, свързано с разполагане на допълнителни войски на наша територия", пише Янев в профила си във Фейсбук. Дни по-късно премиерът Кирил Петков обяви, че това не е официалната позиция на правителството.

Припомняме, че в края на миналата седмица Петков декларира в Брюксел, че България е солидарна с общата позиция на НАТО в подкрепа на Украйна. Позицията на Стефан Янев беше атакувана в публичното пространство, основно от средите около Демократична България.

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Тодор Беленски
Тодор Беленски Отговорен редактор
Украйна НАТО Война Русия САЩ
Още от Анализи и коментари
Видео
Новините от днес
Интересно от мрежата
Новините днес